Днес се навършват 90 години от рождението в България на авангардния и иновативен творец Кристо. Днес се навършват и 90 години от рождението на житейската спътница и неизменен партньор в творческите начинания на Кристо – французойката Жан-Клод. През настоящата година има още 2 кръгли житейски годишнини, свързани със световноизвестния творчески тандем Кристо и Жан-Клод. На 31 май се навършиха 5 години от кончината на Кристо, починал в дома си в Ню Йорк, 11 години след смъртта на съпругата си, починала на 18 ноември 2009 г. също в Ню Йорк. На 11 май се навършиха 65 години от раждането на единственото дете на Кристо и на Жан-Клод – Кирил.
През настоящата година се отбелязват и 3 големи годишнини, свързани с творчеството на прочутия тандем, спечелил си световна слава с внушителните си инсталации, в които текстилните материи играят водеща роля за опаковането на разнородни обекти – от внушителни сгради и исторически паметници до елементи от природата, като острови, пътеки, дървета, залив, планински склонове, морски бряг…. Тази година се навършват 40 години от опаковането на „Пон Ньоф“ (или Новият мост в Париж), 30 години от опаковането на Райхстага в Берлин и 20 години от инсталацията „Портите“ в Ню Йорк.
Кръглите годишнини, свързани с творческия тандем Кристо и Жан-Клод, ще продължат и през 2026 г., когато ще се отбележат още 3 юбилея – 10 години от реализирането на мащабния проект „Плаващите кейове“, 65 години от първата самостоятелна галерийна изложба на Кристо и 65 години от реализирането на първия съвместен проект на Кристо и Жан-Клод.
Още: Националната галерия се сдоби с творба на Кристо от 1986 г. (СНИМКА)
Повече за пътя към славата на Кристо
Кристо, чието пълно име е Христо Явашев, е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово в семейството на химик, притежаващ текстилна фабрика, се посочва в биографичната справка в официалния сайт на творческия тандем. Майката на Кристо е бивша секретарка на директора на Националната художествена академия в София. Насърчаван от нея Кристо започва да взима уроци по рисуване още на 6-годишна възраст. След идването на власт на комунистическия режим в България през 1944 г. семейството на Кристо е лишено от имущество и бащата на Кристо е принуден да работи като обикновен служител в бившата си фабрика, национализирана от държавата, се казва в биографичната справка. През 2014 г. в интервю за българското издание „Култура“ самият Кристо разказва, че баща му е прекарал и няколко години в затвора след 1945 г. по нелепи обвинения, а когато излиза оттам през 1949 г. семейството се премества да живее от Габрово в Пловдив.
В периода 1953–56 г. Кристо учи в Националната художествена академия в София. Там посещава едновременно курсове по рисуване, скициране, скулптура и архитектура. През есента на 1956 г. Кристо получава разрешение да посети роднини в Чехословакия. В Прага той за първи път открива творбите на Пикасо и на Миро. По време на този престой в чехословашката столица, когато в Унгария избухва Унгарската революция през 1957 г., Кристо решава да избере нелеката съдба на бежанеца. Както самият той е разказвал в редица интервюта, от Чехословакия бяга в Австрия. Във Виена той учи в местната Художествена академия, после отива в Женева, а оттам в Париж през 1958 г. По време на престоя му и във Виена, и в Женева Кристо работи като мияч на прозорци и на чинии, за да се издържа. Но той използва и всеки свободен момент от този престой в Австрия и Швейцария, за да обикаля галериите и да се докосва до западно изкуство. После в Париж Кристо се запознава с творци и интелектуалци, с които го обединява това, че всички те са избягали от родните си страни по политически причини.
Съпругата на Кристо – Жан Клод е родена на 13 юни 1935 г. в Казабланка. Пълното й име е Жан-Клод Мари Дьона. Родителите й се разделят още преди раждането й. През Втората световна война майката на Жан-Клод се присъединява към Френската съпротива срещу нацизма. По това време тя и Жан-Клод вече живеят в Париж. През 1947 г. майката на Жан-Клод се омъжва за известния от Втората световна война генерал Жак дьо Гийбон. След това семейството на Жан-Клод се мести в Швейцария, а впоследствие и в Тунис. През 1957 г. семейството на Жан-Клод се връща в Париж, където нейният пастрок е назначен за директор на Висшето политехническо училище.
