Кражбата на кралските бижута от Лувъра усили призивите музеят да бъде по-прозрачен относно колониалния произход на съкровищата, които излага. Пътят им до Париж минава през сенките на империята – неудобна история, с която Франция едва сега започва да се изправя.
Докато френската полиция се надпреварва да открие къде са изчезнали откраднатите кралски бижута от Лувъра, все по-силен глас настоява да се осветли откъде всъщност са дошли те.
Артефактите са френски, но скъпоценните камъни не са. Екзотичният им път до Париж преминава през сенките на колониалната империя – история, с която Франция, както и други западни държави, чиито музеи са пълни със съкровища, едва започва да се изправя.
Според експерти вниманието, породено от обира, е възможност да се окаже натиск върху Лувъра и другите големи европейски музеи да разкажат по-честно за произхода на своите колекции и може да доведе до по-широк дебат за връщането на културни ценности.
Само часове след кражбата изследователи начертаха вероятната колониална карта на произхода на материалите:
- сапфири от Цейлон (днешен Шри Ланка),
- диаманти от Индия и Бразилия,
- перли от Персийския залив и Индийския океан,
- и изумруди от Колумбия.
Това не прави обира по-малко престъпен, но усложнява представата за това какво всъщност е било загубено.
Докато няма доказателства, че точно тези скъпоценни камъни са били откраднати в миналото, експертите отбелязват, че това не решава моралния въпрос:
Това, което е било „законно“ по време на империята, днес може да се разглежда като грабеж. С други думи, документите на империята не определят етиката.
Разследването продължава
Полицията вече е повдигнала обвинения срещу заподозрени, но разследващите се опасяват, че бижутата може да бъдат разглобени или претопени. Те са твърде известни, за да бъдат продадени в оригиналния си вид, но лесни за осребряване чрез метала и камъните.
Колониалните бижута „произведени във Франция“
Лувърът дава оскъдна информация за това как са добити скъпоценните камъни в кралските бижута, изложени в Галерията на Аполон до кражбата.
Например, каталогът на музея описва откраднатата диадема на кралица Мари-Амели като обсипана с „цейлонски сапфири“ в естествено състояние, обградени с диаманти в злато.
Няма обаче никакви данни кой ги е добил, как са транспортирани и при какви условия са придобити.
„Произходът на артефактите не винаги е неутрална тема в западните музеи,“ обяснява Смит.
„Понякога се избягва осветяването на неудобни истории за придобиване.“
Музеят отказа коментар по случая.
Откраднатите диадеми, колиета и брошки са изработени в Париж от елитни златари и са принадлежали на фигури от XIX век като кралица Мари-Амели, кралица Ортанс, както и на императриците Мари-Луизa (Австрийска) и Южени, съпруги на двама Наполеоновци.
Но суровините им са преминали през имперски мрежи, които са превръщали глобалния труд, ресурсите и дори робството в европейски престиж, казват експерти.
Историкът Паскал Бланшар, специалист по френския колониализъм, прави ясно разграничение между занаят и доставка:
„Бижутата са направени във Франция от френски майстори, но камъните идват по колониални пътища и са продукт на колониално производство,“ казва той.
„Те са били търгувани при законовите условия на времето – условия, създадени от империи, които изсмукваха богатствата на Африка, Азия и Южна Америка.“
Някои френски критици стигат по-далеч: според тях националната скръб за загубата трябва да бъде придружена от осъзнаване как имперска Франция е придобила тези камъни.
Индия и диамантът на британската корона – „Кохинор“
Най-известната битка за връщане на колониална ценност е спорът между Индия и Великобритания за диаманта „Кохинор“.
Индия многократно е искала да ѝ бъде върнат митичният 106-каратов камък, сега в короната на кралицата-майка в Лондонската кула. Той вероятно произхожда от индийския диамантен пояс Голконда, подобно на диаманта „Регент“ в Лувъра — който също е придобит по „законен“ имперски път и е по чудо пощаден от обирджиите на 19 октомври.
„Кохинор“ е преминавал от двор на двор, преди да попадне в британски ръце – там се представя като „законен“ имперски дар, но в Индия се възприема като плячка от завоевание.
През 2017 г. индийският Върховен съд отхвърли иск за връщането му поради липса на юрисдикция, но моралният спор остава жив.
Франция не е Великобритания, а Лувърът няма своя „Кохинор“, но случаят поставя сходни въпроси:
не само „беше ли купено?“, а „кой имаше правото да продава?“
Според експертите, дори бижута, направени във Франция, могат да се разглеждат като продукти на колониална експлоатация.
Франция действа плахо по темата за връщането на артефакти
Президентът Еманюел Макрон обеща да върне част от африканското културно наследство, което доведе до закон за реституция:
- 26 кралски съкровища към Бенин,
- няколко артефакта към Сенегал,
- а Мадагаскар получи обратно короната на кралица Ранавалона III.
Критиците обаче твърдят, че процесът е структурно блокиран:
френският закон забранява премахването на държавна собственост, освен ако парламентът не направи специално изключение.
Музеите пък остават предпазливи и затворени зад стъклото.
При предишния директор на Лувъра Жан-Люк Мартинес, дефиницията за „заграбено“ била толкова тясна, а изискването за почти юридическо доказателство толкова високо, че охладило всички искания за реституция, въпреки публичните изяви за прозрачност.
(Лувърът заявява, че „спазва закона и академичните стандарти“.)
Колониализмът – неудобен въпрос за западните музеи
Да се очаква от посетителите да се възхищават на артефакти като френските кралски бижута, без да знаят тяхната социална история, е нечестно, казва Ерин Л. Томпсън, експерт по престъпления срещу изкуството от Ню Йорк.
Според нея деколонизираният подход би означавал ясно да се посочва:
- откъде идват камъните,
- как е функционирала търговията,
- кой е печелил и кой е плащал цената —
и да се включат гласовете на общностите, откъдето произхождат.
Египетската археоложка Моника Хана нарича противоречието „очевидно“:
„Да, иронията е дълбока,“ казва тя по повод възмущението от кражбата в Лувъра.
„И именно това е в сърцевината на разговора за реституцията.“
Тя очаква, че обирът ще подтикне към действия за връщане на културни ценности в западните музеи и ще засили дебата за прозрачността.
Минимумът, според експертите, е музеите да използват по-честен език — ясни етикети и надписи, които да посочват произхода, пътя и цената на предметите.
Това означава да се публикува какво е известно, да се признае какво не е, и да се допуснат противоречиви истории в залите, дори ако това помрачава блясъка.
„Разкажете честно и пълноценно историята,“ казва холандският специалист по реституции Йос ван Беурден.
„Отворете прозорците – не за крадци, а за свеж въздух.“
Четете още: Двама заподозрени са арестувани във Франция във връзка с обира на Лувъра
Източник: Banker.bg
