Честият и необмислен скок на държавните заплати може да доведе до по-високи данъци, бюджетни дефицити и по-малка конкурентоспособност на икономиката. Освен това по този начин държавата обира най-квалифицираните кадри. Ако държавата плаща повече от ИТ фирми, инженерингови компании и индустрията, със сигурност частният сектор ще изнемогва.
По данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на годината средната брутна заплата в България достига 2549 лева, като в частния сектор тя е 2511 лева, а в обществения – 2662 лева. През септември (последният месец, за който има данни) общата средна заплата вече е 2580 лева.
Тези числа обаче не са просто статистически факти, а разкриват дълбок дисбаланс, който заплашва дългосрочния икономически растеж на страната. Картината на заетостта у нас е парадоксална – населението намалява, а администрацията и силовите структури се разрастват.
Преднината на публичния сектор в заплатите и заетостта се увеличава с тревожна скорост. За година общественият сектор отбелязва ръст от 14.2%, докато частният – само 11.3 процента. Това не е изолирано явление, а симптом на системно изкривяване, което прави държавната работа, било то в училище, община или полиция, значително по-привлекателна от частната инициатива. Резултатът вече ни е ясен. Новите инвестиции се ограничават, а потенциалът за регионален растеж се осакатява.
Рекордният ръст на разходите за персонал в държавния бюджет през последните две години се очертава като основен риск за Бюджет 2026. Главният икономист от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов подчерта в телевизионно интервю наскоро, че при относително стабилен икономически растеж, ниска безработица и висок ръст на доходите, дефицит от 3% не може да се приеме за нормален. Според него изпълнението на бюджета показва, че до края на годината той ще надхвърли тази граница.
Проблемът не е в данъчната система, а в неконтролираното раздуване на разходите, особено за възнаграждения. Само за първите шест месеца на 2025 г. доходите за персонал в публичната сфера нарастват с над 20% при инфлация от около 4 процента. Това е многократно изпреварване, което поставя България на челно място в Европейския съюз по ръст на заплатите в администрацията и сектор „Сигурност“ с цели 116% за последните шест години, при номинален ръст на БВП от 79 процента. Следващите държави в класацията са с под 80 процента. Това не е устойчивост, а фискална бомба със закъснител.
Териториалният дисбаланс също задълбочава проблема. В региони като Северозападна България, граничните зони и части от Стара планина публичният сектор доминира в заетостта, докато индустриални клъстери с частна инициатива се оформят само около София, Варна и Пловдив. В някои общини частен сектор практически липсва, а единственият работодател е държавата.
През последните пет години делът на публичната заетост нараства в 198 от 265 общини, въпреки че населението намалява. Това изкривява местните пазари на труд и спъва частните инвестиции. Още повече, че представителите на регионалните бизнеси се оплакват, че бюрокрацията и непрекъснатата смяна на изискванията пречат на работата им и убиват желанието на много млади хора да станат предприемачи. По-лесно е на държавна служба, защото там парите са сигурни.
Според данни от предходната година публичният сектор поглъща 558 399 души, като 28% са в образованието, 24% в здравеопазването и 20% в държавната администрация. Тези три сектора генерират 72% от разходите за заплати.
Другият проблем е, че заплащането в държавната администрация е силно неравномерно, като се допуска служители на една и съща длъжност да получават различни заплати. Най-високите възнаграждения надхвърлят 6000 лева без бонусите, но ефективността им остава спорна.
Автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата пък създава порочен кръг. Увеличаването им в публичния сектор повишава средната заплата, което на следващата година задейства нов ръст. Както отбелязва бившият социален министър Лидия Шулева това води до теглене на дългове не за инфраструктура, а за заплати.
Решението на тези изкривявания изисква спешна реформа. Експерти от години предлагат намаляване на броя на общините чрез сливане. Също така оптимизация на полицията, въвеждане на лични осигурителни вноски за държавни служители и полицаи, както и преминаване към програмно бюджетиране с конкретни цели, а не общи обещания.
Някои биха възразили, че държавата не е виновна, че фирмите не плащат повече. Само че в реалната икономика заплатите не могат да се увеличават автоматично, както се случва за щатните служители.
Без ясна стратегия доминацията на публичния сектор ще продължи да изсмуква ресурси от реалната икономика, а България ще остане в капана на фискална нестабилност и регионално неравенство.
Източник: Banker.bg