Още: Честват неповторимото изкуство на Христо Явашев – Кристо в Ню Йорк, Берлин и Париж
Година по-късно в Париж съдбата най-после среща Кристо и Жан-Клод, една среща, която прераства в любов и в десетилетно творческо партньорство. Заради чувствата си към Кристо Жан-Клод слага крайна на първия си брак. Двойката се жени на 28 ноември 1962 г. в Париж, две години и половина след раждането на сина им Кирил.
Най-известните му творения
Кристо започва да твори още през 1958 г. сменяйки няколко ателиета в Париж, а през 1960 г., когато се премества в по-голямо ателие, той започва да създава и по-големи творби. През юли 1961 г. Кристо открива първата си самостоятелна галерийна изложба, представена в галерията „Харо Лаухус“ в Кьолн. По този повод Кристо и Жан-Клод реализират и първия си съвместен проект. Всъщност става дума за две творби, наречени „Пакети на пристанището“ (Dockside Packages) и „Подредени нефтени варели“ (Stacked Oil Barrels), разположени в пристанището на Кьолн и създадени съответно с помощта на големи ролки индустриална хартия, опаковани с брезент, около който се вие въже и от варели за петрол, подредени пирамидално. Творбите остават на пристанището в продължение на 2 седмици.
Докато Кристо и Жан-Клод създават първата си обща инсталация в Германия, в Берлин започва строежа на Берлинската стена, разделила не само един град, но и цял един континент на две сфери на влияние. Това разбунва свободолюбивите духове в Европа, включително тези на Кристо и Жан-Клод, които решават да създадат протестна инсталация в Париж, наречена „Стена от петролните варели“ (Wall of Oil Barrels), която да блокира една от най-тесните парижки улица – улица „Висконти“. Тези планове са осъществени, въпреки че тандемът никога не получава официално разрешение от парижките власти. Проектът е реализиран незаконно през 1962 г. по повод самостоятелната изложба на Кристо в „Галерия Жи“ във френската столица. По време на самостоятелната си изложба в „Галери Жи“ Кристо представя за първи път и проект на опакована обществена сграда. В тази насока първите амбиции на Кристо и на Жан-Клод са да опаковат сградата на Военната академия и на Триумфалната арка в Париж. Но те така й не правят постъпки пред парижките власти за официално разрешение по въпроса.
Още: Център Кристо и Жан-Клод в Габрово: ново в старо като културен експеримент.
През 1962 г. Кристо се захваща с друг останал и до днес по-малко известен „жанр в неговото опаковано изкуство“ – опаковането на голи женски тела. За първи път той опакова голо женско тяло в апартамента на неговия приятел през януари 1962 г. В следващите години той пресъздава тази творба на няколко пъти по различни поводи.
Първият опакован от Кристо и Жан-Клод монумент е една от скулптурите в градините на парка „Вила Боргезе“ в Рим през ноември 1963 г. Три месеца по-късно двойката опакова и една от позлатените статуи на площад „Трокадеро“ в Париж. И в двата случая творческият тандем действа без разрешение на властите. Така се поставя началото на творби от друг образно казано жанр в „опакованото изкуство“ на Кристо и Жан-Клод – този на „Опакованите паметници“.
През февруари 1964 г. Кристо и Жан-Клод пристигат в Ню Йорк и така започва творческата им одисея в този мегаполис, в който те живеят до смъртта си. Ню Йорк пленява с небостъргачите си с творческия тандем, който започва дори да крои планове за опаковане на някоя от високите сгради там. В Ню Йорк се разраства и интересът на тандемччча към трансформацията на помещенията, на сградите и на околната среда.
