По-висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, забавяне на инфлацията, но и бюджетен дефицит, който ще е извън допустимите за еврозоната рамки от 3%. Това предвижда Европейската комисия (ЕК) в своята есенна макроикономическа прогноза, публикувана в понеделник. Според нея, българската икономика ще се разшири с 3% през 2025 г. и с 2.7% през 2026 г. За сравнение, пролетните очаквания бяха за съответно 2 и 2.1% ръст.
Въпреки завишената прогноза за трите години, през 2027-а икономическият растеж ще се срине до 2.1%. Това е резултат, който България не е отчитала от годините след финансовата криза в САЩ и Европа. Според графиката по-долу, съпоставима година е 2011-та, след което имаше още няколко, в които икономиката стагнираше.
От Еврокомисията обясняват, че забавянето на растежа ще се дължи на по-ниското потребление и инвестиции поради по-слабия принос на публичните разходи.
През 2026 – 2027 г. се прогнозира забавяне на растежа на частното потребление в съответствие със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери. Очаква се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа, тъй като бизнес доверието се подобрява в контекста на присъединяването към еврозоната“, казват от ЕК.
Проблеми с дефицита
Интересното в прогнозите на ЕК е, че тя очаква България да изпълни Маастрихтския критерий за 3% дефицит както през тази, така и през следващата година. Анализатори и експерти, в т.ч. и бившият финансов министър (2014 – 2020) Владислав Горанов, предупредиха, че с текущото ниво на автоматично покачващи се разходи, България стремглаво се е запътила към дефицит от над 3 на сто от БВП.
Все пак държавната план-сметка е изготвена при 3% дефицит, макар че приходите, с които се покриват невижданите досега разходи, отново изглеждат невероятни.
Разходите продължават да растат по-бързо от приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, връщането към стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и положителния ефект от ръста на заплатите в частния сектор“, пишат от ЕК.
Според тях, през текущата година публичните инвестиции ще бъдат по-високи спрямо 2024 г., отразявайки ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване.
През 2026 г. натискът от разходите за заплати в публичния сектор и пенсии се очаква да стане по-умерен, а капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще доведе до намаляване на дефицита до 2.7%. Не такава е ситуацията през 2027 г.
През 2027 г., на фона на втория етап от планираните доставки на отбранително оборудване на стойност 1.2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки, се очаква дефицитът да нарасне до 4.3%“, предупреждават.
Храната ще остане скъпа
Що се отнася до инфлацията, тя ще се забави след 2026 г. Същото прогнозираха и в пролетната си макропрогноза. Цените на хранителните продукти обаче ще останат високи.
По-високата инфлация при храните се обяснява както с по-високите цени на вноса, така и с нарастващите разходи за труд при местните производители“, става ясно от доклада.
Какво ще става със заплатите
Както много икономисти изтъкват, понастоящем, основен принос за високото частно потребление има двуцифреният ръст на заплатите. Това се потвърждава и от ЕК, откъдето посочват, че възнагражденията са нараснали „значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. поради корекции заради високата инфлация през 2022 – 2023 г.“.
Очаква се растежът на заплатите да се забави с намаляването на инфлационния натиск и със стремежа на частния сектор да запази конкурентоспособността си, докато ръстът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискалните възможности“, предупреждават от институцията.
От там прогнозират, че безработицата в България ще спадне до под 4% през текущата година, но пазарът на труда ще остане затегнат.
Източник: Economic.bg
