„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Борбата несъмнено е най-успешният спорт за България, донесъл рекордните олимпийски, световни и европейски титли на страната ни. Редица големи родни легенди са написали история на тепиха, а след оттеглянето си помагат за изграждането на следващото поколение. Такъв е и Румен Павлов. Той печели куп медали от най-елитните шампионати, основава свой собствен клуб, а след това поема в друга сфера – политиката.
Румен Павлов – борецът, който се посвети на спорта и политиката
Румен Павлов е роден на 21 март 1964 година в Сливен, но голяма част от детството му преминава във Велико Търново. Талантът му е видим от най-ранна детска възраст и само на 10-годишна възраст той е посъветван от учителя си по физическо да започне да тренира борба. Любовта му към спорта идва веднага. Две години по-късно той е приет в местното спортно училище, където започва да се занимава по-сериозно под ръководството на Александър Петков. Следват години на упорите труд, в които той постепенно се нарежда в българския елит в категория до 57 килограма свободен стил и прави големия си пробив на европейската сцена.
На 19-годишна възраст Павлов вече е републикански шампион и завоюва завидни успехи на голямата сцена при юношите. През 1983 година той е световен вицешампион за младежи на първенството в Лос Анджелис, САЩ. Докато е състезател на Етър Велико Търново, Румен Павлов става и европейски шампион за младежи през 1984 година. Бързината и динамиката му на тепиха са отличителни и му носят прякора „Пантерата“, с който се прочува в спорта.
1990 година – най-успешната в кариерата на Павлов
Постепенно българинът се налага и при мъжете. Той печели Златния пояс на Дан Колов и остава на крачка от отличията на европейското, завършвайки на четвърто място. През 1989 година той печели бронзов медал от Световното първенство в Мартини, Швейцария. Следващият сезон е един от най-успешните в кариерата на Павлов. Той става европейски шампион на първенството в Познан, а малко след това печели и сребърно отличие от Световния шампионат в Токио. Павлов печели още един медал от най-големите първенства – бронз на Европейското през 1992 година. Той прави и своя олимпийски дебют на Игрите в Барселона 1992, където се класира на престижната 5-а позиция.
Той прекарва две години, състезавайки се за Славия, а след това преминава за кратко в Спартак Варна. Краят на кариерата му идва като представител на Аякс Велико Търново през 1993 година. Тогава той се класира шести на световното първенство и решава да се оттегли от спорта. В колекцията му блестят още 15 национални титли и победи в над 35 престижни турнира в целия свят, в това число и в състезанията „Гран При“ в Русия, Турция, Иран, Афганистан, Полша, Унгария, Румъния, Гърция, Испания, САЩ, Германия и други държави.
Другата сила на Румен Павлов
Той пренася упоритостта и мотивацията си на бизнес сцената, влагайки спечелените с титлите парични възнаграждения. Любовта му към спорта също не си отива, като Павлов се посвещава на развитието на борбата. Той става президент на клубовете Илия Павлов и Аякс във Велико Търново, а през 2016 година основава свой собствен – „Румен Павлов“ в Стражица, където продължава да работи като треньор и ментор. Освен на спорта, Румен Павлов се посвещава и на политиката. Между 2015 и 2021 година той е кмет на община Стражица, а след това е представител в 46-о Народно събрание.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Талисманът, който печелеше трофей на всеки 20 минути
Източник: Актуално
