„Нямахме друг избор, освен да работим с Асен Василев … Бяхме пленници на политическата криза и на коалиционните си партньори. Все още сме пленници на коалиционните си партньори и на липсата на разумен диалог в парламента.“ Владислав Горанов, бивш министър на финансите
Както е известно, „Похищението на Европа“ е сюжет на картини на известни художници (Тициан, Рембранд, Тиеполо), а освен това е изобразено на гръцката монета от две евро (случайно съвпадение?). Тъй като в днешното поведение на Гражданите за Европейско Развитие на България (ГЕРБ) се наблюдават видими характеристики на терзанията на пленена девица, налага се да припомним сюжета на този мит.
Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, била наивна и доверчива девойка. Играела си тя с приятелки на морския бряг и не забелязала кога се появил един бял бик, който всъщност бил преобразеният Зевс. Грабнал белият бик Европа, метнал я на гръб и я отвлякъл, замъкнал я на остров Крит в една пещера, а тя ридаела, но било късно. След това Зевс се преобразил отново, този път в красив младеж и от аферата му с Европа се родили трима сина (полубогове).
Сходствата с днешната ситуация са видими,
достатъчно е да заменим няколко думи. В ролята на наивната и доверчива похитена девойка се явяват Гражданите за Европейско Развитие на България (ГЕРБ). Ако трябва да търсим художествен аналог, вероятно най-подходящо е платното на Рембранд, където девойката изглежда по-едра от бика. В ролята на белия бик (впоследствие красивия младеж) са, естествено, коалиционните партньори. В митологията не се изяснява значението на такива абстрактни фактори като политическата криза и липсата на разумен диалог, но можем да допуснем, че зад тях наднича сянката на президента Радев. Второстепенните персонажи (пърхащи наоколо приятелки на Европа, нифми и херувимчета) в нашия случай са казионните журналисти и анализатори. За да е картината завършена, заменете родилите се от аферата мъжки отрочета с пръкналите се бюджети на държавата (въпреки че в последните няма и намек на божественост).
Единствената принципна разлика е, че в отличие от девойката Европа, ГЕРБ всячески се опитват да ни убедят, че децата (бюджетите) не са техни, като във вица за пияната жена, която казала на мъжа си: „Ако искаш да знаеш, децата не са от мен.“ Още щом се заговори за очертаващите се големи неприятности около сметките на държавата, по медиите плъзнаха говорителите на мандатоносителя с
опорката „този бюджет не е на ГЕРБ, а на коалицията“.
Плюс мантри от рода на „това е единственият възможен бюджет, съставен от единственото възможно правителство“.
Представителите на ГЕРБ (с едно изключение, за което ще стане дума по-нататък) полагат неимоверни усилия да се дистанцират от проекта за бюджет. Вицепремиерът Дончев призна драматично, че не харесва бюджета, но се оплака, че при „такива големи различия с партньорите“ правителството сигурно щяло да падне, ако било пробвало да прокара по-консервативен бюджет. Направо да се разтрепериш, като си представиш как партньорите скачат на нож и разтурват кабинета. Да, например същите тези партньори от БСП, които побързаха да кажат, че са готови на всичко, за да не пада правителството, и то още преди да са им казали какво искат от тях.
Финансовият корифей на ГЕРБ Владислав Горанов пък прави чистосърдечно признание: „Въпреки че сме най-голямата партия, ни дотежа да носим цялата отговорност, защото имаме само половината от гласовете, необходими за съставяне на правителство“. И подчертава: „Този бюджет не е на ГЕРБ, а на това правителство, което се състави с подкрепата на БСП-Обединена левица и „Има такъв народ“ и с добавените гласове на ДПС-Ново начало“. И двамата с Дончев в един глас се кълнат, че „това не е най-доброто управление, но единственото възможно, което може да произведе държавата“.
Докато Дончев и Горанов въобще отричат съпричастността на ГЕРБ към бюджета, друг изтъкнат гражданин за европейско развитие на България – Делян Добрев – все пак има някакво чувство за мярка. Той казва, че „финансовия министър на ГЕРБ не носи пълната отговорност за параметрите на бюджета, защото мнозинството решава“. Следователно, не носи пълната, но все пак носи половината от отговорността. За сметка на това, Добрев е оптимист, изразявайки оригиналното становище, че този бюджет е толкова „объркан“, че няма начин следващият да не е „хубав“.
Единствен от този общ хор се отклонява Бойко Борисов,
който – въпреки уговорката, че бюджетът не е на ГЕРБ – не спира да се хвали, колко повече пари ще бъдат дадени за пенсии, заплати и прочие. Той просто не може да издържи да не се похвали с нещо (освен с бюджетите, които е правил, когато е бил премиер). И се мята между двете крайности „бюджетът не е наш“ и „бюджетът е добър за хората“, което поражда логичния въпрос – като е добър за хората, защо се отричате от него.
Въпреки пируетите на някои изтъкнати Граждани за европейско развитие на България в желанието да се представят като невинна похитена девица, въпросът за отговорността на ГЕРБ за действащото правителство е пределно ясен. Те са мандатоносители, министър-председателят е техен, до момента решенията в съвета за коалиционно управление се вземат гладко и светкавично. Никакви противоречия в управляващото мнозинство няма, просто от време на време Пеевски решава да напомни кой кара влака и им набива канчетата (като в пресния случай с внезапното намиране на пари за коледна надбавка на пенсионерите). За всеки средно интелигентен човек е ясно, че правителството е на Борисов (ГЕРБ) и Пеевски, а това, че Пеевски не носи никаква формална отговорност за него, е резултат от страха и зависимостите на трите официално управляващи формации. Затова ГЕРБ, БСП и ИТН
ще операт пешкира в пропорция 5:3:2.
Но проблемът за отговорността не се простира само върху мандата на кабинета „Желязков“. Не по-малко комични са опитите ГЕРБ да се измъкне от споделената отговорност за делата на злополучната „сглобка“. Тогава гражданите за европейско развитие на България гласуваха непоколебимо всички предложения на правителството „Денков“, следователно носят солидарна отговорност за всички добри и лоши резултати от неговата работа (защото има и добри).
Само че по онова време ГЕРБ с охота се присъединяваха към дитирамбите и си приписваха заслуга за повишаването на доходите, а след това със задна дата започнаха да анатемосват тази иначе правилна и необходима политика (друг е въпросът за нелепото автоматично индексиране на възнагражденията). Другаде ги стяга чепикът – в невъзможността да прилагат своя любим модел, характерен за трите правителства на Борисов – умишлено залагане на ниски приходи, голямо реално преизпълнение и светкавично раздаване на излишъка в края на годината по политически съображения.
Но има още един съществен въпрос, който остана скрит в сянката на драмата около повишаването на заплатите в публичния сектор и пенсиите. А именно – отдавна невижданото ниво на преразпределение през бюджета (46%) се дължи в голяма степен – освен на доходите – на
тихомълком прокараните милиарди за инвестиционни програми
и общински проекти, които са главно пари за захранване на политическата клиентела. Може би тук е най-голямата мъка на Борисов и хората му – тези пари ще бъдат използвани от този, който реално командва правителството, за да отмъкне остатъците от собствената им клиентела.
Така че на Гражданите за европейско развитие на България им предстои класическо наказание – няма да видят жълтиците, на които се надяват, ще изядат торбата сол на публичната отговорност, а накрая ще получат тоягата на електоралния упадък.
Източник: Banker.bg
