По невиждано досега бърз начин законът, с който държавата поема реален контрол върху дейността и собствеността на свързаните с „Лукойл“ дружества в България, беше приет окончателно от управляващото мнозинство. Законопроектът беше внесен в Народното събрание изненадващо в петък сутринта, няколко минути по-късно влезе за гласуване в Комисията по енергетика, където беше одобрен за около 30 секунди, след което в рамките на същия ден беше гласуван на две четения в пленарна зала.
Енергийният министър Жечо Станков е обсъждал реализацията на четири нови ПАВЕЦ в България, както и други бъдещи проекти от регионално значение, с държавната Корпорация за финансово развитие на САЩ (DFC). Станков участва в Шестата министерска среща на Партньорството на трансатлантическо енергийно сътрудничество (P-TEC), която се провежда в Атина, където се срещна със секретаря по енергетика на САЩ Крис Райт по важни въпроси за двете страни в енергийния сектор.
Съвременните конфликти вече се водят на принципно различен терен. Автономните системи, изкуственият интелект и безпилотните технологии не са просто допълнение към традиционното въоръжение – те са новата основа на военната мощ. Днешните бойни полета изискват не масови армии, а интелигентни, координирани системи, способни да действат самостоятелно и в мрежа. Дроновете се превръщат от поддържаща техника в незаменим боен актив – от разузнаването до директните удари, от логистиката до електронната война.
И след срещата на работодателските организации с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в четвъртък, напрежението между управляващите и бизнеса не спада. В нова позиция до медиите АОБР, която обединява четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП, директно обвинява управляващите, че са излъгали, когато твърдяха, че с Бюджет 2026 няма да се вдигат данъци и осигуровки.
Швейцарската търговска компания Gunvor обяви в четвъртък, че оттегля предложението си за придобиване на чуждестранните активи на руската енергийна компания „Лукойл“. Решението идва, след като Министерството на финансите на САЩ нарече фирмата „марионетка на Русия“ и даде да се разбере, че Вашингтон се противопоставя на сделката, предава Reuters.
В проекта на бюджет за 2026 г. влизат редица амбициозни пътни инфраструктурни проекти. Само през следващата година за всички 73 проекта на Министерство на регионалното развитие са предвидени над 1.3 млрд. лв. За сравнение – в тазгодишния бюджет място намериха 62 проекта за над 1 млрд. лв. Сега са включени някои напълно нови обекти – предвидени са средства за идеен проект на магистрала „Черно море“, довършването на Софийския околовръстен път, както и за рехабилитация на лотове от магистрала „Струма“.
Министерството на финансите (МФ) се готви да изтегли още 300 млн. лв. заем. Аукционът, предвиден за 17 ноември (понеделник), ще е 13-тият на вътрешния пазар за тази година на обща стойност 3.3 млрд. лв. Ако обаче се добавят и външните емисии, новият дълг на страната, натрупан от началото на годината, доближава 17.3 млрд. лв.
Концесионерът на Летище София – „Соф Кънект“ – даде старт на процедурата за избор на изпълнител, който ще проектира и изгради изцяло нов Терминал 3 и ще модернизира Терминал 2. Това е ключов момент за инвестиция, оценена на над половин милиард лева, която трябва да превърне аеропорта в регионален хъб.
След 84 години в забвение жп връзката София – Скопие е напът да възкръсне. Ключова стъпка към възстановяване на процеса по изграждането ѝ бе направена с подписването на споразумението за строителство на трансграничния тунел „Деве баир“.
Да припомня на бизнеса, че са получили енергийни помощи за тока на стойност 6.5 млрд. Е, идва време да се затегнат тези отношения, свързани със задълженията на бизнеса към държавата. Така Йордан Цонев, депутат от „ДПС-Ново начало“ коментира пред журналисти проектобюджета за 2026 г. и критиките на бизнеса към него.
Въпреки множеството критики около държавния бюджет за 2025 г. и неговата неизпълнимост, Министерството на финансите (МФ) продължава политиката на невероятни разходи и приходи и през 2026 г. „Черновата“ на план-сметката за догодина, която се харесва единствено на управляващата коалиция (с изключение на Делян Добрев, който нарече ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, ИТН и БСП леви партии) и синдиката КНСБ, бе публикувана в понеделник и оттогава е подложена на унищожителна критика.
Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) разреши на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД да започне дейности по избор на площадка за бъдещия блок 8 в електроцентралата. Това решение поставя началото на разрешителния и лицензионен режим за проекта, но не е разрешение за строеж.
