Със 113 гласа „Против“ (62 от ГЕРБ-СДС, 27 от „ДПС-Ново начало“, 5 от „БСП-Обединена левица“, 15 от „Има такъв народ“ и четирима, нечленуващи в парламентарни групи) мнозинството отхвърли предложението на „Възраждане“ за създаване на временна комисия за проверка на всички факти и обстоятелства около строителството и финансирането на хотел „Хаяши“ в София, собственост на семейството на министър-председателя на Република България Росен Желязков.
„Въздържал се“ гласуваха 9 депутати – това бяха останалата – по-голяма част – от депутатите от „БСП-Обединена левица“.
„За“ създаването на временната комисия за хотела с водопада гласуваха 79 народни представители – 19 от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, 31 от „Възраждане“, един от „БСП-Обединена левица“, 11 от АПС, 10 от МЕЧ.
В мотивите си вносителите на законопроекта бяха отбелязали, че временната комисия е необходима заради нарастващите обществени съмнения и медийни разкрития относно финансовите дейности на семейството на премиера Росен Желязков и в частност построяването на луксозния хотел „Хаяши“.
Хотелът, разположен на бул. „Симеоновско шосе“ 4 до Ловния парк, представлява пететажна сграда с разгърната застроена площ над 4000 кв.м., включваща СПА-зона,
подземен паркинг, спортно-рекреационен център, луксозни ресторанти, архитектурни
шедьоври и впечатляваща интериорна стена с водопад, за която е издадено специално
разрешение от главния архитект на район „Лозенец“ арх. Владимирова.
Проектът е почти завършен към края на август 2025 г., с мебелировка от Турция и Италия, и е оценен официално на 9 млн. лв., макар реалната му стойност да се предполага значително по-висока – до 20-30 млн. евро според различни експертни оценки, отбелязват вносителите от „Възраждане“.
Те уточняват и че официалната декларация на премиера и семейството му посочва инвестиция от 9 млн. лв., финансирана основно чрез банкови заеми и лични средства. Те отбелязват и че строителството започва през 2023 г. с начален заем от 2.95 млн. лв., последван от по-голям кредит от около 8 млн. лв. от банка.
Въпреки това според вносителите съмненията за произхода на тези лични средства са сериозни и се основават на следното:
Непрозрачност на личните финанси на семейството.
Съпругата на премиера, Ралица Петрова Терзиева (бивша актриса от НАТФИЗ, без
известна професионална кариера), управлява фирма „Тера пет 08“ ЕООД, която
официално се занимава с почистване на жилища и офиси и е партньор в основната
фирма-собственик на хотела – „Пи енд Оу Риъл Естейт“ ООД. Оборотните средства на „Тера пет 08“ ЕООД за 2023 г. са 81 000 лв., а печалбата е едва 2000 лева.
Според декларациите Ралица Терзиева е увеличила спестяванията си от 40 000 лв. на над 279 000 лв. през 2025 г., и е отпуснала заем от 638 000 лв. на своята фирма, което според вносителите от „Възраждане“ буди сериозни съмнения за произхода на средствата й, посочени като спестявания „от заплати и други доходи“, но без конкретни детайли за източниците на „другите доходи“.
Премиерът Росен Желязков, който е на държавна заплата от 25 години (без деклариран
бизнес), има декларация за банкови сметки на стойност около 189 000 лв. (от заплати) и
криптовалута, но нищо, което да може да обясни инвестиция от милиони лева. Реалната
цена на хотела се оценява на 4000 евро/кв.м. за района (вносителите уточняват, че става въпрос за елитен квартал до Борисовата градина), което води до стойност над 20 млн. евро – значително разминаване с официалните 9 млн. лв. Това предполага възможни незадекларирани средства или занижаване на стойността за данъчни цели.
Банкови заеми и липса на обезпечение: Заемът от 8 млн. лв. е отпуснат на фирма без значителен собствен капитал, което е необичайно за такъв размер на кредита. Съпругата на премиера плаща формалните 1500 лв. за 30% дял в „Пи енд Оу Риъл Естейт“, докато парцелът от 3.5 декара (купен през 2009 г. с кредит от 1 млн. лв.) струва над 1 млн. лв. според столични брокери.
Не на последно място от „Възраждане“ отбелязват, че докато в Плевен и други региони гражданите страдат от воден дефицит, хотелът с постоянен водопад символизира социалното неравенство и предполага, че част от финансирането може да е свързано с държавни ресурси или лобиране.
Източник: Banker.bg
