На международната кръгла маса в София експерти подчертаха, че липсата на ефективен механизъм за компенсации на авторите в България възпрепятства както културното развитие, така и икономическата сигурност на авторите.
Системата за частно копиране осигурява жизненоважна подкрепа за милиони автори и издатели по света, а в някои държави над половината от доходите на създателите на съдържание идват именно от компенсационни механизми. Това заяви Анита Хус-Екерхулт – генерален секретар на Международната федерация на организациите за репрографски права (IFRRO) пред БТА по време на международната кръгла маса „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“, организирана от МУЗИКАУТОР, финансирана в рамките на предстоящото Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC).
„Частното копиране трябва да бъде платено“, подчерта Анита Хус-Екерхулт като напомни, че в Европейския съюз действа Директива, която задължава страните членки да въведат компенсационни механизми за копиране на съдържание за лично ползване. Въпреки това, България остава изключение.
„Изследване, което проведохме съвместно със Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) преди няколко години показа, че над 60% от доходите на авторите в някои държави идват именно от таксите за частно копиране. Това са критично важни средства, които им позволяват да създават нови произведения и да работят професионално,“ продължи тя. Според нея, именно благодарение на тези приходи е възможно устойчивото съществуване на текстове на местни езици – учебна литература, художествени книги, визуални материали и др.
Анита Хус-Екерхулт изрази съжаление, че в България системата на практика не работи, тъй като в член 26, ал. 10 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАСП) са заложени толкова много изключения, че никой не може ефективно да се взимат компенсации от частното копиране .
Генералният секретар на IFRRO подчерта, че българските автори и издатели не получават никакво възнаграждение за частното копиране. А когато няма възнаграждение – няма и съдържание, създадено на местен език, което е пагубно не само за културния сектор, но и за обществото като цяло, коментира тя.
Международният опит сочи, че директните финансови ползи, средствата от частното копиране могат да бъдат насочвани и към социални и културни програми – например за допълнителни пенсионни фондове, фестивали, образователни инициативи и подкрепа на млади творци.
Такива модели функционират успешно във Франция, Германия, Унгария, Сърбия и много други държави, където се гарантира както достъп на потребителите до съдържание, така и справедливо възнаграждение за авторите. Споделеният от IFRRO опит подчертава важността на такива механизми за устойчивостта на творческите професии.
МУЗИКАУТОР и международните партньори, участващи на кръглата маса посветена на частното копиране, отново подчертаха необходимостта от реформа в българското законодателство, която да позволи въвеждането на работещ и прозрачен механизъм за частно копиране, какъвто съществува в останалите страни от Европейския съюз.
Подобен подход може да бъде адаптиран за музикалната индустрия, като се въведат такси върху устройства, използвани за копиране на музика, като смартфони и компютри. Събраните средства могат да бъдат разпределяни между автори на музика, текст и аранжимент само чрез организации за колективно управление на права.
Събитието „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“ е част от поредица инициативи по повод Общото събрание на CISAC, което за първи път в историята ще се проведе в страна от Балканите. Това е най-значимите международни събития в областта на интелектуалната собственост и поставя за първи път България в центъра на глобалния дебат за защитата на творците. То отваря нови възможности за подобряване на правната и икономическа инфраструктура за събиране и разпределение на приходи от авторство, така че да отговарят на най-високите международни стандарти в следващите години.
Източник: Актуално
