Помните ли какво ни обещават от години нашите политици преди избори? Намалени данъци, увеличени заплати и пенсии, рай на земята, съкращаване на раздутата администрация, реформиране на неефективните служби… И, както знаем, след изборите обикновено идва едно голямо „ами то не е толкова просто“ и „искаме, ама пари няма“. Оказва се, че и в Америка не е много по-различно. Новият кмет на Ню Йорк 34-годишната звезда на американската левица Зохран Мамдани се оказа повече от роден за балканската политическа сцена. И той обещава на кило, щедро и с ентусиазъм, който може да засрами дори най-креативните български популисти.
Той също няма притеснение, че половината от обещанията му звучат като сюжет от политическа утопия. Мамдани спечели изборите с над милион гласа, много повече от своя основен опонент, бившия губернатор Андрю Куомо, който се яви като независим. Кандидатът на републиканците дори не успя да доближи финалната права. Така в сърцето на американския капитализъм се настани кмет с открито социалистическа програма и стана първият мюсюлманин начело на Ню Йорк и вторият най-млад в историята на мегаполиса.
Роден в Уганда в семейство на индийски интелектуалци, Мамдани пристига в Съединените щати на седемгодишна възраст. Майка му е режисьорката Мира Наир, а баща му е преподавател в Колумбийския университет и специалист по постколониализъм. Самият той не крие, че е израснал „привилегировано“, но избира пътя на активизма и политиката.
След университета става общностен организатор, а през 2020 г. влиза в политиката. Оттам до кметството пътят изглежда кратък, буквално на две преки, защото зад него стоят левите активисти, същите, който вкараха в играта крайнолевите Александра Окасио-Кортес и Бърни Сандърс.
Мамдани обещава всичко, което звучи красиво в предизборен плакат: безплатни детски градини, безплатен обществен транспорт, общински хранителни магазини, стотици хиляди нови жилища, замразяване на наемите за милион апартаменти и минимална заплата от 30 долара на час.
Той вярва или поне така твърди, че финансирането ще дойде от богатите. Предвижда увеличение на корпоративния данък и нов 2-процентов налог за нюйоркчани с доходи над милион долара. По негови сметки това щяло да донесе девет милиарда в хазната. Икономистите обаче гледат с огромен скептицизъм на тези идеи. Събирането на такава огромна сума не е задача за няколко месеца, освен това е необяснимо как ще накара наемодателите да не вдигат наемите.
Не е изненадващо, че президентът Доналд Тръмп, който вероятно е най-щедрият на обещания политик в света, нарече Мамдани „комунист“ и се закани да спре федералните субсидии за града, ако той влезе в кметството. Новоизбраният кмет му отвърна с типичната си театрална увереност: „Доналд, знам, че гледаш – усили звука! За да стигнеш до мен, ще трябва да минеш през всички нас.“
Реториката му е остра, агресивна, заредена с идеологическа страст, която някои определят като вдъхновяваща, а други като демагогия.
В самата Демократическа партия Мамдани е доста спорна фигура. За част от центристите той е „ляв радикал“, който може да отблъсне умерените избиратели. За прогресивното крило обаче е героят на новото време, който се осмелява да говори за социализъм в страната, където това дълго време бе мръсна дума.
Парадоксът е, че Мамдани, който говори за бедните и работническата класа, е човек, чийто живот няма нищо общо с бедността. Образованието му е елитно, а политическата му кариера е като по учебник, подкрепена от лявата интелигенция на Ню Йорк. Може би именно това го прави удобен символ на прогресивното ляво, чията запазена марка винаги е била човек от елита, който говори на езика на улицата. Новият кмет обаче ще се сблъска с доста препятствия.
Губернаторът на щата Ню Йорк Кейти Хокул, която също е демократ, вече даде знак, че няма да подкрепи плановете му за вдигане на данъците, защото това ще изгони богатите хора. И действително, ако Мамдани започне да изпълнява програмата си, много инвеститори може да си потърсят друго място за своя бизнес.
Ако погледнем по-глобално, изборът му е сигнал, че Америка се поляризира с бесни темпове, а пропастта между крайното дясно на Тръмп и крайното ляво на хора като Мамдани става все по-дълбока.
Това означава, че центърът се топи, а политиката се превръща в игра на идеологии. В този смисъл победата на Зохран Мамдани е не просто нюйоркска история. Тя е огледало, в което може да се огледа и България. И ние, като тях, си избираме политици, които обещават всичко – от социална справедливост до космически подвизи. И ние вярваме, че този път ще е различно.
После идва реалността, която е тежка, бюрократична и е доста далеч от пламенните речи. Не само в САЩ, но в цял свят, ще следят развитието на Мамдани, след като се закълне като кмет на 1 януари. Защото светът има нужда не от още обещания, а от някой, който най-после ще изпълни едно от тях. А ако не успее, ще сме сигурни, че популизмът вече е напълно глобален.
Източник: Banker.bg
