„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Водещата тема в българския футбол през последните няколко дни бе финалът за Купата на България, който завърши по най-очаквания начин. Лудогорец спечели трофея, ЦСКА загуби. Силите бяха изравнени на хартия и „червените“ имаха своя шанс, но на терена не показаха нищо, с което да си заслужат победата. Негативните коментари за представянето на футболистите на ЦСКА и работата на Александър Томаш не липсваха. Но вместо да разглеждаме как „армейците“ нямаха нито едно голово положение, нека се фокусираме към последствията, които ще засегнат пряко Томаш и ще затвърдят една притеснителна тенденция.
22 треньорски глави паднаха през сезон 2024/25
Запада ли авторитетът на треньорската позиция в българския футбол? Този въпрос става все по-актуален с всяка изминала седмица на фона на случващото се по родните терени. За изминалия сезон в Първа лига паднаха 22 треньорски глави. Точно така – двадесет и две. Да, в родния елит участват 16 клуба. Нека проследим пътя на тази притеснителна тенденция. Всичко започна в средата на август, когато първи по този път пое Георги Дерменджиев. Лудогорец прие оставката на българския специалист, която беше депозирана след тежката загуба с 2:7 от Карабах в третия предварителен кръг на Шампионска лига. На негово място застана двукратният шампион с Левски Захари Сираков. Краят на експеримента „Сираков“ дойде бързо и той бе заменен от Игор Йовичевич, който изведе „орлите“ до 14-и пореден триумф в Първа лига и Купата на България.
Седмица по-късно последваха промени в столицата. Изкарал само 2 месеца начело на ЦСКА, Томислав Стипич бе обявен за главен виновник за най-лошия старт на „червените“, които записаха 5 загуби в първите си 6 мача, и видя изхода на „Армията“. На мястото на Стипич дойде наставникът на Спартак Варна – Александър Томаш, който бе заменен на „Коритото“ от гръцкия специалист Кирякос Георгиу. Няма и месец по-късно, гръкът си тръгна от Варна, след като бе пребит и съблечен от фенове на Спартак. Извънредно начело на „соколите“ застана Иван Цветанов, когото Николай Киров смени няколко седмици по-късно.
Следващ на пангара бе треньорът на Ботев Враца – Тодор Янчев, под чието ръководство тимът допусна 5 загуби в първите 7 мача. Берое се раздели с Хосе Луис, Локомотив София задраска Иван Колев от сметките, а Хебър посочи изхода на Веселин Великов. №10 в черния списък бе Любослав Пенев, който си тръгна Локомотив Пловдив. Тези клубове обаче не спряха с рокадите дотук. В Стара Загора дойде Хосу Урибе, който изкара успешен престой начело… преди да бъде уволнен след разгромното 0:6 от Ботев Пловдив. Столичният Локомотив замени и следващия на поста – Антон Велков. А Хебър уволни Бруно Акрапович, за да върне култовия Вили Вуцов в играта. После Локо Пловдив се раздели и със заместника на Любо Пенев – Бруно Акрапович.
Неочакваната рокада на сезона
В края на година дойде и най-неочакваното уволнение. Станислав Генчев видя изхода на „Герена“, въпреки че се представяше по-добре от предшествениците си. На негово място Левски назначи Хулио Веласкес. През настоящата година имаше два клуба, които бяха особено активни в рокадите. ЦСКА 1948 смени четирима – Валентин Илиев, Иван Иванов, Борислав Кьосев и Александър Александров. В същото време, но по-скромно, в Крумовград изгониха Атанас Рибарски и Мирослав Косев.
Поредният симптом на общото състояние на българския футбол
Заключението е ясно. Честите рокади, които засягат както опитни, така и нови специалисти, подкопават не само авторитета на треньорската позиция, но и развитието на самите отбори. Тези, които потръгнаха, след като смениха треньора си, се броят на пръсти. Наскоро изследване на футболната обсерватория (CIES) показа, че треньорите на българските отбори са сред най-често уволняваните в света. По този показател се нареждаме на 21-о място. С други думи един наставник в Първа лига рядко изкарва повече от година на поста си.
Треньорът винаги е виновен
Тази абсурдна тенденция е поредният симптом на цялостното състояние на българския футбол. Многобройните промени показват колко краткотрайно е доверието към треньорите у нас и колко лесно може да бъде пожертвана устойчивостта за сметка на краткосрочни резултати. Тук няма как да не отбележим героите, които не загубиха почва под краката си през целия сезон – Александър Тунчев (Арда), Златомир Загорчич (Славия), Илиан Илиев (Черно море), Николай Митов (Септември София) и Душан Керкез (Ботев Пловдив). Няма как и да пропуснем факта, че последните двама напускат след края на кампанията. И оттук идва още въпрос: Кой е следващият?
А отговорът е ясен: Александър Томаш. Дали това е справедливо? Вероятно не. Томаш свърши добра работа предвид условията, при които дойде, футболистите, с които разполагаше, и моментното състояния на ЦСКА. Да, тимът завърши на 5-а позиция, която не приляга на отбор с амбициите на „червените“, но това едва ли щеше да е така, ако родният специалист беше дошъл при по-различни обстоятелства от 5 загуби в 6 мача. Също така достигането до финала за Купата само по себе си говори, че нещата вървят в правилната посока. А и все пак ЦСКА не е загубил от някой втородивизионен отбор, а от Лудогорец. Но щом в Борисовата градина са решили, че времето на Томаш е изтекло, както гласят в синхрон медиите у нас, то няма какво да се направи по въпроса.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Томаш се бетонира в ЦСКА независимо от изхода на финала с Лудогорец
Източник: Актуално
