От името на нашата организация, считаме за важно да изразим своята позиция, загриженост и несъгласие с редица параметри и предложения, заложени в проектобюджета на Република България за 2026 година. За нас, като представителна организация за бизнеса и за двустранното икономическо сътрудничество, подобни мерки рискуват да нанесат щети не само върху частния сектор, но и върху жизнения стандарт на широки слоеве от населението.
Основни мотиви за несъгласие
- Увеличение на осигурителната тежест – непосилно бреме за бизнеса
В проекта е заложено увеличение на пенсионната вноска с 2 процентни пункта.
Това решение ще се отрази пряко върху разходите на работодателите и навярно ще редуцира конкурентоспособността на бизнеса, особено в производствения и експортно ориентираните сектори. Освен това, поставя натиск върху ценовата стабилност и маржовете на малките и средни предприятия. - Увеличение на данъка върху дивидентите – риск за инвестиционната среда и предприемачеството
Тази мярка ще се отрази пряко на предприемаческия климат и ще увеличи административната и данъчна тежест върху малките и средни предприятия – основен двигател на българската икономика.
- Данъкът върху дивидентите е индикатор за предвидимост и стабилност на бизнес средата. Като билатерална камара, която е пряко ангажирана и с чуждестранни бизнес партньори, считаме, че удвояването му в момент на икономическа несигурност ще изпрати отрицателен сигнал към чуждестранните инвеститори, включително към румънския бизнес, който през последните години разшири присъствието си в България.
- Повишаване на максималния осигурителен доход
Заложеното в проектобюджета увеличение на максималната месечна осигурителна база води до допълнително покачване на осигурителните вноски при по-високи доходи, което засяга не само работодателите, но и привлекателността на българския трудов пазар за висококвалифицираните граждани. - Недостатъчни приходи, високи дефицити и непрозрачност
Експерти предупреждават, че проектобюджетът не е придружен от убедителни и прозрачни прогнози за приходи и пълно съдържателно обосновани механизми за покриване на дефицита. Самият Фискален съвет е констатирал, че цифрите вероятно са манипулирани при представяне на конвергентните доклади. Това поражда сериозен риск за доверие и стабилност както на вътрешната, така и на международната сцена. - Липса на структурни реформи и риск от инфлационен натиск
Въпреки че проектобюджетът залага относително високи публични разходи, той не съдържа разработени съществени структурни реформи в пенсионната система, здравеопазването, съдебната система и условията за инвестиране. Повишаването на разходите без реформи има потенциал за създаване на инфлационно налягане, което да задуши покупателната способност на населението.
Нашите искания и препоръки
В качеството ни на организация, която работи за устойчиво развитие на частния сектор и за интегриране на българо-румънските икономически връзки, предлагаме следните ключови корекции:
- Отмяна или съществено намаляване на планираното увеличение на пенсионната вноска, като се търсят алтернативни източници за доходите на системата.
- Спазване на законово предвидената стойност на минималната работна заплата (по формула), без прибързани политически поправки.
- Въвеждане на изчерпателна прозрачност при прогнозиране на приходи и разходи, публично обсъждане с участието на бизнес организации и академичната общност.
- Приемане на реална реформационна програма – в здравеопазването, пенсионната система, съдебната система – и гарантиране, че бюджетът стимулира инвестициите, а не само консуматорството.
- Провеждане на социален диалог – включително с работодателски, синдикални и граждански представители – преди окончателното приемане на бюджета.
В заключение Българо-румънската търговска камара заявява, че не може да подкрепи бюджет, който рискува да намали конкурентоспособността на бизнеса, да отслаби доходите на хората и да допринесе за социална нестабилност. Очакваме от правителството и Народното събрание да отговорят на тези аргументи и да предприемат необходимите корекции преди окончателното приемане на законопроекта.
Считаме, че един добър бюджет не е цел сам по себе си, а инструмент за стимулиране на устойчив растеж, справедливост и доверие между граждани, бизнес и държавна власт.
Позиции на други работодателски организации
БРАИТ (Българска работодателска организация иновативни технологии)
Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите. Това е краткосрочен подход, който ще доведе до по-слаба икономическа активност, а не до устойчиво финансиране на системите.
Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, инвестициите се отлагат, а растежът се забавя.
Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен.
Вместо усилия за контрол, намаляване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху онези, които спазват закона.
В своята позиция БРАИТ предлага конкретни алтернативи на правителствения подход в: осигурителната политика (спиране на повишаването на вноските, реформа на пенсионните фондове); ефективността на разходите (независим одит на всички бюджетни структури, обвързване на заплатите в публичния сектор с резултати); инвестиционната среда (данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване и иновации, ускорена процедура за капиталови разходи); диалога (минимум 60 дни за становища по промени, които засягат разходите на бизнеса).
БСК (Българска стопанска камара)
През тази година се очаква да бъдат събрани 175 млн. лв. от данъка върху дивидентите, докато през 2026 г. са разчетени 665 млн. лв. (340 млн. евро) от него. По наша оценка, тези пари са нереалистични. Повишаването на данъчната тежест винаги води и до повишаване на склонността към отклонение от данъчно облагане.
Новото изискване търговците да използват само софтуер, който е включен в публичния регистър на НАП, е поредната административна тежест за микро- и малкия бизнес.
Остава без отговор въпросът доколко увеличението на осигурителните вноски ще има ефект и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите обезщетения в дългосрочен план. Предложението се прави в много кратък срок преди прилагането му, което противоречи на заявените от правителството намерения да осигури предвидимост за бизнеса.
АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели)
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) категорично възразява срещу практиката от последните години проектът на държавния бюджет да се изпраща в последния момент, с часове за становища вместо разумни срокове. Предвид гореизложеното, стигаме до заключение, че абсурдно късите срокове (под 24 часа за заседание на Комисията по бюджетна политика към НСТС и едва денонощие преди заседанието на НСТС) не са „техническа“ грешка, а съзнателно използван инструмент за заобикаляне на обществения дебат. Това е напълно неприемливо – единствено широката публичност и реалното обществено обсъждане могат да гарантират, че е направен поне опит за търсене на консенсус по въпроси, които засягат българския бизнес и българските граждани.
АОБР категорично се противопоставя на отказа от реформи и на липсата на мерки за ефективност на публичните разходи, както и на отстъплението от многократно заявения ангажимент за непромяна на данъчно-осигурителната система. Повишаването на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд “Пенсии“) и двукратното увеличение на данъка върху дивидента са действия в обратната посока и ще предизвикат верига от необратими процеси: отлив на инвестиции, нарастване на сивата икономика, влошаване на конкурентоспособността на икономиката, ръст на инфлацията, забавяне на икономическия растеж и в крайна сметка ще ерозират приходите в бюджета, вместо да ги стабилизират. АОБР настоява за реалистични срокове и публични обсъждания на проекта преди внасяне в НС, както и за оттегляне на намеренията за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест.
Източник: Banker.bg
