Редовното слушане на музика е свързано с по-нисък риск от развитие на деменция, според ново проучване. То показва, че редовното слушане на музика или свиренето на музикален инструмент може да помогне на възрастните хора да се предпазят от когнитивен упадък.
Изследването, публикувано през октомври, анализирало данни, събирани в продължение на десет години, и обхванало повече от 10 000 сравнително здрави възрастни хора в Австралия, на 70 и повече години. Оказало се, че хората, които слушали музика почти всеки ден, намалявали риска си от развитие на деменция с 39 процента в сравнение с тези, които не го правели редовно.
Проучването е част от дългосрочния проект ASPREE (Longitudinal Study of Older Persons), който проследява участници, за да установи кои фактори влияят върху риска от развитие на различни заболявания — и до каква степен промените в начина на живот могат да помогнат.
„Музиката беше една от областите, които особено ни интересуваха,“ казва Джоан Райън, ръководител на изследователската група по биологична невропсихиатрия и деменция в Школата по обществено здраве към Университета „Монаш“ и водещ автор на изследването.
Как е проведено проучването
Изследователите събирали ежегодно данни от участниците и техните лекари, а обучен персонал провеждал тестове за когнитивни функции.
От 10 893 души, включени в изследването, 7 030, които заявили, че слушат музика в повечето дни, показали най-силно намаление на риска от деменция в сравнение с тези, които го правят рядко. Проучването не уточнява какъв жанр музика слушали участниците.
„Те също така имаха по-нисък риск от общ когнитивен спад,“ казва Райън. „И установихме, че през този период се представяха по-добре — последователно по-добре — на тестове за памет и обща когнитивна функция.“
Райън отбелязва, че изследването е наблюдателно, така че не може да докаже, че именно музиката причинява по-ниския риск. Възможно е и други фактори, свързани със слушането на музика, да имат значение. Въпреки това резултатите са впечатляващи.
„Ако разгледаме резултатите си в контекста на други изследвания, мисля, че може да има реална пряка връзка,“ казва тя. Райън припомня, че редица проучвания показват, че музиката подобрява настроението и активира различни области на мозъка, което е от полза за когнитивните функции.
„И аз самата започнах да слушам повече музика,“ признава Райън. „Бих насърчила хората да го правят – ако това им носи удоволствие и едновременно стимулира мозъка им, защо не?“
Какво се случва в мозъка, когато слушаме музика
В Лабораторията за музикална когниция на Принстънския университет изследователи изучават какво се случва в мозъка, когато човек слуша музика. Те установяват, че се активират различни области — моторни, сензорни, емоционални, както и зони, свързани с въображението и мечтателността. Това може да обяснява защо музиката е толкова мощен стимул за мозъчното здраве.
„Едно от най-важните неща е, че всички тези области започват да ‘говорят’ помежду си по смислен начин,“ казва Елизабет Маргулис, директор на лабораторията и обучен пианист, която не е участвала в изследването. „А това е нещо, което музиката прави изключително добре.“
Маргулис отбелязва, че положителният ефект важи както за слушането, така и за свиренето на музика. Хората, които редовно свирели, имали с 35 процента по-нисък риск от деменция, макар ефектът да е малко по-слаб, вероятно защото групата е по-малка.
Изводът: не е нужно да се научиш да свириш на инструмент, за да извлечеш ползи от музиката – макар че изследвания показват, че музикалните уроци могат да увеличат сивото вещество в мозъка, дори при хора без специален талант.
Музиката има и „транспортен“ ефект, казва Маргулис. Ако чуете песен, която сте слушали в определен етап от живота си, често ще се пренесете обратно в онзи момент, особено с музиката от юношеството.
„Това обикновено е музиката, която хората помнят най-добре и свързват с най-много спомени,“ обяснява тя. „Юношеството е период, в който човек оформя идентичността си, което придава на тази музика особено значение.“
Този ефект се наблюдава дори при хора с когнитивен упадък или болести като Алцхаймер.
„Може да не разпознават себе си в огледалото, да не знаят къде са или как са попаднали там, но ако пуснеш песен от времето, когато са били на 14, те се свързват отново със себе си,“ казва невроученият и музикант Даниел Левитин, който също не е участвал в проучването.
Маргулис добавя, че този ефект продължава известно време след слушането:
„Стават малко по-присъстващи, по-способни да общуват,“ казва тя.
Музиката като лекарство
Левитин е автор на новата книга „I Heard There Was a Secret Chord: Music as Medicine“ („Чух, че има тайна нота: Музиката като лекарство“), която събира изследвания за това как музиката може да се използва като терапия при депресия, болка и неврологични заболявания като Паркинсон.
„Слушането на музика е невропротективно,“ обяснява Левитин. „То изгражда устойчивост и защитава мозъка, като създава нови невронни връзки. Това, че не можем да създаваме нови неврони, е мит – през целия живот мозъкът изгражда нови пътища.“
Той допълва, че слушането на позната музика може да носи утеха и спомени, но е полезно и да се слуша нова музика, която предизвиква ума. И насърчава хората да свирят.
„Може да започнете на който и да е инструмент, на всяка възраст, не е нужно да сте Хърби Хенкок,“ казва той. Спомня си как подарил клавир на баба си за 80-ия ѝ рожден ден и я наблюдавал как свири почти всеки ден до смъртта ѝ на 97. За него самия свиренето носи потапяща радост.
„Ако имам късмет, изчезвам, и музиката свири мен,“ казва той.
Но подчертава, че дори само да си заобиколен от музика, независимо дали я слушаш или свириш носи ползи. „И това е нещо, до което почти всеки има достъп,“ допълва Маргулис.
„Това е най-хубавото – колко достъпна е музиката за всички,“ казва тя.
Четете още: Подценяваният навик за дълголетие – защо времето на закуската има значение
Източник: Banker.bg
