ГЕРБ не показва намерение да се откаже от непопулярните мерки, заложени в проектобюджета за 2026 г., нито планира алтернативни решения като промени в законодателството за заплатите в отделни сектори. Това стана ясно от интервю на зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева в студиото на БНР.
Тя посочи, че партията разглежда проектобюджета като „единствено възможен“ в настоящата ситуация. По думите ѝ той не е повод за похвали, но отразява реалността и приетите законови рамки. Сачева потвърди, че ГЕРБ има принос за увеличението на заплатите в силовия сектор, тъй като те са били твърде ниски, но категорично изключи възможността за промени в действащото законодателство, което предвижда автоматично повишение с още 12 процента.
“Категорично не бихме искали да търсим плаващи мнозинства при приемане на бюджет. Не можем да си позволим да търсим едно или друго мнозинство, защото ще изглежда по-добре. Задачата е да бъдат осигурени всички нужни приходи, за да може да се осъществят действащи законодателни текстове. 67% от бюджета са плащания за заплати, социални и здравноосигурителни плащания”, коментира Сачева.
Тя не даде конкретен отговор дали е възможно да бъдат отменени някои от предложените мерки, въпреки че подобни спекулации вече се появиха. По повод предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което преди това се провали, тя изрази увереност, че правителството ще постигне разбирателство с бизнеса, без да уточнява в какво точно ще се изразява това.
„Банкеръ“ припомня, че работодателските организации отказаха да влязат на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и се обявиха против параметрите в проектобюджета на държавата.
Относно решението за изпреварващо увеличение на осигуровките Сачева обясни, че то е резултат от рекордно големия държавен трансфер към системата – 12,4 млрд. лв. или около 48% от бюджета. Мярката е превантивна, предвид очакваните бъдещи проблеми в бюджета на ДОО. Тя допълни, че през 2030 г. се очаква да се пенсионират около 110 000 души, докато на пазара на труда ще навлязат едва 50 000 млади работници, което задълбочава структурния дефицит в системата. Не стана ясно обаче кога точно правителството е осъзнало мащаба на този проблем, тъй като първоначалните планове предвиждаха повишението на осигуровките да започне едва през 2027 година.
Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС отказа да коментира как върви процесът по избора на особен управител за рафинерията „Лукойл“ в Бургас. Поводът е приетите от парламента законови промени, които предвиждат назначаването на такъв управител заради наложените от САЩ санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“. Санкциите влизат в сила на 21 ноември и засягат и България.
Тя единствено отбеляза, че в държавата има „хора, които търсят решения“, но не пожела да уточни дали се обсъжда български или чужд гражданин за поста.
Източник: Banker.bg
