Американското стопанство е направило нови назначения и е открило далеч повече работни места от очакванията през март, но обмитяването на вноса в Съединените щати и ескалиращото търговско напрежение вероятно ще тества стабилността на щатския пазар на труда през идните месеци в условията на топящо се доверие на бизнеса и масови разпродажби на фондовите борси. 228 хил. души са били наети по трудов договор извън селското стопанство през миналия месец при прогнози, вариращи от 50 до 185 хиляди, съобщи Бюрото по трудова статистика на 4 април. При това, въпреки масовите съкращения на държавни чиновници и растящата несигурност от политиката на президента Доналд Тръмп.
Силният резултат беше компенсиране до известна степен от ревизираните надолу данни за предишните месеци – с общо 48 хил. работни места – до 111 хил. нови назначения през януари и 117 хиляди през февруари.
Безработицата пък се е повишила от 4.1% на 4.2 процента.
Числата са потвърждение за силен пазар на труда и не подсказват каквато и да било надвиснала рецесия, което ще даде глътка въздух на Федералния резерв и повече време за оценка на бъдещата посока на лихвената стратегия.
Средната почасова надница се е увеличила с 9 цента – до 36 щ. долара на час – месечен ръст от 0.3% и годишен от 3.8% спрямо 4% през февруари – най-ниското равнище от юли 2024-а насам. Средната продължителност на работната седмица е непроменена – 34.2 работни часа.
На теория, годишният ръст на възнагражденията трябва да се охлади до 3.5%, за да съответства на целевите 2% годишна инфлация на Федералния резерв. Наблюдаваният напоследък мощен обем на производителността на труда обаче може да позволи на компаниите да преглътнат и 4% по-високи заплати без да се налага да качват цените, твърдят икономисти.
Най-много нови работни места – 54 хиляди – са били открити в сектора на здравеопазването. Сред другите области на растеж са социалните услуги и търговията на дребно, където са назначени нови 24 хиляди работници, а в сферата на транспортните и складовите услуги са разкрити 23 хиляди работни места.
Персоналът на федералната администрация е намалял с 4 хил. души, въпреки оценките на „Морган Стенли“ за 25 хиляди съкратени след акцията на шефа на DOGE Илон Мъск. Това отчасти може да се дължи на правните пречки след обжалванията на много уволнени, които временно остават на заеманите от тях длъжности, както и на ползващите редовен годишен отпуск.
По-широкият индикатор, включващ индивидите, които не търсят работа, както и заетите на непълен работен ден, се е понижил до 7.9 процента.
Финансовите пазари очакват Федералния резерв да възобнови лихвените редукции не по-късно от юни след като през януари обяви лихвена пауза. В момента базовият лихвен процент е в диапазона 4.25-4.50 щ. долара.
Източник: Banker.bg
