Обичаен работен ден в средата на седмицата е. В офисните пощи на дузина IT компании пристига един и същи имейл със също толкова обичайно запитване от потенциален клиент – малка фирма иска оферта за изработването на CRM система с интеграция на имейли, управление на проекти и AI анализ на комуникацията. Нищо изненадващо за опитни софтуерни разработчици.
Първата оферта, която се връща обратно при подателя от една от потърсените компании, е за сума от 40 000 лв. и 6 месеца време за работа. Скоро пристига и втора, от малко по-голяма компания – тя е за по-дълъг срок на изпълнение, 9 месеца, и съответно излиза по-скъпо, около 70 000 лв. Накратко: сравнително стандартни параметри за направата на поръчания продукт при сегашното състояние на IT пазара.
Стандартите обаче се преобръщат с главата надолу, когато се оказва, че същата тази CRM система, която опитните компании обещават в замяна на десетки хиляди лева и месеци работа, бива създадена за едва 9 дни и 100 долара инвестиция. Как е възможно ли? Краткият отговор е: с изкуствен интелект. По-дългият включва уточнението, че зад кормилото му стои опитен програмист, достатъчно умел в работата с AI.
Името му е Олег Петров, софтуерен разработчик и предприемач с над 20 години опит. Изкушен от възможностите на изкуствения интелект, той е от хората, които активно следят и прилагат иновациите в областта. Убеден е, че технологията ще промени света на програмирането из основи, а с експеримента си показа нагледно, че индустрията е вече на прага на безпрецедентна трансформация, независимо че мнозина отказват да признаят.
Основната му мотивация да го проведе произтича от наблюденията му върху пазара:
Продължавам да виждам, че големи, качествени, сериозни екипи и фирми не внедряват изкуствения интелект на това високо ниво, на което е възможно да бъде използван в момента. И цените на услугите и сроковете не са мръднали“, разказва пред Economic.bg Олег Петров.
Според него, причината за това е комбинация от инерция и страх от промяна, чиято сянка се прокрадва и над неговия екип. Ето защо една от фирмите, към които се обръща като „таен клиент“, е собствената му. Идеята му е да докаже нагледно възможностите на AI:
Аз като човек, който се занимава с това нещо активно, реших да си отделя време и да видя аз като един професионалист с моите знания и умения какво мога да постигна с изкуствен интелект, с правилните инструменти и знания“.
Мисия „таен клиент“
Влязъл в ролята на „таен клиент“, Олег Петров изпраща детайлно техническо задание на няколко компании, без да разкрива истинските си намерения. Задачата, за която иска оферта, е разработката на цялостна CRM (Customer Relationship Management) система, адаптирана за нуждите на малки и средни фирми (с екипи от 10 до 20 човека).
Функционалностите включват:
- Интеграция с имейл сървъри: Достъп до всички имейли, които идват към фирмата, директно в платформата;
- Управление на проекти и задачи: Създаване и менажиране на проекти, задачи и вътрешни контакти;
- Цялостно менажиране на проекти: Цялата комуникация, свързана с даден проект или клиент, да е достъпна на едно място;
- AI анализ на комуникацията: Вграден изкуствен интелект, който чете и анализира имейл комуникацията, за да идентифицира нужни допълнителни задачи или поети ангажименти и да предлага автоматичното им добавяне към проекта.
Олег Петров посочва, че за подобен тип цялостни CRM решения обикновено се заплаща „на големи компании, които вече са разработили такива софтуери“. А получените към момента две оферти за изработката на въпросната система ясно очертават стандарта на пазара, базиран на традиционните методи. Обратно, зад демонстрираното от него скоростно създаване на платформата стои изцяло нов начин на работа, който съчетава напреднали AI технологии и концептуално мислене. Олег описва този процес като симбиоза, в която той не е пряк създател на код, а по-скоро диригент на оркестър от изкуствени интелекти.
Cursor: Командният център на AI разработката
Централният инструмент, който Олег Петров използва, е Cursor. Може да се мисли за него като за супер версия на популярната среда за писане на код Visual Studio Code. Но за разлика от традиционните редактори, Cursor е изграден около идеята за сътрудничество с AI. Освен това той постоянно следи целия проект, всички файлове и промени. Това позволява на AI асистента да „разбира“ архитектурата на софтуера и да пише или редактира код, който е органично свързан с останалите компоненти.
Claude: Мозъкът, който пише кода
За да генерира самия код, Олег Петров се доверява на Claude 4 Opus и Claude 4 Sonnet. Това са два от най-модерните и мощни AI модели, специално обучени за писане на софтуер. Олег изтъква, че не е написал „нито един ред код“, което подчертава способността на Claude да създава сложни софтуерни решения изцяло въз основа на неговите инструкции.
MCP: Очите и ръцете на AI
Едно от най-иновативните неща, които Олег Петров използва, е технологията MCP (Model Context Protocol), който играе ролята на свръзка на AI с различните инструменти. Това е изключително напредничав подход, който позволява на AI да действа като програмист, който гледа и взаимодейства с компютъра и различни външни инструменти. Олег разказва, че е дал на AI достъп до браузъра си, което позволява на AI да тества визуалния интерфейс на приложението, да открива грешки и да ги поправя самостоятелно.
Когато нещо се случи, той влиза вътре в браузъра, прави си скрийншоти, чете кода, който излиза в браузъра, вижда грешките, попълва полета.“
Чрез MCP програмистът дава достъп на AI и до базата данни, за да може да наблюдава директно как се движи информацията.
