Решението на правителството да увеличи пенсионните осигуровки с 2% предизвика буря от реакции, както в парламента, така и сред работодателите и икономическите експерти. Мярката, първоначално планирана за 2026 и 2027 г., ще се прилага ускорено, а аргументът е необходимостта от осигуряване на приходи и спазване на вече приетите законови ангажименти. Планираният ръст няма да засегне държавните служители, тъй като те не плащат за своите осигуровки.
Депутатът от ГЕРБ Деница Сачева обясни пред Националното радио през уикенда, че почти 67% от бюджета са плащания за заплати, здравни и социални. Партията е преценила, че няма мнозинство за тежки структурни реформи, затова кабинетът „прави възможното тук и сега“, за да балансира между политическа стабилност и целта за влизане в еврозоната. Това „възможно тук и сега“ обаче се оказва все по-скъпо за работещите в частния сектор. Управляващите откровено признават, че не разполагат с мнозинство за сериозни реформи, а вместо това прибягват до класическата, но болезнена мярка , тоест повишаване на данъчната и осигурителната тежест. Ако политическата сметка на кабинета е стабилност, икономическата може да се окаже дефицит на доверие. Бизнесът вижда в този бюджет не временна корекция, а стратегическа грешка.
„От 1996 година насам не сме имали по-лош бюджет“, коментира пред медиите председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Той посочи, че над два милиона работещи в частния сектор ще получават реално по-малки нетни доходи. Причината са увеличените осигуровки и прагове за вноски, които директно намаляват приходите им.
Критиците подчертават и друг проблем, а именно липсата на реформи в публичния сектор, съчетани с щедри увеличения на заплатите за администрацията, МВР, армията и съдебната система.
„Този бюджет взима от 80% от работещите хора и дава на 20% в бюджетната сфера, където заплатите и без това изпреварват възможностите на икономиката“, предупреждава Велев. Според него така се създава усещане, че държавата не просто не оптимизира, а награждава неефективността.
Икономистите са категорични, че когато се увеличават данъци и осигуровки, без да се реформира администрацията, резултатът е предвидим и това без съмнение ще е повече сива икономика и отлив на инвеститори.
Още по-рязък коментар направи предприемачът Светлин Наков, който е съосновател на „Софтуерния университет“ – SoftUni. Според него проектобюджетът представлява „политика на репресиране на средната класа“.
„Държавата решава да взима повече от бизнеса и работниците, за да дава повече на администрацията. Ако една фирма се управлява така, тя или се реформира, или фалира. Но когато държавата започне да пречи на бизнеса, резултатът е разруха“, подчерта Наков. Той прогнозира верижна реакция от фалити, увеличаване на сивата икономика, отлив на кадри и капитали. „Виждам как България крачи към авторитарна власт по модела на Русия и Турция, където държавата концентрира ресурси и контрол за сметка на свободата и инициативата“, добавя той.
Подозренията на бизнеса са, че тези средствата от увеличените осигуровки няма да се насочат към стабилизиране на пенсионната система, а ще отидат за покриване на раздутите разходи за заплати в администрацията. Това означава, че тежестта от издръжката на държавния апарат ще бъде прехвърлена върху работещите в частния сектор.
Броят на хората на щат у нас е над 400 000 души. В началото на месеца депутатът от „Демократична България“ Ивайло Мирчев извади данни за така нареченото допълнително материално стимулиране (ДМС) на администрацията. Според тези данни членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране са се наградили миналата година с близо 1 млн. лева бонуси. Председателят на Сметната палата, чиято заплата е сред най-високите в страната, е взел над 110 000 лева ДМС за година, а заместникът му – 63 000 лева премия. Шефът на Службата за съвети в земеделието и заместникът му получили съответно 32 000 и 30 000 лева ДМС, и т.н. Няма значение дали от работата им има някакъв ефект, премията си тече и отговорност на бизнеса е да я осигурява.
Според проекта за бюджет 2026 г. минималната заплата ще се повиши до 1213 лв., максималният осигурителен доход – до 4600 лв., а пенсионната вноска – с 2 процента. Така държавата ще събере повече средства, но и ще изтегли повече ликвидност от частния сектор.
За хората с минимални доходи това означава по-малко реални пари след удръжките, а за хората с високи доходи по-голяма данъчна тежест. В същото време най-сериозни увеличения се предвиждат в секторите „Сигурност“ и „Правосъдие“, които традиционно са критикувани за неефективност.
Работодателските организации определиха бюджета като „неадекватен“ и обвиниха управляващите в опит за заобикаляне на обществения дебат. Организацията на иновативния бизнес БРАИТ също обвини кабинета, че наказва коректните платци, вместо да се бори с некоректните. В същото време инвестициите у нас са на най-ниско ниво от влизането на страната в Европейския съюз през 2007 година.
Това е факт, който поставя под въпрос и самата идея за „европейска интеграция“, с която се аргументира кабинетът. Идеален бюджет няма, но има такъв, който очертава пътя към стабилна, конкурентна икономика с предвидима данъчна среда. Има и такъв, който осигурява „спокойствие“ чрез по-високи разходи, но за сметка на предприемчивостта. Ние имаме цели 19 министерства с раздути щатове, огромен брой агенции, институти и комисии, част от които имат съмнителен принос за благосъстоянието на държавата. Това означава много шефове, за чиито заплати се борят все по-малко „индианци“.
Ако правителството продължи да замества реформи с по-високи вноски, то резултатът няма да е стабилност, а стагнация.
Източник: Banker.bg
