Въвеждането на еврото в България може да донесе редица ползи за икономиката, като по-високоплатени работни места, повече износ и по-висок растеж. Това стана ясно по време на дискусията „Еврозоната – предизвикателства и нови възможности“, организирана от Министерството на иновациите и растежа във вторник.
На нея бяха представени пет прагматични идеи, с които, според Йонко Чуклев, финансов и икономически анализатор, можем „да използваме еврото, за да надградим“ икономиката.
Академия за износители
Първата идея, която Чуклев предложи, е към Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) – да се създаде Академия за МСП, които изнасят продукция извън България. В нея те ще могат да получат съвети по етикиране, за маркетингови ходове и други, така че да се позиционират и да станат по-добре познати.
Идеята е заимствана от Словашката експортна академия (SARIO), която предлага образователни, консултантски и обучителни дейности на МСП-та.
По думите на Чуклев, в момента има български предприятия от сферата на логистиката със свои центрове в Словакия, които предлагат доставка за Германия в същия ден.
Да си представим как компании от Ямбол, Троян, Кърджали или другаде доставят своята козметика или друг продуктна същия ден в Германия. Такъв тип продукция можем да насърчим, когато сме в еврозоната“, заяви Чуклев.
Тестови център
Втората идея е за превръщането на София Тех Парк в център за тестване на различни технологии.
Идеята е заимствана от Естония, която преди години решила, че иска да привлича инвестиции в конкретни сфери – като роботика и биотехнологии – и така властта създала „пясъчник за иновации“.
Пясъчникът е вид контролирана среда, където компаниите могат безопасно да експериментират и тестват нови продукти и услуги преди тяхното пълно внедряване.
Хибридно инвестиране
Третата възможност е хибридно инвестиране чрез Фонд на фондовете (ФнФ) и платформата на Българска фондова борса (БФБ) за колективно финансиране SpaceCrow.
Какво може да направи България, за да бъде платформа за инвестиции в евро? Една от институциите с голяма роля за създаване на интерес към компаниите е ФнФ“, смята Чуклев.
Идеята е компания да докаже интереса към нея с инструмента за колективно финансиране, впоследствие да бъде подпомогната и от ФнФ, а накрая да бъде листвана на фондовата борса.
За да могат да идват повече инвестиции, трябва да изкараме много иновативен бизнес на тезгяха“, е на мнение анализаторът.
Национално брандиране
За съжаление, в момента е малко спорно как различните държави познават България – една ни знае като дестинация за туризъм, друга като земеделска страна“, казва Чуклев.
Според него това може да се поправи с обхватен доклад „Made In Bulgaria“, който да опише какво произвеждат българските компании и впоследствие този доклад да се изпрати към Службите по търговско-икономическите въпроси, към посолствата и пр.
Не на последно място, експертът препоръча по-тясно взаимодействие с европейските институции. „Нека да бъдем по-смели в това да работим с европейските институции, те предлагат портфолио от услуги, с които може един малък град може да се трансформира“, добавя Чуклев.
Въвеждането на еврото в България не е сред рисковете, които крие бъдещето“, каза и вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев.
Той изтъкна, че преходът към бъдещето е пълен с предразсъдъци и че има много рискове, породени от влошената среда за сигурност, силното фрагментирне на обществата, промените в климата, замърсяването на околната среда.
Приемането на еврото не е сред тези рискове“, добави той.
По време на дискусията, която е част от информационната кампания за еврото на Министерството на финансите, иновационното ведомство представи своя изкуствен асистент „Мир@“, която ще му помага в общуването с обществеността.
Източник: Economic.bg
