Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2026 г., в който се урежда въвеждане на минимални възнаграждения за медицинските специалисти, е неясен, незадължителен и изключително лесен за заобикаляне. Това е позицията на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
Според нея в настоящия си вид законопроектът за не гарантира реално изпълнение на заявената политика.
Ето защо от БАПЗГ настояват той да бъде преработен преди приемане. От асоциацията очакват ясни санкции при нарушения, пълно държавно финансиране, механизъм за актуализация на заплатите, ефективен контролен орган и реалистичен преходен период.
Още: Бюджет 2026: Парите за военните над тези за полицаите, но не като заплати. Учители и лекари – по-назад
Само така минималните възнаграждения могат да се превърнат в реален професионален стандарт, а не в добро намерение без практическо покритие, се казва в позицията, разпространена до медиите.
Нищо не е задължително
„В сегашния си вид текстовете са по-скоро пожелателни, отколкото задължителни за лечебните заведения. В промените на Параграф 20 се въвеждат минимални възнаграждения, но липсват конкретни санкции при неспазване. Не е посочен и орган, който да контролира прилагането на нормите, нито механизъм за налагане на административни наказания“, се казва в експертното становище.
Ако текстовете останат в този си вид, болниците лесно ще могат да заобикалят задължението, твърдят от БАПЗГ.
Още: Заместник-министър: Минималните заплати на младите лекари и сестрите се гарантират със закон
Заплатите може и да не се вдигат
От асоциацията отбелязват, че в Приложение №1 има официално заложени минимални нива на заплащане, но не е регламентиран механизъм за тяхната регулярна актуализация. Не се регламентира и кой и как ще инициира промени при нужда.
Тоест, въпреки инфлацията и динамиката на пазара на труда, заплатите могат изобщо да не бъдат увеличавани с години. Не е ясно и кой трябва да го направи.
Не се знае дори кой ще взима въпросните пари
Още: Васил Пандов: Директори на болници получават по-голяма заплата от тази на министъра на здравеопазването
Друг проблем с текстовете е, че няма определение кои длъжности попадат в обхвата на дефиницията „специалисти по здравни грижи“, нито какви квалификационни и образователни изисквания са приложими.
Източник: БГНЕС
Това дава възможност за различни тълкувания, а болниците биха могли да избегнат плащания, ако просто променят документално длъжностните наименования.
„Без ясна класификация съществува опасност реформата да доведе до непрозрачност и неравнопоставеност“, смятат от БАПЗГ.
Парите не са достатъчно
Още: Д-р Брънзалов: Ако искаме модерно здравеопазване, вноската трябва да стане поне 10% от осигурителния доход
Предвидените 260 млн. евро за заплати в сектора не са достатъчни. По данни на БАПЗГ само за специалистите по здравни грижи (около 28 000 души), при минимално възнаграждение от 125% от СРЗ, са необходими около 264 млн. евро.
„Ако липсва целево финансиране за увеличаване на заплатите, неизбежно финансовата тежест ще падне върху самите лечебни заведения. Това е особено проблематично за общинските и по-малките болници, които и без друго работят с ограничени бюджети и често са на ръба на оцеляването. Те ще бъдат принудени или да съкратят персонал“, коментират от асоциацията.
Според тях в този контекст минималните възнаграждения рискуват да останат само на хартия, без никакъв реален ефект върху живота и мотивацията на работещите в сектора.
Казусът с частните болници
Още: „Управляващите излъгаха младите лекари“: ПП искат извънредна здравна комисия (ВИДЕО)
В позицията си БАПЗГ твърдят, че задължението за достигане на минималните възнаграждения следва да обхваща и частните болници, тъй като голяма част от здравеопазването преминава през тях.
Те отбелязват обаче, че липсва яснота кой държавен орган ще следи за спазването на нормата в тези структури.
Източник: БГНЕС
„Не са предвидени правила, които да обвържат спазването на минималните възнаграждения с договорите по линия на НЗОК, нито има изграден инструментариум за мониторинг и контрол. Без тези механизми, изпълнението на закона става пожелателно и лесно може да бъде заобикаляно“, се казва още в позицията.
Без плавен преход – финансов шок
„Законопроектът не предвижда реалистичен преходен период, в рамките, на който лечебните заведения да се адаптират към новите изисквания. Липсват междинни етапи, които да осигурят плавно въвеждане на промените, както и методика за изчисляване и разпределение на необходимите средства“, смятат от БАПЗГ.
Техните разчети сочат, че това създава риск от внезапен финансов шок за системата и обезсмисля самата норма за задължителност, тъй като болниците няма да могат да се подготвят нито организационно, нито финансово.
Източник: Актуално