През 1966 г. идва ред и на първата самостоятелна музейна изложба на Кристо, представена в музея „Ван Абе“ в Айндховен в Нидерландия. За тази експозиция творческият тандем Кристо и Жан-Клод създава две инсталации. Първата е „Въздушен пакет“ (Air Package) – гигански балон от гумирано платнище, обвит в полиетилен и въже, висящ над входа на музея. Втората е „Опакованото дърво“ (Wrapped Tree) – дърво, чиито корени са опаковани с платно, а клоните са опаковани в полиетилен и което е поставено във вътрешността на музея върху пиедестал.
През есента на същата година творците художниците реализират инсталацията „42 390 кубически фута пакет“ (42,390 Cubic Feet Package) – огромен въздушен пакет, пълен с 2800 цветни балона, издигнат с хеликоптер над поляната на Художествената академия в Минеаполис, в американския щат Минесота.
Първата изцяло опакована от Кристо и Жан-Клод обществена сграда е тази на швейцарския музей на изкуствата „Кунстхале“ в Берн през 1968 г. За целта са използвани 26 156 квадратни метра армиран полиетилен и 3 километра найлонови въжета. През същата година тандемът планира да опакова сградата на оперния театър в италианския град Сполето, но действащото противопожарно законодателство в страната възпрепятства тези планове и в крайна сметка са опаковани фонтан и средновековна часовникова кула в града. През лятото на същата година по повод изложението на съвременното изкуство „Документа IV“ в Касел в Германия двойката създава и най-голямата надуваема структура без вътрешно скеле, която е издигната с помощта на пет крана, два от които тежащи по 100 тона и високи 70 метра. Това са по онова време двата най-големи крана в Европа, използвани съответно в Северна Франция и в Хамбург в Германия и са нужни две седмици, за да се уреди тяхното докарване в Касел. Самата надуваема инсталация е „изваяна“ от 2000 квадратни метра платно, подплатено с поливинилхлорид и овързано с 3500-метрово въже, подсилено с 1200 възела. Творбата се нарича „Пакет от 5600 кубични метра“ (5600 Cubicmeter Package), висока е 85 метра и е с диаметър от 10 метра. Поставена е на постамент с формата на люлка от стомана с диаметър от 11 метра. Този постамент крепи самата инсталация на 11 метра над земята. На свой ред той е поставена върху централен стоманен пилон, забит в еднотонен бетонен фундамент. Въздушното налягане в инсталацията се поддържа от центробежен вентилатор, задвижван от електрически двигател с променлива скорост. Инсталацията е издигната в продължение на девет часа, а за позиционирането й във вертикално положение допринасят и стоманени обтегачи, прикрепени на свой ред към 12 бетонни основи с тегло от по 10 или 18 тона. Проектът може да се види в продължение на 3 месеца в Касел, се припомня в сайта на Кристо и Жан-Клод.
Тази творба, съчетана с творбите в Италия и Швейцария през същата година, са цялостна илюстрация за необичайното за онова време изкуство на Кристо и Жан-Клод. Те показват и, че нищо не може да спре двамата творци, когато са си наумили да създадат нещо. Творбите им пораждат почуда, изумление и възхищение, когато човек си даде сметка колко труд е вложен в тях, но също и размисъл относно това каква е целта на това изкуство, как то се вписва в градовете или насред природата, по какъв начин то успява да допълни и същевременно да се открои насред внушителните пейзажи. Самото опаковането на монументи, на сгради, на елементи от природата, на паметници, на въздух или на вода насочва вниманието върху замисъла на тази техника, която едновременно скрива и разкрива. Най-често чрез опаковането Кристо и Жан-Клод скриват за няколко седмици или месеци нещо – сграда, паметник, пътека, дърво, морски бряг, планински пейзаж, залив, водите на езеро – с което хората са толкова свикнали, че го възприемат като даденост и дори не го забелязват. Чрез опаковането, скриващо от погледа на хората опакованите обекти, хората отново насочват погледа си към онова, което е скрито, опитват се да се сетят как е изглеждало то допреди опаковката, да си спомнят детайлите му. Изненадата, която поражда опаковането, възражда и способността да се учудваш на онова, което си възприемал като даденост в природата или в града. След като опаковката пада, погледът, с който поглеждаш доскоро опакования пейзаж, е напълно нов, изпълнен с възхищение, с по-голяма бдителност, с по-голямо внимание към детайлите.
