Чух превъзбудения глас на Венци Стефанов след измъчената победа над Грузия, с който се скара на журналистите и им забрани да говорят против Георги Иванов. Не знам кой му е дал тия правомощия да забранява на някого нещо – навярно неговият любимец Владимир Путин. Ще трябва да разочаровам г-н Стефанов – не само, че ще говоря против Георги Иванов, но и призовавам за неговата оставка. Защото Гонзо не изпълни основната си цел като президент на Българския футболен съюз, а при такава ситуация мъжеството изисква да поемеш отговорност и да си тръгнеш.
При встъпването си в длъжност начело на БФС Гонзо обяви една голяма цел пред своето управление – да класира България на Мондиал 2026. Страната ни не успя да се класира, като завърши последна в квалификационната група Е след 5 загуби и 1 победа, дошла в последния двубой, който бе без значение за крайното класиране. Не само не се класирахме за Световното, но дори и не бяхме близо. И на фона на този потресаващ квалификационен цикъл, Гонзо и компания решиха да се бият в гърдите след първа победа от година насам, която, отново подчертавам, бе постигната в мач без значение.
Дори няма да навлизам в подробности за начина, по който постигнахме този успех. Само ще кажа, че играхме футбол в първия половин час, а след това не минахме центъра и изглеждахме като опълченци на наш терен срещу отбор, който също няма особен стимул за победа. Лудата радост в българския щаб от тази победа обаче бе някак странна и необяснима – от селекционера Александър Димитров, който размаха победоносно юмруци сякаш ни е пратил на финал на Световно, до абсурдно наглите и противоречиви изказвания на Георги Иванов. И започваме акцент по акцент от интервюто му след мача:
- „Радвам се най-много за футболистите и треньора, защото имаше много негативи към тях. Тези футболисти показват, че има бъдеще.“
– Нека да припомня на г-н Иванов, че само преди месец самият той каза, цитирам, „с тези футболисти България няма никакъв шанс да се гордее с футбола си“. Първо – негативите бяха и от него и колегите му; и второ – изведнъж футболистите, с които не можехме да се гордеем, вече показват, че имат бъдеще. Какъв обрат за един месец…
- „Лека-полека нещата се подреждат. Нямаме класата да играем с отбори като тези срещу Турция и срещу Испания, но вярвам, че с работа и стратегия ще се мъчим да бъдем равностойни на такива отбори (…) Не искаме да стигнем Грузия, а Турция и Испания.“
– Постигнахме една победа и нещата вече се подреждат. Как?! Предлагам на г-н Иванов първо да стигнем Грузия, защото грузинците играха на Евро 2024 и се класираха за елиминационната фаза, докато ние гледаме европейски първенства по телевизията от повече от 20 години насам.
- „Ако смятаме от 2023-та, 3 години колко са? Че не мога да смятам, защото някои казват, че нямам 8-ми клас. Коя година е, примерно, 2023 година, когато казвам за 3 години и половина?“
– Не знам дали математиката на Гонзо му е силна, но паметта, примерно, със сигурност му е слаба. Защото на 8 август 2023 година той каза следното: „След 2-3 години България ще има резултати. Сега сме 8-ми август, ще си говорим след 3 години България къде ще бъде. Гледам коментари след мача със Сърбия, че ние сме на 77-мо място. Да, но ще видим след 2 години къде ще сме, след 3“. 2 години вече минаха, а България е 91-ва в ранглистата на ФИФА.
И накрая отново се връщаме на Конгреса на БФС през март 2024-та, когато статуквото остана на власт и отказа Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров от това да помогнат на българския футбол. Още тогава предупредих, че Гонзо ще трябва да поеме отговорност, ако не изпълни целта си да класира България на Мондиал 2026. Целта не е изпълнена и е време г-н Иванов да покаже, че е мъжкар и да поеме истинска отговорност. Защото, не знам дали България се гордее с футболистите си, но съм сигурен, че се срамува от своя футболен президент.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ: Никога, ама никога националният отбор не е имал по-слаб селекционер от Александър Димитров
Източник: Актуално