Промпт инженеринг: Ролята на „човека-диригент“
Въпреки мощта на тези инструменти, Олег Петров подчертава, че най-важната част от процеса е била неговата собствена роля – тази на промпт инженера. Описва я като „най-неприятната част за един програмист“. Детайлното описание на задачата обаче е в основата на качествения резултат.
Не можеш да напишеш „Направи ми ентърпрайз левъл CRM“ и да очакваш да ти го направи.“
Олег Петров е задал и допълнителни правила към AI, като например да чете наново кода, преди да го редактира или да задава въпроси, ако не е сигурен. По този начин той е успял да ограничи така наречените „халюцинации“ и да гарантира качеството на крайния продукт.
Чрез комбинацията от тези инструменти и своя иновативен подход Олег успява да постигне резултат, който доскоро изглеждаше невъзможен – създаването на комплексен софтуерен продукт за дни, а не за месеци.
Предизвикателства и лимити на AI днес
Въпреки красноречивите резултати от проведения експеримент, Олег Петров признава, че възможностите на AI все още са ограничени. Но и подчертава, че те са преодолими за всички онези, които са готови да инвестират време и усилия.
Най-голямата лимитация е в актуалността на знанията на дадения изкуствен интелект“, посочва той.
И обяснява, че моделите са обучени до определена дата и не винаги разполагат с най-новата информация за езици и фреймуърка (б.а. – структурна рамка или основа за разработка на софтуер). Това обаче може да се преодолее чрез предоставяне на актуална документация, както е направил той. Цената на най-добрите модели също е висок праг, особено за по-малки екипи и индивидуални програмисти.
Предизвикателството с халюцинациите също няма как да бъде пренебрегнато. Олег Петров обяснява, че действително при по-големи проекти AI може да дава неточни или измислени резултати. Това изисква от програмиста да бъде изключително детайлен и описателен в промптовете си, да задава правила и да потвърждава разбирането на AI.
Въпреки тези лимити, Олег Петров е категоричен:
Преди 2 години AI не можеше въобще да кодира по този начин, сега вече – макар и с лимитации – може. След две години си представям, че тези ограничения ще са абсолютно елиминирани, защото изкуственият интелект просто ще работи по такъв начин, че той няма да иска да се самосаботира с това да не те разбере например.“
Бъдещето на IT индустрията
Експериментът на Олег Петров красноречиво показва, че софтуерната индустрия е на прага на революция, задвижвана от AI. Според него 80% или дори повече от програмирането вече може да се върши от изкуствен интелект. Това води до преосмисляне на ефективността и ценообразуването, което по думите му се превръща в „чисто морален казус“.
И твърди, че много фирми, включително големи, в момента не внедряват AI в пълна степен поради страх и инерция. Убеден е, че адаптирането към AI е въпрос на оцеляване за софтуерните компании.
Няма как компаниите да не използват изкуствен интелект – просто ако не го правят, в рамките на 12 до 24 месеца те ще изчезнат като бизнес.“
Програмистите и компаниите, които не прегърнат тази промяна, рискуват да бъдат изместени от тези, които умело използват изкуствения интелект, за да създават по-качествени продукти по-бързо и на по-ниска цена. Експериментът на Олег Петров не е просто техническа демонстрация, а прозорец към бъдещето на софтуерната разработка. Той разкрива както предизвикателствата пред утвърдените практики, така и огромните възможности за онези, които са готови да прегърнат промяната.
В собствената си фирма например той активно работи за внедряване на AI „отгоре надолу“, вярвайки, че примерът трябва да дойде от лидерите на екипите. Сравнява течащата в момента трансформация с навлизането на инструменти, които преди десетилетие са довършвали кода. Тогава това „малко нещо“ е спестило много работа, а сегашната AI крачка се оказва многократно по-мощна.
Неизбежно ще доведе и до промяна в ролята на програмиста. Ако изкуственият интелект поеме голяма част от рутинното кодиране, фокусът на разработчиците ще се измести към промпт инженеринг, архитектурно проектиране, детайлно описание на изискванията, дебъгване и интеграция.
Трансформация на пазара на труда
Навлизането на AI ще промени дълбоко пазара на труда. Според Олег Петров „джуниър“ позициите вече ще изискват умения, които преди са се търсели при програмистите на „средни нива“. В този ред на мисли той прогнозира и разрастване на фрийланс културата, тъй като това ще е „единственият начин за младите специалисти да натрупат опит“.
Другата тенденция, на която обръща внимание, е по линия на глобалната конкуренция.
Пазари с по-евтина работна ръка, като Индия, ще станат още по-конкурентни“, убеден е той – заради повишаващото се качество на труда и много по-ниските цени, които в добавка с AI ще изпъкнат още повече.
Очакването му е, че „пазарът ще стане международен, базиран на способности, а не на местоположение“.
Не на последно място е демократизацията. AI инструментите, които преди са били на разположение само за големи компании, сега стават масово достъпни. Това разгръща софтуерната разработка към нови хоризонти, позволявайки на хора без програмен опит да създават свои софтуерни продукти.
Експериментът на Олег Петров е ярка демонстрация на за неизбежната революция.
Призивът ми е да се оглеждат хората за това нещо, да го приемат като възможност, да научат как да го използват, пък те да си преценят после дали ще го използват“, казва той.
Източник: Economic.bg