Във време, когато Европа преосмисля своята индустриална политика, България също трябва да намери своя баланс между визията и действието. Успехът зависи не само от финансирането, а от скоростта, с която превръщаме идеите в резултати. Нужда е по-бърза, по-гъвкава и по-свързана икономическа среда, в която иновациите не се губят в бюрокрацията, а достигат до производството и пазара.
Китайският производител на автомобили Chery Automobile планира да навлезе на българския пазар през 2026 г. като част от разширяването си в Югоизточна Европа, заявиха представители на компанията, цитирани от Seenews. Компанията планира да дебютира в България с продажби на plug-in хибридни SUV модели под марката EBRO, която тя възстанови по силата на споразумение за съвместно предприятие с испанския производител Ebro-EV Motors.
Тол системата трябва да реализира 579.8 млн. евро (над 1.1 млрд. лв.) приходи през следващата година, или със 95.2 млн. евро (над 186 млн. лв.) повече спрямо тази. Основна част от това увеличение се дължи на новата екологична такса, която тежкотоварните превозни средства ще трябва да плащат от догодина. Също така ефект ще има и от промените, направени тази година при тол тарифите.
Правителството на премиера Росен Желязков замразява обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. След увеличение до 900 лв. (460.17 евро)* през 2026 г., в следващите две години сумата няма да се променя, видя Economic.bg в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.
Извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бизнесът и синдикатите трябваше да обсъдят с държавата план-сметката за догодина, няма да се състои. Това стана ясно от думите на Васка Шушнева, секретар на Съвета, цитирана от БТА. Тя обясни, че работодателските организации са отказали да влязат на заседанието и са се обявили против параметрите на проектобюджета за 2026 г.
Зелената сделка се развива от 2020 г. насам. Това е стратегия, която е по-широка от индустриалната и климатичната политики – тя обхваща околната среда, биоразнообразието, кръговата икономика и други сфери. Тя е насочена както към енергийния сектор, така и към обществото като цяло.
Със Сделката за чиста индустрия, която беше приета през февруари тази година, ние се фокусираме по-конкретно върху декарбонизацията на индустрията и свързването ѝ с конкурентоспособността – като определяме „тесните места“, които трябва да бъдат преодолени, за да постигнем и двете цели едновременно.
Корекции на бюджета за 2026 г. са невъзможни. Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти в Народното събрание, коментирайки критикувания от бизнеса, икономистите и опозицията проектобюджет, представен в понеделник вечерта от Министерството на финансите.
Министерството на енергетиката вече обяви амбициозните си планове за изграждане на няколко нови ПАВЕЦ-а в България, но конкретно държавните усилия ще се насочат към ПАВЕЦ „Равногор“, виждайки го като най-бърз и оптимален проект. По план той ще е с мощност до 800 MW – еквивалентът на капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“.
Въпреки че се очертава да събере по-малко от планираното през 2025 г., Министерството на финансите (МФ) остава твърд оптимист за бюджетните постъпления през следващата година. Теменужка Петкова е заложила 51.4 млрд. евро приходи (над 100 млрд. лв.) спрямо очакваното изпълнение от 44.7 млрд. евро за 2025 г.
Товарните автомобили, които превозват стоки с висок фискален риск, вече ще бъдат следени от Националната агенция за приходите (НАП) в реално време. Това ще става по два начина – или чрез бордово устройство, или чрез мобилно приложение, което НАП предстои да разработи през 2026 г. Това видя Economic.bg в публикуваната в понеделник вечерта Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.
Енергийната компания Shell Energy Europe B.V., част от Shell plc, и основаната в България Sunotec, един от водещите европейски изпълнители на соларни паркове, подписаха петгодишно трансгранично споразумение за защита от ценови рискове („cross-border spread hedge agreement“). То е насочено към постигане на по-голяма стабилност на енергийните пазари в региона.
Законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. е изготвен на база на действащото законодателство, така че всичко онова, което предвижда законодателството е намерило място в разпоредбите на Закона за бюджета. Така финансовият министър Теменужка Петкова обясни огромното нарастване на разходите в проектобюджета за догодина и съответно видимо нереалистичните приходи.
След заложения феноменален (и разбира се неизпълним) 34-процентов ръст на постъпленията от ДДС през 2025 г., финансовият министър Теменужка Петкова леко се връща към реалността през 2026 г. От публикувания в понеделник вечер проектобюджет, който ще е първият в евро, става ясно, че Министерството на финансите (МФ) залага почти 15 млрд. евро приходи от ДДС (около 29.3 млрд. лв.)
