Нито едно международно летище у нас не покрива действащия Standard 3.1 за авиационна сигурност. Докога държавата ни ще прикрива инерцията на собствената си администрация с постоянни дерогации на задължителни за целия ЕС правила?!
Вече близо две десетилетия България се представя като „най-сговорчивия“ член на Европейския съюз – държава, която безусловно прилага почти всички решенията на Еврокомисията, без дори да ги коментира. Но точно в една от най-важните и най-чувствителните сфери – сигурността на гражданската авиация, години наред е в очевадно нарушение.
Става въпрос за неприлагане на някои от изискванията на последните регламенти за значително повишаване на стандартите за сигурност в гражданското въздухоплаване. Излиза, че европейските авиационни норми са задължителни, но не и у нас.
Сигурността на гражданската авиация е сред най-строго регулираните сфери в ЕС. Поради това общността разработи, прие и обнародва нарочни регламенти, които определят задължителните стандарти за системите за откриване на експлозиви (EDS). Става дума за: Регламент № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, както и изпълнителните му актове, включително Регламент № 2015/1998 на Еврокомисията от 5 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, както и Регламент 2023/566 на Комисията от 10 март 2023 г. за изменение на Регламент за изпълнение 2015/1998 по отношение на някои подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.
В тях, след продължителен преходен период, Брюксел наложи ясни срокове за преминаване към нови поколения технологии за сигурност при проверката на хора, багажи и пратки на всички граждански летища в общността. Но въпреки ясните изисквания за повишаване на стандартите за проверка на багажа и пътниците, петте международни летища в България към ноември 2025 година не покриват изискванията на действащия Standard 3.1, на който трябва да отговарят системите за откриване на експлозиви EDS. Нещо повече – на много места все още се използват системите от Standard 2, чиято валидност изтече през септември 2021-ва.
Таблица:

Видно е от таблицата, след 1 септември 2026 г. всички летища в ЕС трябва да използват системи за откриване на експлозиви Standard 3.2 за регистриран багаж. Само че докато останалите държави внедряват или вече са приключили с внедряването на Standard 3.1, а някои вече дори преминават към Standard 3.2, България продължава да разчита на дерогации, издавани от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА).
Регламентите на Евросъюза действително позволяват временни изключения при обективни технически пречки. По традиция обаче в България „временното“ вече се е превърнало в над четиригодишна практика. А и как са издадени тези дерогации, само един Бог знае, тъй като в сайта на ГД ГВА няма публична информация за:
– действащите дерогации;
– сроковете им;
– причините за тях;
– план за модернизация на летищните системи за сигурност.
Тази липса на прозрачност подкопава доверието в институциите и поражда сериозни въпроси за ефективността на авиационния надзор в нашата страна.
Какви са рисковете от продължаване прилагането на Standard 2 на българските летища?
- Риск за сигурността: остарелите системи, отговарящи на Standard 2, не използват компютърна томография и не могат автоматично да разпознават експлозиви и забранени предмети. При новите Standard 3.1 и Standard 3.2 субективният фактор е изключен!
- Регулаторен риск: Европейската комисия може да започне процедура за нарушение срещу България.
- Репутационен риск: продължителните дерогации създават впечатление за технологично изоставане на нашите международни летища и демотивират международните авиопартньори.
Ясно се вижда, че след февруари 2022 г. Европа живее в среда на повишени заплахи:
– военни конфликти в непосредствена близост до българските граници;
– кибератаки срещу летища и авиокомпании в ЕС;
– хибридни операции и саботажни кампании срещу критична инфраструктура.
Като външна граница на съюза България няма право на компромиси. Забавянето на внедряването на съвременните стандарти за авиационна сигурност вече не е просто административно бездействие — то вече е системен риск за националната и европейската сигурност. Ето защо ГД ГВА и нейният принципал – Министерството на транспорта и съобщенията, дължат публичен отговор на три прости въпроса:
- Докога българските летища ще работят с дерогации на изискуемите стандарти за сигурност?
- На какво основание са издадени тези дерогации и какви компенсаторни мерки се прилагат?
- Къде е план-графикът за модернизация и постигане на пълно съответствие с изискванията на ЕС до 2026 година?
Очевидно е, че докато Европейският съюз вече се готви за внедряване на Standard 3.2, който става задължителен минимум от септември 2026 г., България не може да остане в архаичния Standard 2. Крайно време е институциите у нас да преминат към реални действия. Сигурността не може да чака!
Източник: Banker.bg

