Министерството на здравеопазването предлага изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Проектът, който е пуснат за обществено обсъждане на 6 ноември и е отворен за становища до 8 декември, е изготвен във връзка с необходимостта от „пълно и правилно въвеждане“ в националното законодателство на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека.
Възражения от Европейската комисия
Причината за промените – Европейската комисия изпрати на България официално уведомително писмо на 18 юни 2025 г., с което съобщи на компетентните власти за образуване на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Още: Проверка потвърди: Качеството на водите в Черно море е отлично
ЕК счита, че България не е изпълнила определени задължения – не е транспонирала напълно директивата в националната си правна уредба. Например не е отразено позоваването на ръководния принцип на предпазливостта, включен в европейската директива. Също така не са транспонирани подробности и уточнения относно мерките за управление на риска, които следва да се вземат на основата на резултатите от оценката на риска за водоснабдителната система по отношение на списъка на наблюдаваните показатели и честотата на мониторинга.
Еврокомисията сигнализира също, че не е прецизиран компетентният орган за определяне на пунктове за мониторинг, няма и въведена възможност за предоставяне на пространствени данни.
Промените: РЗИ ще определят сами пунктовете за мониторинг
Снимка: БГНЕС
С предложените промени в наредбата здравното министерство ще адресира тези проблеми и иска да транспонира точно директивата на ЕС. Прецизират се определенията за обществени местни водоизточници и се дава определение за индивидуален водоизточник: „Обществен местен водоизточник е местен водоизточник с изградени съоръжения за ползване на водата, които не са включени във водоснабдителната система на населените места или в системи за самостоятелно (автономно) питейно-битово водоснабдяване, и който е обществено достъпен и традиционно се използва за пиене и/или водоналиване“; „Индивидуален водоизточник е водоизточник, който се използва за водовземане по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите“.
Още: „Водата вече не е мътна“: Управителят на ВиК обясни какъв е бил проблемът във Велико Търново
Също така се въвежда „принцип на предпазливостта“ – изпълнението на изискванията на наредбата ще се основава на него и по никакъв начин не трябва да допуска пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода по показатели, които имат отношение към здравето, не трябва да се допуска и увеличаване на замърсяването на природните води.
Сега се възлага само на органите на държавния здравен контрол – т.е. регионалните здравни инспекции (РЗИ) – да определят пунктовете за мониторинг на питейната вода на крана при потребителя във всяко населено място. Към момента наредбата предвижда това да става „съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ“.
Дерогации
В наредбата се допълват изискванията за разширяване на списъка на наблюдаваните показатели в питейната вода или за увеличаване честотата на контрола въз основа на оценката на риска за водосборите/зоните за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване. Има и допълнени изисквания за възможности да се намали честотата на контрола за даден показател или такъв показател да се изключи от списъка за контрол.
Още: Къде са минералните бани в България: Нова дигитална карта разкрива
Друг важен момент – прецизира се разпоредбата, с която се въвежда ограничителният обхват на дерогациите съгласно европейската директива. В директивата на ЕС пише, че при надлежно обосновани обстоятелства държавите членки могат да предвидят дерогации от стойностите на определените показатели до максимална стойност, която трябва да се определи от тях, при условие че нито една дерогация не представлява потенциална опасност за здравето на човека и доколкото не съществува друг разумен начин за запазване на снабдяването с вода, предназначена за консумация от човека, в съответния район. Дерогациите се ограничават до следното: „непредвидена и изключителна ситуация в съществуващ водосборен район за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, която може да доведе до временно ограничено превишаване на стойностите на показателите“.
Снимка: БГНЕС
Кога у нас може да се разреши ползване на питейна вода с отклонение от изискванията до такава максимална стойност (определена от здравния министър), че да не се допуска опасност за здравето? Сега в наредбата пише „при непредвидена и необичайна ситуация“ в съществуващ водосбор/зона за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, която може да доведе до ограничено във времето превишаване на допустимите максимални стойности за показателите. С промените думата „необичайна“ се заменя с „изключителна“.
Още: ООН: Над 2 млрд. души все още нямат достъп до безопасна питейна вода
Промяна има и при откритата възможност вече да се използват пространствени данни при представяне на информацията, „когато е възможно“.
Предложените промени няма да натежат на бюджета – не са нужни допълнителни финансови средства, нито ще създадат административна тежест, аргументират се от здравното министерство. Очаква се така да се изчистят констатираните несъответствия, посочени в официалното уведомително писмо на Европейската комисия.
Припомняме, че Наредба №9 стана повод за спорове в последните седмици:
Източник: Актуално