Правителството „Желязков“ отново иска да сложи край на отсрочката, която даде на „Соф Кънект“ – операторът на Летище София, за плащане на концесионната такса. През 2021 г., последното правителство на Бойко Борисов с транспортен министър Росен Желязков, осигуриха 10-годишен период, в който фирмата да не прави задължителните по договор годишни плащания към държавата.
Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) продължава с острата си критика към управляващите, които с Бюджет 2026 залагат едно от най-драстичните увеличения на данъчно-осигурителната тежест в страната за последното десетилетие. Този път неговата критика е насочена конкретно към решението на правителството, вероятно под натиска на БСП, да удвои данък „Дивидент“.
Основният риск след приемането на еврото е, след като са положени толкова много усилия за изпълнение на критериите за еврозоната, е изведнъж правителството да се „умори“, да отстъпи от курса и да започне да я кара както е било преди. За това предупреди Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), която участва в конференцията „България на прага на еврозоната“, организирана от българското правителство.
Първият бюджет в евро отново залага огромни гаранции за заявените мащабни енергийни проекти в България. Общата рамка над 2 млрд. евро (4 млрд. лв.) държавни гаранции за 2026 г. е сравнима с лимита от предходната година, когато кабинетът „Желязков“ одобри възможност за поемане на нови гаранции за около 2.2 млрд. евро, също насочени основно към стратегически инфраструктурни и енергийни проекти.
Светът е в нова надпревара – този път не за петрол или злато, а за данни, изчислителна мощ и място на картата на изкуствения интелект. AI се храни от гигантски обеми данни и безпрецедентно изчислително усилие – и в този маратон за центрове за данни държавите водят битка за мегавати и мегабайти. България прави опити да е сред ключовите играчи, водейки преговори с IBM за изграждане на AI гигафабрика, както и с Meta Platforms за големи обекти за данни. Страната ни със сигурност държи някои козове – но въпросът готова ли е остава?
След като тази година банките удариха рамо на Министерството на финансите (МФ) със запълването на бюджета, ведомството e избрало друг сектор, с чиято помощ евентуално да закърпи положението с дефицита през 2026 г. Става въпрос за хазарта, който ще плаща по-високи лицензионни такси за организиране на игри, видя Economic.bg в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.
Бюджетният дефицит продължава да нараства с ускорени темпове, като към края на септември той е вече 6.055 млрд. лв. Сумата съответства на 2.7% от прогнозирания размер на икономиката за 2025 г. при допустима граница 3% според Маастрихтските критерии за фискална стабилност и устойчивост. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) бяха публикувани от Министерството на финансите (МФ) в понеделник следобед, заедно със закъснелия проектобюджет за 2026 г.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представени работодателски организации, е получила по-малко от 24 часа, за да изпрати свои становища за публикувания преди по-малко от три часа Законопроект за държавния бюджет за 2026 г. Според бизнеса, това е „абсурдно къс срок“, който има за цел единствено да заобиколи обществения дебат.
Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2026 г., от който се вижда, че отново се залага 3% бюджетен дефицит. Ведомството, управлявано от Теменужка Петкова, очаква „дупката“ да остане в тези рамки до 2028 г., което означава оставане в рамките на Маастрихтските критерии.
Европейският съюз готви голяма промяна в начина, по който финансира индустрията и научните разработки. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF), предложен от Европейската комисия, има за цел да направи това, което досега Европа трудно успяваше – да приведе добрите идеи от лабораториите в реално производство на терен.
От дебатите за зелената трансформация, новите фабрики и AI през предизвикателствата пред индустрията и битката за таланти до визията за икономиката на утрешния ден. Международният форум iN Sofia 2025, организиран от Economic.bg, раздвижи представите за бъдещето и се превърна в епицентър на оживени дискусии за индустрията, иновациите и конкурентоспособността.
През 2025 г. световната икономика бе белязана от търговски конфликти, инфлационен натиск и политическа нестабилност, които оказаха умерено, но осезаемо влияние върху България – особено върху индустрията, потреблението и инвестициите.
Фирмите, засегнати от Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM), ще разполагат с гратисен период от девет месеца след 1 януари 2026 г., за да продължат вноса на стоки от трети страни, докато получат статут на „одобрен декларатор“. Междувременно Европейската комисия подготвя до декември пълен преглед на CBAM с нови законодателни предложения, които да изяснят правилата за електроенергията, експорта и предотвратяването на злоупотреби.
Източник: Economic.bg