През последващите десетилетия Кристо и Жан-Клод обикалят целия свят, за да реализира мащабните си проекти. Всеки един от тях е предшестван от дългогодишна подготвителна работа на терен. Всеки един реализиран проект е предшестван и съпътстван и от разнородни експозиции на по-малки творби на Кристо, като скици, рисунки, опаковани предмети, мини инсталации и др. Всеки един реализиран проект е финансиран от творческия тандем. Всяка една инсталация на Кристо и Жан-Клод поражда голяма шумотевица около нея. Реализацията на инсталациите предизвиква понякога и полемика и води неизбежно до безчет медийни публикации и репортажи.
През 1969 г. Кристо и Жан-Клод опаковат скалите на Литъл Бей, предградие на 14,5 километра югоизточно от центъра на Сидни, на брега на Тихия океан. Опаковането обхваща 2,4-километров участък с ширина, варираща от 46 до 244 метра и с височина 26 метра. За целта са използвани 92 900 квадратни метра обичайно използвано за селскостопански цели бяло платно и 56,3 километра полипропиленово въже, прикрепени с 25 000 крепежни елемента. Инсталацията, наречена „Опакованото крайбрежие“ (Wrapped Coast) просъществува от 28 октомври 1996 г. в продължение на 10 седмици.
Друг залив е в центъра и на инсталацията на Кристо и Жан-Клод през 1974 г., когато творческият тандем покрива в продължение на 18 дни с 13 935 квадратни метра бяла полипропиленова материя повърхността на водата на залив с форма на полумесец на плажа Кингс в Нюпорт в американския щат Роуд Айлънд. Инсталацията е наречена „Бряг на океана“ (Ocean Front).
На 10 август 1972 г. тандемът пуска в щата Колорадо между два склона в планинската верига Гранд Хъгбек огромна оранжева завеса, широка 381 метра и „ушита“ от 18 600 квадратни метра оранжево найлоново платно, придържано от въжета и кабели, прикрепени към на бетонни основи. Завесата е окачена на височина, варираща от 111 метра в двата й краища до височина от 55,5 метра в центъра. Закрепващите кабелите тежат 61 тона и са закотвени към 864 тона бетонни основи. Нужни са 28 месеца за изграждане на това мащабно съоръжение, но 28 часа след завършването му вятър с пориви от близо 100 километра в час води до началото на демонтажа му. Инсталацията е наречена „Завеса над долината“ (Valley Curtain).
Четири години са нужни на Кристо и Жан-Клод, за да финализират на 10 септември 1976 г. проекта си „Бягащата ограда“ (Runnig Fence). Оградата е висока 5,5 метра метра, дълга 39,4 километра, проточваща се до магистрала 101, северно от Сан Франциско, върху частните имоти на 59 фермери, следвайки хълмистите тререни и спускайки се към Тихия океан при залива Бодега. „Бягащата ограда“ е изработена от 200 000 квадратни метра тежко бяло найлоново платно, окачено на стоманен кабел, опънат между 2050 стоманени стълба, всеки с дължина 6,4 метра и с диаметър 8,9 сантиметра, вкопани на 91 сантиметра, поддържани и от 145 километра стоманен кабел и 14 000 анкера. Оградата е де факто образувана от 2050 платнени панела, закрепени към горните и долните кабели с 350 000 куки.
През 1991 г. след месеци работа близо 3100 огромни чадъра са отворени в един и същи ден – 9 октомври – в американския щат Калифорния и в Япония за инсталация, останала на показ в продължение на 18 дни. Приблизително половината от чадърите с височина 6 метра са със син цвят и са инсталирани в японската префектура Ибараки, а останалите в Калифорния са яркожълти. Инсталацията, наречена „Чадърите“ (The Umbrellas) символизира сходствата и различията в начина на живот и оползотворяването на земята в две вътрешни долини в Япония и САЩ, едната с дължина 19 километра, а другата с дължина 29 километра.
