Изследване с мозъчни образи на 30 000 души показва, че ултрапреработените храни са свързани със структурни разлики в мозъка, които могат да насърчават преяждането.
Проучването предполага, че добавки като емулгатори може да влияят върху тези ефекти. Въпреки че някои преработени храни са полезни, ултрапреработените продукти представляват ясен риск.
Международен екип от учени е анализирал мозъчни сканирания на близо 30 000 души и е открил значими връзки между честата консумация на ултрапреработени храни (UPF) и разлики в структурата на мозъка. Тези структурни изменения може да допринасят за модели на преяждане и да затрудняват контрола върху хранителното поведение.
„Нашите резултати показват, че по-високата консумация на ултрапреработени храни е свързана с различия в мозъка. Тези връзки могат да са свързани с поведенчески модели като преяждане, макар че нашето изследване не може да потвърди причинно-следствени зависимости. Наблюдаваните асоциации не се обясняват единствено с възпаление или затлъстяване; съставки и добавки, типични за ултрапреработените храни, като емулгаторите, също може да играят роля, но това изисква допълнителни дългосрочни или експериментални доказателства“, обяснява съавторът и водещ изследовател Арсен Канямбива от Университета в Хелзинки.
Мозъчни области, свързани с висока консумация на ултрапреработени храни
Това изображение показва мозъчни области, свързани с висока консумация на ултрапреработени храни. Сивите зони показват по-ниска клетъчна плътност, което може да предполага загуба на мозъчни клетки – възможен признак на мозъчна дегенерация. Зелените зони показват по-висока клетъчна плътност, което може да отразява възпаление в мозъка.
Източник: предоставено от авторите на изследването
Разбиране на преработените храни и влиянието им върху здравето
Макар много преработени храни да са безопасни и дори полезни – особено тези от растителен произход – резултатите повдигат сериозни опасения относно ултрапреработените продукти. Те често съдържат индустриални добавки и химически променени съставки, които ги отличават от минимално преработените храни.
„По-специално преработените храни от растителен произход, като замразените зеленчуци, могат да бъдат препоръчвани. Друг добър пример за ползите от преработката е пастьоризацията на млякото. За разлика от тях, храни с високо съдържание на химически модифицирани съставки и добавки, като преработените месни продукти, са проблематични.“
Значение за храненето, регулациите и общественото здраве
Канямбива отбелязва, че натрупващите се научни доказателства за ултрапреработените храни могат да помогнат за по-здравословен избор и да повлияят върху бъдещи политики, насочени към подобряване на общественото здраве.
„С оглед на нарастващия обем от доказателства, намаляването на консумацията на ултрапреработени храни и засилването на регулаторните стандарти в хранителната индустрия може да бъдат ключови стъпки към по-добри резултати за общественото здраве“, подчертава Канямбива.
Съвместната работа зад изследването
Анализът използва данни от UK Biobank – мащабна база данни, включваща хора на средна възраст от цяла Великобритания. Проектът е резултат от сътрудничество между експерти от Университета в Хелзинки и Неврологичния институт в Монреал към Университета „Макгил“, които обединяват знания в областта на невронауките, общественото здраве и храненето, за да разберат по-добре как съвременната диета влияе на мозъка.
Четете още: 7-те най-добри храни за борба с възпалението
Източник: Banker.bg
