В проектозакона за държавния бюджет за 2026 г. са предложени промени в ЗКПО и ЗДДФЛ, с които се увеличава ставката на данък дивидент на 10 процента. Предвидените допълнителни данъчни приходи са оценени на 340 млн. евро. Тази мярка обаче не се подкрепя и от Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС). Въпросното увеличение на подоходните данъци ще влоши скокообразно инвестиционната привлекателност и конкурентоспособността на българската икономика. Нещо повече, номиналното увеличаване на данък дивидент няма да донесе допълнителни данъчни приходи.
С други думи, предложената промяна има единствено икономически негативи и нито един позитив, констатират от ИДЕС.
Ефектът върху българските инвеститори
Предложената мярка е аргументирана като опит за ограничаване на практики на укриване на осигурителни задължения чрез изплащане на скрити допълнителни трудови възнаграждения от собственика на предприятието към служителите му, ползвайки средства от вече обложени разпределени печалби.
Макар такива практики действително да съществуват, то съществуват и множество други практики за укриване на реалния размер на заплатите, които не са свързани с данък дивидент. В този смисъл предложената мярка не би била ефективен инструмент за противодействие. Напротив, сивият сектор би се разраснал.
Основният мотив за укриването на осигуровки всъщност е масовото недоверие от страна на осигурените лица към осигурителните системи (най-вече пенсионна и здравна). В дизайна на българските осигурителните системи са заложени множество стимули за укриване на реалните доходи, поради разкъсването на връзката между осигурителния принос и получаваните осигурителни обезщетения или услуги.
Считаме, че единственият устойчив подход за изсветляване на трудовите доходи, т.е. повишаване на доброволното заплащане на осигуровки, е посредством промяна на осигурителните системи, пишат от ИДЕС.
Предложената мярка отново ще засегне само коректните български предприемачи, чиято обща данъчна тежест значително се увеличава. Иначе увеличеният данък дивидент може да се минимизира с получаването на допълнителни доходи от трудова дейност от страна на собственика или посредством трансферни плащания, или просто чрез задържане на разпределянето на дивиденти с оглед бъдеща отмяна на увеличената ставка.
Становището на ИДЕС е, че предложената мярка е типичен пример на фискална мярка, прехвърляща връхната точка по кривата на Лафер, при която повишената данъчна ставка на практика води до по-ниски данъчни приходи. Не само че оценените допълнителни приходи от 340 млн. евро няма да се реализират, но ще падне и сумата на текущо събирания данък дивидент. По такъв начин е възможно дупката на реалните спрямо планираните постъпления да достигне половин милиард евро (общо по ЗДДФЛ и ЗКПО).
Отражението върху чуждестранните инвеститори от държави извън ЕС
Предложеното увеличение на данък дивидент не само че няма да доведе до допълнителни данъчни приход, но и скокообразно ще влоши привлекателността на България за инвеститори извън ЕС. В рамките на ЕС не се облага разпределянето на дивиденти от български към европейски дружества. Няма обаче такова облекчение за държавите извън ЕС и там единствената възможност за намаление на данъчната тежест е чрез прилагане на евентуално намалени данъчни ставки в подписаните междуправителствени споразумения за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Петте най-големи световни икономики по паритет на покупателната способност са извън ЕС (Китай, САЩ, Индия, Русия, Япония). От тях само за САЩ при определени условия по реда на СИДДО може да бъде приложима намалена ставка на данък дивидент от 5%, а всички останали държави, вкл. САЩ в определени случаи, ще се облагат ефективно с 10 процента. По такъв начин общата данъчна тежест за инвеститорите извън Европейския съюз, взимайки предвид и корпоративния данък и коректното изчисление на ефективната тежест, в общия случай ще бъде 19 процента.
В допълнение, увеличеният данък дивидент не влияе върху изчислението на дължимия минимален глобален данък от 15%. По такъв начин ефективната българска данъчна тежест върху големите мултинационални компании от държави извън ЕС ще скочи на 23.5 процента.
ИДЕС обръща внимание, че сравнението на данъчната тежест трябва да се прави не по номинални данъчни ставки, а по ефективна данъчна тежест, взимайки предвид множеството намаления на данъчната основа, облекчения, изключения и освобождавания от облагане, които другите държави прилагат като данъчна политика.
В становището на ИДЕС също така пише, че корпоративното облагане в България и понастоящем е на средноевропейско ниво, следвайки философията на плоския данък с ниска номинална данъчна ставка и много широка облагаема основа. Ефективната корпоративна данъчна тежест у нас, измерена като процент от БВП, и в момента е по-висока от държави като Германия, Великобритания, Франция, Италия.
Допълнителното рязко увеличение на ефективната данъчна тежест би окончателно лишило България от привидния „ореол“ на държава с ниско данъчно облагане, предупреждават счетоводителите.
Източник: Banker.bg
