Най-голямата петролна компания на Сърбия спешно търси начини да се освободи от руския капитал. Белград може да се изправи пред криза за горива поради санкциите срещу „Газпром“. Съединените щати поискаха руската корпорация да се оттегли от компанията „Нафтна индустрия Србије“ (Neftna Industrija Srbije, НИС). „Газпром нефт“ държи приблизително 45% от акциите ѝ. Допълнителни 11% бяха прехвърлени през септември на дружество, управлявано от „Газпром Капитал“.
На 16 ноември, на извънредно заседание на правителството, Александър Вучич обеща на всяка цена да избегне конфискация или национализация на руския дял в НИС. Крайният срок за вземане на решение обаче изтича в края на седмицата. Какво би могло да бъде това решение?
Лоша новина:
Миналата седмица Вашингтон удължи лиценза за преговори за промяна на собствеността до 13 февруари, но не и лиценза за продължаване на експлоатацията на рафинерията. Сръбският министър на енергетиката Дубравка Джедович направи това съобщение. След това в Белград беше свикано извънредно заседание на правителството. Президентът Александър Вучич се обърна към министрите с идеята, че Сърбия сама може да изкупи руския дял: „Ако не могат да се споразумеят за цена, ще предложим по-висока. Казвам открито на гражданите: не искаме да вземаме нищо от никого, не искаме да участваме в тези изнудвания само защото не харесваме някого. Ще платим повече, но както рафинериите, така и петролната индустрия на Сърбия трябва да функционират.“
Преди това той беше предложил много скромна сума – 600 милиона евро.
Във всеки случай въпросът за отстъпката ще остане належащ за „Газпром“, казва Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет. „Газпром нефт е инвестирал над 3 милиарда долара в модернизиране на производствения капацитет и продажбите на горива, което означава, че дори бензиностанциите му са станали модерни. Следователно, продажбата с отстъпка от, да речем, 50% би била непрактична.“ Вучич, който би могъл да бъде полезен на Тръмп в бъдеще, вероятно се надява да му се даде възможност да разреши този въпрос чрез компромис, но, разбира се, няма гаранции. НИС все още не е в криза, но петролът трябва да се доставя с танкери до Хърватия и след това да се транспортира до Сърбия, в противен случай НИС няма да има какво да рафинира.
Сръбските анализатори оцениха целия НИС на 3-4 милиарда евро.
Потенциалната стойност на руския дял е около 1.5-2 милиарда евро. Разполага ли страната с такива пари? Сръбското списание „Неделник“ зададе този въпрос още през лятото. На 16 ноември обаче Вучич отбеляза, че се водят контакти с „европейски и азиатски партньори“. Купувачът обаче е по-вероятно да бъде американец. Ясно е, че всяка сделка ще изисква одобрение от санкционния орган на САЩ. В противен случай американците ще предложат един от своите играчи. Вторият вариант е руската страна да предложи повече или по-малко приятелска компания, която може да бъде дори от Казахстан, тъй като те поне могат да доставят собствен петрол, или може да бъде унгарската компания MOL.
Още повече, сега е вероятно MOL да получи разрешение да удължи договора си с „ЛУКОЙЛ“. По този начин компанията ще може да получава петрол от Русия,
но съдейки по реториката на Белград, те вероятно са по-близо до американската позиция.
Преди време имаше предложения страните да включат механизъм за обратно изкупуване в сделката, който да позволи на руските акционери да върнат акциите си в бъдеще. Но засега предположението е, че дори парите, които „Газпром нефт“ потенциално би получила за своя 45% дял, ще бъдат блокирани в някоя европейска сметка. Най-вероятно американците ще одобрят подобна сделка, смятат някои експерти. Те ще поискат да видят всички документи и, мисля, ще настояват да не се прилагат условия за обратно изкупуване. Тук дискусията най-вероятно ще бъде за смяна на собствеността веднъж завинаги. Тоест, можете да си купите активите обратно по-късно, но това ще трябва да се договори отделно, както и цената и условията.
Междувременно
първият вицепремиер на Сърбия Синиша Мали разреши национализацията на НИС.
„Нямаме избор – ситуацията заплашва всичко: нашия растеж, стабилност и кредитен рейтинг.“
Друг възможен сценарий: ситуацията се проточи, не се намери нов собственик и Белград отказва да конфискува активите. Междувременно, Financial Times съобщи още през 2022 г., че Белград иска да купи дела на „Газпром нефт“ в НИС. А през декември 2024 г. Вучич официално обяви началото на преговори с Вашингтон относно все още неналожените санкции срещу петролната индустрия на Сърбия.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
