За България 2026 г. ще бъде година на принудителна трансформация. Основните двигатели няма да са стратегия или визия, а необходимостта. Тежест ще имат фактори като дефицитът на хора, растящите разходи и външният натиск. Индустрията и логистиката се очаква да ускорят автоматизацията не толкова по свой избор, а по неизбежност. Заплатите ще продължат да растат, но производителността ще изостава, ако няма инвестиции в технологии. Малките и средните предприятия ще са под силна преса – една част ще се модернизират, други навярно ще излязат от пазара. Обществото ще усеща напрежение между „растящи доходи“ и „високи цени“, което ще поддържа политическа нестабилност. В същото време България има реален шанс да се позиционира по-добре в ниши с висока добавена стойност – IТ, инженеринг, автоматизация, специализирано производство, но ако успее да задържа и да привлича таланти.
2026-а няма да е година на успешни пробиви, а на по-скоро на игра под напора на обстоятелствата. Държави, компании и хора, които инвестират в умения, технологии и адаптивност, ще излязат по-силни. Останалите ще бъдат изтласкани по-бързите и по-гъвкавите.
Влизането в еврозоната ще действа като външен стабилизатор на българската икономика. Положителните ефекти са: Отпада валутният риск, което носи по-ниска цена на финансиране за държавата и бизнеса; Повишено доверие от чуждестранни инвеститори; По-лесен достъп до капитал и европейски финансови пазари; По-строг надзор върху банковия сектор.
Ограниченията имат своето измерение: Еврозоната не компенсира липсата на реформи; Политическата нестабилност ще задържи част от инвестициите; Административната неефективност ще остане основна спирачка. Икономиката се очаква да е по-стабилна, но няма автоматично да стане по-конкурентна.
Най-важното: Еврозоната не води механично до по-високи заплати. Но нека хората да не очакват рязко обедняване. Няма да има и рязко забогатяване. Цените ще се закръглят нагоре. Заплатите ще растат по-бавно, но при тези турбуленции, няма как да останат на сегашните нива.
Списание „Икономика“ предлага в рубриката си „Барометър 2026“ три гледни точки към годината, която вече започна. Една от тях е на Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ):
Трябва ясно да виждаме какво се случва в страната и да имаме волята за промяна там, където е необходима. Бизнесът има дълг към обществото. За да има усещане за стабилност в държавата, той трябва да излъчва лидерство и да води разговор, чрез който да създава нагласи за необходимите промени. Обществото обича да има своите герои, но истинските патриоти са тези, които остават тук, създават среда, подобряват я, откриват работни места и инвестират в България.
Влизането в еврозоната не бива да се приема като универсално обяснение за всички икономически проблеми. Еврозоната не е виновна за инфлацията през тези години, нито за това, че не сме достатъчно добре подготвени за присъединяването. Повишаването на публичните разходи обаче ще увеличи дълга, както и цената на този дълг.
Рискът
е да се окажем първата държава, която, влизайки в еврозоната, реално не извлича икономически ползи от това. Еврозоната е доверие. Тя дава сигнал към инвеститорите и участниците в икономическите процеси, че държавата е сигурна за инвестиции. Ако обаче държавата прави движения, които дават обратния сигнал, това обезсилва всички потенциални плюсове.
През последните няколко години България е сред лидерите в ЕС по ръст на БВП. Причина за това е и нарасналото вътрешно потребление, задвижено от повишените публични разходи. Тази спирала не води към устойчив резултат. В същото време България е „рекордьор“ по спад на чуждестранните инвестиции, на индустриалното производство и на износа. Има какво да се направи, но е нужна визия за няколко години напред и смелост тя да бъде реализирана.
За повечето политически партии е ясно
какво е нужно да се направи
но има страх да се предприемат действия. Затова основна цел на бизнеса трябва да е създаването на среда, в която големите стъпки да не може да бъдат отлагани. Пълен консенсус е невъзможен. Решенията, които водят до осезаем резултат, обикновено са свързани и с жертви. Колкото повече се отлагат, толкова по-висока става цената.
Факт е, че диалог между политическите партии почти липсва. Не се водят разговори с бизнеса и с външни икономически субекти. Така липсата на диалог постепенно се превръща в стандарт. Все по-тежка ще става ситуацията за хората с ниски доходи, без квалификация и без достъп до добро образование и до здравната система. Време е да се разбере, че
посоката на промените
е към: съкращаване на публичните разходи, спиране на ръста на бюджетния дефицит и прилагане на механизми за повишаване ефективността на обществените системи. Нужен е ясен план за действие, който води до увеличаване на инвестициите – така ще се създадат работни места и ще се подобри инфраструктурата. Икономиката ни може да се развива чрез конкуренция, отворен пазар и еднакви правила за всички.
През 2026 г. очаквам ръст на БВП. Инвестициите едва ли ще скочат рязко, въпреки че има няколко чуждестранни инвеститори, чието влизане би било значимо. Политическата нестабилност води до умора. Въпреки това съм оптимист за 2026 г., защото в обществото има много енергия, която може да бъде трансформирана в позитивни цели.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