На 7 май 1983 г. след тригодишна работа в залива Бискейн в района на Маями в американския щат Флорида 11 острова са обкръжени от розов плат за инсталацията „Обградените острови“ (Surrounded Islands). За целта са използвани 603 870 квадратни метра розово полипропиленово платно, което покрива повърхността на водата около всеки един от 11-те острова и което се разстила и на 61 метра във вътрешността на водата около всеки остров. Инсталацията се простира на 11,3 километра и може да се види в продължение на 2 седмици.
Първата от трите инсталации, която през настоящата година има юбилей – „Опакованият Пон Ньоф“ (The Pont Neuf Wrapped) – е завършена на 22 септември 1985 г. след близо 10-годишна работа по проекта. „Пон Ньоф“ в Париж, чието име означава Новия мост, всъщност е най-старият мост във френската столица. За опаковането на моста преди 4 десетилетия са използвани 41 800 квадратни метра полиамидна тъкан, наподобяваща на вид на сатен с нюансите на златни пясъци. Платното е завързано с 13-километрово въже и обезопасено от 12,1-тонни стоманени вериги, обкръжаващи всяка една от колоните на моста на един метър под водата на река Сена. Инсталацията може да се види в продължение на 14 дни.
Тазгодишни юбилеи
По повод юбилея на „Опакования Пон Ньоф“, който се пада през септември, е планирана и инсталация на френския фотограф и концептуалист Жи Ар в сътрудничество с Фондацията на Кристо и Жан-Клод. Проектът предвижда временно трансформиране на „Пон Ньоф“ в гигантска пещера. На сайта на Кристо и на Жан- Клод се казва, че това трансформиране на моста в чест на юбилея на инсталацията на творческия тандем първоначално е било планирано за есента на настоящата година, но сега се очаква проектът да се реализира през лятото на 2026 г. и точните дати в тази насока предстои да бъдат обявени. Тази инсталация ще бъде финансирана от частни източници.
Втората инсталация, която тази година има юбилей, е наречена „Опаковането на Райхстага“ и е реализирана в Берлин през 1995 г. след близо 24-годишна работа по проекта. Опаковането е завършено на 24 юни. Инсталацията може да се наблюдава 14 дни. За целта на опаковането са използвани 110 000 квадратни метра полипропиленово платно с алуминиева повърхност, така че опакованата сградата да придобие сребрист нюанс. Платното е пристегнато с 15,6 километра синьо полипропиленово въже с диаметър 3,2 сантиметра. Фасадите, кулите и покрива на сградата са покрити с 70 направени по мярка платнени панела. Реализирането на проекта поражда много дебати относно това дали е уместно да се прави такава инсталация в центъра на която е една пропита със символика сграда. Но след като проектът е осъществен, той се превръща в истинска сензация и придобива и политическо измерение близо 6 години след падането на Берлинската стена. Пет милиона души се стичат да видят инсталацията в Берлин. Опаковането на Райхстага поставя началото и на обновлението на сградата под ръководството на световноизвестния архитект Норман Фостър, припомня Франс прес. При това обновление сградата се сдобива и с прочутия си стъклен купол. В Райхстага от 1999 г. се настаняват германските депутати.
Преди броени дни, на 9 юни, по повод юбилея на инсталацията на Кристо и Жан-Клод фасадата на „Райхстага“ беше осветена с падането на нощта от внушителен мапинг, който възпроизвежда опаковането отпреди 30 години. Светлинното шоу може да се всеки ден до 20 юни от 21,30 ч. до 01,00 ч. местно време. Проектът е финансиран с частни средства и от Фондацията на Кристо и Жан-Клод. Мапингът се осъществява с помощта на 24 прожектора, монтирани върху платформи. А също по повод на юбилея на Кристо и на „Опаковането на Райхстага“ в Новата национална галерия в Берлин е изложен иконичният „Опакован Фолгсваген“ на твореца.
