Русия е започнала да използва реактивни планиращи бомби, за да поразява цели далеч отвъд фронтовата линия – подобрение на военния арсенал на Москва, което допълнително натоварва разтегнатата противовъздушна отбрана на Украйна. Модернизираните бомби от съветската епоха, известни като КАБ, са поразили цели в южните украински региони Одеса и Николаев, както и в източната област Полтава, за първи път през октомври.
Управляемите снаряди, изстрелвани от руски изтребители Су-34, имаха обхват до 80 км и се използваха главно в близост до фронтовата линия. Някои от тези планиращи бомби обаче сега са оборудвани с реактивен двигател – подобрение, което увеличава обхвата им до 200 км, според Вадим Скибицки, заместник-началник на украинската служба за военно разузнаване ГУР.
Непотвърдени снимки на ракета KAB, ударила Полтавска област през миналия месец, публикувани от украинския специалист по електронна война Сергий Бескрестнов, показват произведен в Китай турбореактивен двигател, който може да бъде закупен за 18 000 долара в Alibaba.
Събитието идва на фона на засилване на въздушните атаки на Русия срещу гражданска и енергийна инфраструктура преди зимата, а водените от Съединените щати дипломатически усилия за прекратяване на войната са в задънена улица. Европейските съюзници бързат да запълнят финансовата и военна празнина, тъй като администрацията на американския президент Доналд Тръмп ясно заяви, че очаква съюзниците на Киев да платят за отбраната му.
Украинският военен експерт Павло Нарожни посочва, че новите руски оръжия са „евтин заместител на крилата ракета“ и са насочени към „същите цели: енергийна инфраструктура и военни обекти“.
Реактивните двигатели са само най-новото подобрение на руския арсенал от КАБ. През 2023 г. руските въоръжени сили започнаха да монтират крила и комплект за насочване на тези „глупави бомби“ с тегло между 250 кг и 3 тона. Това им позволи да се движат в продължение на десетки километри, преди да експлодират и да оставят кратери с ширина до 20 метра и дълбочина до 6 метра.
Миналата седмица украинските военновъздушни сили предупредиха, че е била изстреляна реактивна планираща бомба към Берестин – град в североизточната Харковска област на 125 км от руската граница. Те не предоставиха никаква информация за причинените щети.
Миналия месец регионални служители заявиха, че реактивна планираща бомба, наречена УМПБ-5Р, е ударила град и железопътен възел Лозова в Харковска област, след като е прелетяла рекордните 140 км. Бомбата е избухнала в жилищен квартал, предизвиквайки пожар, който е ранил шестима души и е повредил 11 сгради.
Реактивните бомби, които са паднали в южните украински региони за първи път през октомври, са били изстреляни от самолети, прелитащи над Черно море, според украински официални лица. Те не са предоставили подробности за причинените щети.
Друг модел с реактивен двигател, за който се съобщава, че се използва, е „Гром-Е1“ – подобрение на планиращия боеприпас „Гром“. Юрий Ихнат – говорител на украинските военновъздушни сили, заяви, че летателните характеристики на бомбата могат да бъдат „приблизително сравнени“ с тези на крилата ракета. Той обаче добави, че „в момента няма широко разпространено използване на тези въздушно управляеми бомби и врагът ги тества в бойни условия“. Ихнат каза още, че спецификациите на характеристиките на двигателите все още не са напълно известни.
Според Фабиан Хофман – експерт по ракети в Университета в Осло, добавянето на реактивни двигатели има и недостатъци: това означава, че те могат да използват само по-малки полезни товари до 250 кг. Освен това, бомбата може да бъде с реактивен двигател само за част от полета, което ѝ дава тласък, преди да се плъзне към целта си.
Обхватът от 200 км на практика е ограничен от факта, че планиращите бомби се изстрелват от самолети, летящи безпроблемно в контролираната от Русия територия, за да се избегнат попадения от украински ракети или дронове.
„Основното предимство за Русия изглежда е, че те могат да изстрелват планиращите бомби от още по-далечни области зад фронтовата линия, което прави самолетите, които ги хвърлят, по-малко уязвими за украинската противовъздушна отбрана“, каза Хофман. Той обяснява, че „самата концепция не е нищо особено, доколкото Съединените щати са правили нещо подобно с реактивна система JDAM“, визирайки комплекта за насочване Joint Direct Attack Munition, който преобразува неуправляеми снаряди в прецизно насочвани боеприпаси.
Игнат посочва, че тези бомби могат да бъдат заглушавани с електронни системи и свалени от противовъздушни ракети. Но украинската противовъздушна отбрана е оскъдна и Киев вече се бори да пресече масивните вълни от атаки с дронове и ракети на Русия, които се изстрелват почти всяка нощ и причиняват прекъсвания на електрозахранването в столицата и други градове.
Украинският президент Володимир Зеленски обяви миналата седмица, че страната му е получила неопределен брой американски системи „Пейтриът“ от Германия. „Трябва да продължим да унищожаваме руската военна авиация и всичко това изисква многокомпонентна система за противовъздушна отбрана“, каза той.
Русия, от своя страна, е модернизирала балистичните си ракети, които вече са в състояние да избягват дори прехващачите „Пейтриът“. Процентът на прихващане на руски ракети е спаднал от 37% през лятото до едва 6% през септември, според анализ на „Файненшъл таймс“ на данни, събрани от лондонския Център за информационна устойчивост.
Противовъздушната отбрана на Украйна също така изпитва все по-големи затруднения да сваля иранските дронове „Шахед“, които, благодарение на ред подобрения им позволяват да летят по-бързо и на по-голяма височина. Процентът на прихващане на дроновете е намалял от 97% през февруари до 80% миналия месец, според данни на украинските военновъздушни сили, събрани от мониторинговата група „“ахед Тракър“.
„Икономиката на войната не е в наша полза“, коментира Нарожни, отбелязвайки, че западните противовъздушни ракети, включително „Пейтриът“, са много по-скъпи от руските реактивни планиращи бомби. „Ако могат да увеличат производството, това ще бъде голямо предизвикателство за нас“, предупреди той.
Източник: Banker.bg
