Европейската комисия представи годишните си доклади за напредъка на страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Отново се очерта добре познатата картина – неравномерен напредък и дълбоки политически противоречия. Зад дипломатичния, административен език на документите ясно личи разделителната линия между онези, които правят реформи, и онези, които само ги обещават.
Брюксел продължава да говори на Западните Балкани за „европейска перспектива“, но там тя изглежда все по-абстрактна след над 20 години чакане. А и за това време страните от региона не постигнаха кой знае какъв напредък с реформите.
Северна Македония е най-очевидния пример за застой. Европейската комисия отново напомни на Скопие, че без вписване на българите в конституцията няма как да започне реални преговори. Условието, което произтича от заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г., се превърна в тест за зрелостта на северномакедонската политика и за способността ѝ да надмогне вътрешните си националистически нагласи.
Отказът на управляващите да подкрепят конституционната промяна вече не е просто спор със София, а условие на ЕС за членство. Брюксел все по-трудно прикрива раздразнението си от забавянето, породено от политическите сметки на премиера Мицкоски.
В същото време Албания се превръща в добрата новина от региона. Отворени са четири от петте преговорни клъстера, а реформите в правосъдието и борбата с корупцията се оценяват като „значителни“. Правителството в Тирана цели приключване на преговорите до 2027 година. А само до преди две години тези амбиции изглеждаха нереални.
Албания показва, че последователните усилия и политическият консенсус могат да извадят страната от хроничния балкански скептицизъм.
Черна гора също затвърждава позицията си на най-напреднала кандидатка. Затворени са четири преговорни глави, а президентът Яков Милатович говори уверено за приключване на процеса до 2026-та. Високата обществена подкрепа за ЕС от около 80% от черногорците придава политическа стабилност на реформите. Въпреки това Брюксел остава предпазлив и посочва, че корупцията и зависимостите от бивши властови кръгове продължават да са системен риск. Така че Черна гора е близо до финала, но явно последните метри ще са най-трудни.
За разлика от Албания и Черна гора, докладът за Сърбия звучи почти като предупреждение. Европейската комисия описва задълбочаваща се поляризация там, масови протести и усещане за липса на отчетност. Съчетанието от натиск върху гражданското общество и прекомерна употреба на сила срещу демонстранти не са добра предпоставка за напредък. Брюксел настоява за възстановяване на върховенството на закона и свободата на словото, но реформите буксуват, а диалогът с Косово остава замразен.
Косово запазва високата обществена подкрепа за ЕС, но институционалните блокажи и забавянето след последните избори ограничават възможностите за реален напредък. Комисията е категорична, че нормализирането на отношенията със Сърбия е не просто дипломатически въпрос, а фундаментално условие за европейското му бъдеще.
В Босна и Херцеговина политическата криза в Република Сръбска и краят на управляващата коалиция подкопаха напредъка по присъединяването към ЕС. Това доведе до ограничени реформи.
Докладите на Еврокомисията потвърждават факта, че Турция и Грузия се отдалечават от реалната перспектива за членство. Анкара остава „ключов партньор“ по въпросите на сигурността и миграцията, но преговорите са замразени от 2018 г. насам. Продължаващият натиск върху опозицията и зависимата съдебна система поставят под въпрос самата идея за демокрация. ЕС вече не говори за турско присъединяване, а за прагматично сътрудничество в области като енергетика и сигурност.
Грузия обаче е може би най-голямото разочарование. Европейската комисия констатира „сериозно отстъпление от демокрацията“, ограничаване на гражданското пространство и закони, противоречащи на принципите на Европейския съюз. Брюксел фактически я определя като „кандидат само на хартия“ и я поставя в периферията на разширяването. Причината е, че управляващата партия „Грузинска мечта“ приема противоречиви закони, забранява опозиционни партии и мнозина на Запад смятат, че се завръща в орбитата на Москва.
Другите кандидатки – Украйна и Молдова, получиха по-ласкави оценки. Въпреки войната и хибридния натиск от Русия, двете страни изпълниха условията за начало на преговорите, приеха пътни карти за върховенството на закона и институционални реформи. ЕС ги възприема не само като кандидати, а и като част от собствената си зона на сигурност. Украйна се стреми към временно приключване на преговорите до 2028 г., а Молдова върви по сходен път и вече се превръща в символ как европейската перспектива може да бъде щит срещу външна дестабилизация.
Въпреки оптимистичния тон на част от докладите, посланието на Урсула фон дер Лайен, че „Европа е по-решена от всякога да се разшири“, звучи вдъхновяващо, но реалността е по-прозаична.
След кризите с Унгария и Полша ЕС вече не желае да приема държави, които после отстъпват от върховенството на закона. Затова търси смекчени варианти, които хем да окуражат страните кандидатки, хем да не дразнят старите страни членки, като Германия и Франция.
Новият подход е поетапна интеграция, който Брюксел си представя като допускане на кандидатите до част от единния пазар и европейските програми преди пълноправното членство. На практика докладите на Европейската комисия тази година показват, че разширяването отново е политически живо, но вече не е романтичен проект на обединена Европа. То се е превърнало в инструмент за стабилност и сигурност, но в основата му стоят мудност и нерешителност.
За страните кандидатки това означава, че пътят към ЕС вече не минава само през обещания за реформи, а през доказателства за реални резултати. От Европейския съюз пък се очаква да проумее, че разширяването е не просто географски процес, а въпрос на доверие.
Източник: Banker.bg