Третата инсталация, която тази година отбелязва юбилей, е „Портите“ (The Gates), реализирана през зимата на 2005 г. в Сентръл парк в Ню Йорк. Замисляна от творческия тандем още от 1979 г., инсталацията е завършена на 12 февруари 2005 г. насред заснежения огромен парк на американския мегаполис. Там са издигнати 7503 порти с височина 4,87 метра и с варираща широчина от 1,68 до 5,48 метра в зависимост от широчината на алеите из парка. Портите се нижат в продължение на 37 километра в парка, като от всяка една порта се развяват платна с шафранов нюанс. Те не достигат до земята, а спират на около 2,1 метра над земната повърхност, така че хората да могат да се разхождат свободно под тях, минавайки през портите. Огромните двери са разположени на разстояние от 3,65 метра една от друга. Инсталацията е видима отдалеч на фона на снега и на оголените клони на дърветата през зимата. Тя остава в парка общо 16 дни. Вертикалните и хоризонталните пръти на портите са изработени от екструдиран 96,5-километров винил, оцветен в шафранов нюанс. Те са закрепени с 15 006 стоманени основи, всяка с тегло от 278 до 380 килограма. В земята не са направени дупки. Компонентите на портите са били изработени извън обекта от седем компании в САЩ. А тъкането и съшиването на развяващите се от портите платна е извършено в Германия.
По повод юбилея на тази инсталация в Ню Йорк от 12 февруари до 16 април бяха организирани редица прояви. Сред тях беше изложба, посветена на визионерските проекти на Кристо и Жан-Клод, планирани за Ню Йорк, състояла се от 12 февруари до 23 март в центъра за изкуствата „Дъ Шед“. В периода 12 февруари – 16 април безплатно през приложението „Блумбърг кънектс“ посетителите на Сентръл парк можеха да усетят благодарение на технологията с добавената реалност какво е да се наслаждаваш на спектакъла на „Портите“.
След кончината на Жан-Клод през 2009 г. Кристо не се отказва от творчеството. След двугодишна работа през 2016 г. той реализира проекта „Плаващите кейове“ (The Floating piers) в езерото Изео в Северна Италия. Той е базиран на предходни нереализирани планове на Кристо и Жан-Клод и представлява ефимерна инсталация насред езерото. Там са проправени няколко пътеки с обща дължина 3 километра, изградени от около 220 000 полиетиленови куба с висока плътност, които оформят плавно люлеещи се кейове и свързват крайбрежното градче Сулцано с големия езерен остров Монте Изола и с малкото островче Сан Паоло. Плаващите пътеки са широки 16 метра и са с височина приблизително около 35 сантиметра. Върху кейовете са положени 100 000 квадратни метра жълто-оранжева тъкан, чийто цвят се променя под слънчевата светлина. С този материал освен плаващите пътеки са застлани и 2,5 километра от пешеходните улици в Сулцано и в Пескиера Маргальо на остров Монте Изола. Инсталацията се отличава по едно нещо от предходните мащабни проекти на Кристо и Жан-Клод. Тя позволява на зрителите не само да й се наслаждават, но и да станат участници в нея. Те имат възможност да вървят по плаващите пътеки все едно, че вървят по вода. Това именно поражда небивал интерес към инсталацията, открита официално на 18 юни 2016 г. и останала отворена за посещение до 3 юли. От цяла Италия в градчето Сулцано с влакове, автобуси и автомобили прииждат толкова много туристи, че зоната е буквално окупирана и се налага и специална организация на движението. За да се качиш на влака по линията Бреша-Сулцано, която води до инсталацията насред езерото Изео, се изисква доста чакане на гарите, тъй като влаковете не успяват да поемат целия туристически поток. Милион и половина италианци и чужденци успяват да дойдат все пак в Сулцано и да обходят плаващите кейове. Сред посетителите има и много знаменитости и политици. По кейовете могат да преминават и детски и инвалидни колички. Тази инсталация, в която 1,5 милиона души станаха част от творбата, и до днес се коментира в Италия.
