Министерството на транспорта подготвя промени в Закона за автомобилните превози, които ще позволят използването на данните от тол системата за автоматично налагане на глоби при претоварване. Въпреки че системата технически има тази възможност още от внедряването ѝ, досега не е била използвана ефективно – нито за контрол, нито за санкции.
Това стана ясно от изслушване на ресорния министър Гроздан Караджов в транспортна комисия в парламента.
Той обясни, че тол системата струва много пари, а досега не е носела реална полза в тази посока. Предишните управления не са направили необходимото данните ѝ да станат годни за доказателства и да се издават фишове за претоварване. Вместо това трябва да се гони камионът, да се разпъват везни на място, да се мери и едва тогава да се пише акт.
Изключително тромав и неефективен механизъм“, обясни министърът.
Този подход ще бъде заменен с автоматичните везни за мерене, които са част от тол системата. Те трябва да бъдат калибрирани и сертифицирани от съответните институции, което ще се прави на всеки 6 месеца, за да се гарантира валидността на измерванията.
Електронни фишове ще се издават автоматично, без ннужда от намеса на инспектори.
Специален фокус ще има върху кариерите, зърнените бази и обектите за дърводобив, които според министъра често са източник на претоварени камиони. Отскоро по заповед на министъра се извършват засилени проверки на сечища, маршрутите на камионите се проследяват.
Разпоредил съм на ДАИ да идентифицират всички точки на товарене – не е тайна къде са. Да се отиде, да се види кой товари, по колко и по кои маршрути се движат“, заяви Караджов.
Предвижда се законовите промени да дадат възможност всеки един кантар на зърне или циментова база да бъде директно свързан с тол системата и системата на НАП.
Втора ключова промяна е въвеждането на солидарна отговорност – т.е. ако даден камион бъде засечен с превишено тегло, а собственикът му не се яви или не бъде открит, държавата ще може директно да санкционира базата, от която е тръгнал товарът – например кариерата, зърнохранилището или сечището.
Законовите промени са в процедура на междуведомствено съгласуване и се очаква до месец-два да минат през Народното събрание.
Транзитният трафик и неплащането на пътни такси
Тежкотоварните камиони, преминаващи транзитно през България без да платят дължимите пътни такси, вече няма да могат да напускат страната необезпокоявано. Това бе основен проблем след приемането на България в сухопътния Шенген. Именно за се реши, сега държавата ще изгражда 11 постоянни контролни пункта, разположени във вътрешността на страната, които ще позволят реално спиране, проверка и санкциониране на нарушителите.
Много бързо превозвачите се научиха, че ако влязат и излязат без да платят тол, никой не ги спира. След време ще им излезе глоба по номера, но къде да я пратим?“, обясни министър Караджов.
За да се реши този проблем, контролът се въвежда по модела на Западна Европа – на всяка точка ще има паркинг и възможност за безопасно спиране, издаване на фиш на място, както и плащане на дължимите суми преди камионът да продължи пътя си. В бъдеще, чрез законодателни промени, ще се даде възможност дори за сваляне на регистрационните номера на нарушителите, които отказват да се разплатят.
Изграждането на пунктовете се ръководи от Агенция „Пътна инфраструктура“, като всички точки трябва да бъдат оборудвани с фургони, маркировка и т.н. Караджов не посочи колко струва инвестицията, но съобщи, че веднъж готови, служители на „Автомобилна администрация“ ще застъпят 24-часови дежурства.
България настоява, Румъния отказва
България продължава да се сблъсква със съпротива от страна на Румъния за разширяване на свързаността по река Дунав. Според министър Караджов трансграничното преминаване по реката се превръща в „транспортен кошмар“, заради отказа на северната съседка да даде съгласие за изграждането на нови мостове. Дори новият мост при Русе – третият по поредност – е планиран само на два километра от съществуващия, което не решава проблема с отдалечените региони.
България държи на минимум пет точки за преминаване на Дунав. Не може човек от Лом да ходи до Русе или Видин, за да стигне до отсрещния бряг – това е неестествено за държави членки на ЕС,“ заяви Караджов.
Правителството настоява за разширяване на мрежата от връзки през реката и по линия на север-юг транспортните коридори и военната мобилност, които са сред приоритетите на Европейския съюз. В резултат на българска инициатива и със съдействие на гръцкия министър на транспорта, е била планирана среща в Люксембург на 4 юли по покана на еврокомисаря – изцяло по темата за Дунав. Румъния обаче е отклонила предложението.
Министърът посочи също така, че фериботната линия при Русе не функционира вече две години, въпреки че българската страна нееднократно настоява за разрешение.
Отлагания има и по процедурата за бъдещия мост при Русе – предпроектното проучване е било отлагано 14 пъти, а в момента се очаква дали все пак ще се намери кой да оцени рентабилността и стойността на проекта.
По отношение на интермодалния терминал в Русе, министърът изрази съмнение, че избраното местоположение е най-подходящо. Според Караджов той трябва да бъде „в полето, между двата моста“, а така няма да привлече оператор. Той изрази мнение, че е добре да се разгледа преместването му в реален пристанищен комплекс.
Не можем просто в полето да изхвърлим 60 млн. лв. за строителство“, заяви Караджов.
Хеликоптерни бази: грешна локация на Летище София
Една от бъдещите бази за медицински хеликоптери е била проектирана върху правителствения паркинг на Летище София – без техническа възможност за полети. След намеса на министерството локацията ще бъде преместена в съседен имот на МВР. По останалите обекти напредък има – един изпълнител вече има строително разрешение за няколко площадки.
Източник: Economic.bg
