„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Защо в България си нямаме един Трой Парът? Таранът на Аз Алкмаар заби общо пет попадения за своята родина Република Ирландия в мачовете с Португалия и Унгария, с които прати „зелените“ на плейоф за класиране на Световното първенство по футбол. Междувременно, статистически, България записа най-добрия си резултат в квалификациите – загуба с 0:2 от Турция. Да, ние отдавна сме на това дередже. Да се „радваме“ на малките поражения.
Така започва новият епизод на предаването на Sportlive.bg и Actualno.com „Точно попадение“, в който бяха обсъдени част от наложителните промени в българския футбол. Промени, които евентуално биха довели до „раждането“ на нашия си Трой Парът. Централният нападател е издигнат до степен на национален герой в Ейре. Дори летището в Дъблин симулира промяна на името, която бързо се превърна в сензация в социалните мрежи.
И някак – докато следя цялото това възхищение, се чудя защо в България си нямаме един такъв футболист. Дали сме чак такива хейтъри и съсипваме психически националите ни, както каза Филип Кръстев? Или пък те са прекалено мекошави? Всъщност проблемът е в средата. Може би и генерално средата в милата ни родина не е похвална, но нека се концентрираме върху футболната.
Примерът с Парът не е случаен. Кога за последно в редиците на „лъвовете“ имаше централен нападател, който да бъде звезда? Да, за голмайстор №1 в историята на националния ни тим Димитър Бербатов е ясно. В следващото поколение Ивелин Попов беше ключов състезател, но той не е типичен №9. Димитър Рангелов, Андрей Гълъбинов, Илия Мицански са част от имената, които се завъртяха на позицията, но никой не успя да се превърне в нашия си Трой Парът.
Централният нападател от Ейре всъщност не е най-техничният футболист. Нещо повече – допреди година-две вероятно и неговото самочуствие е било смазано. Преди АЗ Алкмаар той беше собственост на Тотнъм, където така и не проби. Пращаха го в отбори от по-ниските дивизии, за да се обиграват. И въпреки всичко той не се отказа, продължи и блесна за страната си в изключително важен миг.
Кой може така така да блесне за България? Вероятно Кирил Десподов. Но той дали е същият характер. Тук няма да навлезем в подробности защо изобщо не създаваме футболисти. Тях вече ги очертахме – корупция в детско-юношески футбол, неработеща методика и още много други. Защо обаче нямаме лидери, които да водят атаката? Тази специфична роля изисква сериозно присъствие на терена и в съблекалнята .
А ние няма характери! Такъв какъвто е Трой Парът.
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Не Левски, а Христо Янев съживи ЦСКА! И може би върна магията на българския футбол
Източник: Актуално