След това Кристо успява да реализира сам само още един проект, този на загадъчната пирамида от варели „Лондонската Мастаба“ (The London Mastaba) в лондонското езеро Серпънтайн 2018 г. в Хайд парк. Инсталацията може да се види през тази година от 18 юни до 23 септември. За направата на пирамидата са използвани 7506 варела, поставени на плаваща платформа, изградена от полиетиленови кубове с висока плътност. Структурата тежи 600 метрични тона и е закотвена с 32 котви. Варелите са боядисани в пъстри нюанси – червено, розово и синьо. Мастабата по принцип е древноегипетска гробница с формата на пресечена пирамида, изграждана в миналото от камъни и кирпич.
Всяка една от гореспоменатите мащабни инсталации на Кристо и на Жан-Клод е създадена от елементи, които се рециклират. Двамата творци полагат усилия техните проекти да не нарушат по никакъв начин равновесието на околната среда. В изграждането на инсталациите участват стотици работници.
Много проекти на Кристо и на Жан-Клод остават нереализирани, като например този за завеса по протежението на Берлинската стена, за платно, което като огромна змия ще се вие над американска река или за опаковани небостъргачи в Ню Йорк.
През годините чуждите издания не пестят похвали за творческия тандем. Кристо и Жан-Клод остават в съзнанието на хората като творци, направили невъзможни неща. Двамата напомниха, че скриването на нещо чрез опаковането всъщност разкрива скритото нещо в една различна реалност, която е може би по-автентична, по-малко повърхностна, отбелязват италианските издания „Кориере дела сера“, „Стампа“ и „Република“. Кристо и Жан-Клод са мечтателите, които показаха, че мечтите могат да се реализират, колкото и странни и невъзможни да изглеждат. С модерното си изкуство тандемът наложи една визия XXL, която смесва пейзаж, архитектура, скулптура и детска мечта, пише „Фигаро“. Кристо и съпругата му Жан-Клод се превърнаха в майстори на изкуството да трансформират пространствата. Дръзки творци, те създадоха едно поразително и популярно творчество и разшириха дефиницията и разбирането за съвременното изкуство, пишат в. „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк таймс“. Шекспир беше казал, че целият свят е сцена, а Кристо и Жан-Клод показаха, че светът е галерия на изкуството, пише Би Би Си. Те не се интересуваха от стерилно белите стени на модерните музеи, в които творбите съществуват отделно от ежедневния живот. Те искаха да превърнат ежедневието в изкуство, да направят така, че хората да прогледнат отново и да помислят отново за онова, което ги заобикаля, допълва британската медия. Не случайно преди пет години, когато Кристо почина, президентът на Франция Еманюел Макрон го нарече „Гений на великолепието“, а в много статии тогава Кристо беше наречен и „вълшебник“.
Една година след смъртта на Кристо в Париж беше реализиран друг проект на творческия тандем – „Опакованата Триумфална арка“ (L’Arc de Triomphe, Wrapped), замислен още в началото на 60-те години. Инсталацията можеше да се види в продължение на 16 дни през есента на 2021 г. и беше реализирана благодарение на 25 000 квадратни метра полипропиленово платно в сребристо син цвят и 3000 метра червено въже, които преобразиха иконичния парижки монумент.
В сайта на Кристо и на Жан-Клод се припомня и че е в процес на реализация е и мащабният проект на тандема „Мастаба“ (The Mastaba), замислен още през 1977 г. за Абу Даби. Когато бъде осъществен, той ще бъде най-голямата съвременна пирамидална скулптура в света, построена от 410 000 разноцветни варела, които ще образуват пъстра мозайка, наподобяваща на мозайките в ислямската архитектура. Пирамидата ще бъде висока 150 метра, дълга 300 метра и широка 225 метра. Наклонът на стените й ще бъде 60 градуса. Тя ще се издига на около 160 километра южно от Абу Даби в пустинята Лиуа. Кристо и Жан-Клод са набелязали мястото още през 1979 г. Сега с проекта се е захванал племенникът на Кристо Владимир Явашев, реализирал и проекта за опаковането на Триумфалната арка в Париж преди близо четири години.
Източник: Актуално
