Институтът за пазарна икономика представи алтернативен държавен бюджет за 2026 г. на събитие, организирано в зала „Да Винчи“ в Гранд Хотел Милениум. Той предвижда следните мерки:
Твърдо правило в Закона за публичните финанси – максималният размер на националните разходи по консолидираната фискална програма да не надвишава 38% от БВП (сега Министерският съвет предлага да са близо 46% от БВП), така че да се гарантира запазването на финансовата стабилност и държавата да не зависи от темпа и мащаба на използване на европейските средства;
– Поддържане на нива на държавния дълг до 30% от БВП в средносрочен период –
избягване на сценарий “Румъния” и гарантиране на финансова стабилност;
– Запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и възможност за намаление на осигуровките през 2027 и 2028 година;
– Данъчен стимул за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за
машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.
Ударно свиване на наетите в публичния сектор и ограничаване на разходите за персонал:
– Правило 20/10 за публичния сектор – намаление на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20% от всички наети по трудово и служебно отношение в страната и
ограничаване на разходите за персонал в консолидирания бюджет до 10% от БВП:
– Освобождаване на близо 100 000 наети в публичния сектор в следващите три години с цел да се спестят 1.5-2.0% от БВП за този период;
– Премахване от 2026 г. на автоматичните правила за формиране на заплатите – най-
вече в силовите ведомства;
– Съкращаване от 2026 г. на незаетите щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация;
– Създаване на механизъм за освобождаване на наети в администрацията чрез специален фонд за финансиране на оптимизацията и удължаване на периода за
изплащане на дължимите възнаграждения при освобождаване (до две години).
Ясен план за публичните инвестиции и нов модел за участие на частния капитал в големи публични проекти:
– Приемане на дългосрочна програма за капиталови инвестиции, в т.ч. увеличение на тол таксите и програма за транспортна свързаност;
– Ясни правила за достъп и мащаб на общинската инвестиционна програма, в т.ч.
прозрачност и регистър на всички плащания, както и удължаване на срока за изпълнение поне до 2029 г.;
– Концесиониране на големи инфраструктурни проекти и инвестиционни ангажименти на държавата – постигане на поне 2% от БВП инвестиции на частния сектор в публична
инфраструктура.
Насочване на социалните помощи и ограничаване на неефективни програми и субсидии:
– Интегриран модел на социално подпомагане и насочване на всички помощи на база
доходен критерий на ниво домакинство – свиване на неравенството и коефициента на
Джини с 2 пункта;
– Отпадане на Закона за личната помощ и частично включване на механизма в програма по Закона за социалните услуги при ясни и строги правила за достъп на база оценка на потребностите;
– Регулярна оценка на всички социални програми и плащания с фокус ефекта им върху
намаляването на бедността и неравенството.
По-силни региони и възможности за развитие на местно ниво:
– Преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите (2 пр.п.) към общините и постигане на 40% собствени приходи в общинските бюджети.
– Актуализация на данъчните оценки и възможност за по-гъвкава политика на местно ниво за определяне на данъка.
– Намаление на броя на общините и въвеждане на модел на споделени услуги, в т.ч. по
отношение на стратегическото планиране и програмиране, възлагане на обществени
поръчки и инвестиционна политика.
Лимити на разходите за здравеопазване и връзка с постигане на резултати:
– Твърди лимити в ръста на разходите за здравеопазване и създаване на резерв;
– Намаляване на броя на публичните болници с една трета, в т.ч. общински болници да се превърнат в лечебни заведения, предлагащи дългосрочна грижа;
– Изваждане на една трета от клиничните пътеки в извънболничната помощ;
– Стартиране на въвеждането на диагностично-свързани групи като модел на заплащане в болничната помощ;
– Финансово приоритизиране на превенция и профилактика за сметка на болнична дейност.
Ефективност и контрол върху разходите в съдебната власт
– Реорганизация на структурата и броя на органите на съдебна власт, промяна в числеността им съобразно натовареността, демографските, икономическите и социалните фактори в страната;
– Спиране на конкурсите за назначения в системата, преразпределение на съществуващия щат в нисконатоварените съдилища и структури на прокуратурата, закриване на щата при пенсиониране на съдии, прокурори и следователи. Реподбор и решително съкращаване на съдебната администрация;
– Разделяне на бюджета на съдебната власт по основни функции като за същински се
приемат само свързаните с разследване, обвинение, правораздаване. Несъщинските
подлежат на мотивиране от ВСС пред Народното събрание и след това гласуване на
бюджета за тях;
– Замразяване на заплатите на настоящото ниво, пълно премахване на класа прослужено време.
По време на дискусията думата взе депутатът от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ – Асен Василев . Той отбеляза, че в бюджета, предлаган от правителството „Желязков“ за 2026 г., има два големи проблема, които от ИПИ също са забелязали и са се опитали да ги преодолеят в техния алтернативен бюджет.
Първият голям проблем е цялостната промяна в управленската философия – от досегашното разбиране, че България трябва да преразпределя не повече от 40% от БВП и че тя трябва да запази текущия си данъчно-осигурителен модел.
Сега, по думите на Василев, управляващите имат намерение да започнат да преразпределят 55%, като догодина те ще увеличат корпоративния данък, после – прогресивния.
„Това е вододел в българската финансова политика„, подчерта Василев и предупреди, че ако това се допусне, страната ни ще влезе в съвсем различна икономическа среда, но това ще бъде пагубно за нея. Причината – по думите на Василев – „се краде безобразно от всички системи„. Във връзка с кражбите той даде пример как път между две родопски села през 2024 г. е струвал 9 млн. лева, а сега ще струва 51 млн. лева.
След това Асен Василев постави въпроса защо толкова много пари отиват в болничната помощ и сам даде отговора – заради лобита. Той призна, че имаме кардиохирургия на световно ниво, но в същото време заради това, че педиатрите са нямали лобита, когато са се въвеждали клиничните пътеки, днес има областни градове без детски лекари.
По отношение на проблемите в образованието Василев коментира, че има училища с ниски резултати, защото там се назначават не учители, а електорат.
„Докато не се промени политикономията на тези системи, за тях ще е трудно да се оправят, каквито и реформи да се предприемат. Проблемите са от политическо естество„, продължи Василев и призна, че има болници, където медицинските специалисти нарочно са карани да дават три пъти повече нощни смени, което увеличава парите за болницата, но прави лекуващите неадекватни.
Според Василев, ако такъв тип дребни подробности започнат да се изчистват и ясно се назовава кой пречи това да не се случи, ситуацията ще се промени.
Ето защо той призова експертите на ИПИ по-ясно да назовават политическата динамика, която поражда съответните проблеми.
Източник: Banker.bg
