Европейската комисия направи решителна стъпка към изграждането на общоевропейски режим, който да премахне бюрократичните препятствия пред придвижването на войски и военна техника през вътрешните граници на Европейския съюз.
Предложението за т.нар. военен Шенген, което бе представено в сряда, 19 ноември, от ръководителката на европейската дипломация Кая Калас, цели да превърне европейското пространство в зона, където армейските части ще могат да се преместват с почти същата лекота, с която днес пътуват гражданите.
Основната логика на инициативата е проста. В условията на нарастваща несигурност ЕС не може да си позволи военни подразделения да бъдат задържан по границите с дни или седмици. Сегашната картина е именно такава. Както призна комисарят по транспорта Апостолос Цицикостас, преместването на части от запад към изток може да отнеме месеци. Този темп би бил фатален при евентуална криза.
Новите правила предвиждат максимален тридневен срок за разрешение в мирно време и само шест часа при извънредни ситуации, което на практика би революционизирало военната логистика на континента.
Идеята за „военен Шенген“ не е нова. НАТО за пръв път заговори за необходимост от по-добра свързаност още през 2023-та, една година след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Военният алианс си даде сметка, че бюрократичните бариери в Европа са сериозен риск за отбранителната готовност. Експерти от НАТО коментираха, че това е „спешна мярка“, защото нещо неизпробвано и неусъвършенствано в мирно време, няма да проработи в условия на война.
Тогава инициативата на Евросъюза не остава без реакция от Москва. Кремъл определи предложението за „военен Шенген“ като ескалация и продължение на конфронтацията между НАТО и Русия. Говорителят Дмитрий Песков повтори познати тези за „приближаването на НАТО към руските граници“ и предупреди, че Русия ще предприеме ответни мерки.
Европейската комисия предвижда също въвеждането на система за бързо реагиране EMERS, създаване на цифрова платформа за военна мобилност и изграждане на „солидарен резерв“ от транспортни средства. Подходът напомня на механизма за гражданска защита, но прехвърлен в полето на отбраната. Логиката е, че е необходимо военната помощ да се организира със същата бързина, с която държавите си помагат при природни бедствия.
Съществен елемент е и планираният инвестиционен пакет от 17.65 млрд. евро по механизма „Свързана Европа“ за периода 2028–2034 година. Тези средства трябва да модернизират критични транспортни коридори така, че да издържат тежестта и размерите на модерната бойна техника. В оценката на еврокомисията обаче тези средства далеч не са достатъчни. Цицикостас вече намекна, че реалните нужди са около 100 млрд. евро. Този мащаб очертава едно от най-амбициозните инфраструктурни и отбранителни начинания в историята на Европейския съюз.
Предвидените 500 проекта за ключови „горещи точки“ и коридори са замислени така, че да обхванат четирите основни направления за бързо прехвърляне на войски. Техните точни локации остават класифицирани, което само подчертава нарастващото значение на военната география в европейската политика.
Друга ос на инициативата е трансформацията на отбранителната индустрия. Комисията очертава визия за ускорено внедряване на високотехнологични решения, сред които изкуствен интелект, дронове, квантови технологии и космически програми. Целта е не просто съкращаване на зависимостите от външни доставчици, а изграждане на конкурентноспособна, напълно европейска отбранителна екосистема.
Този технологичен подем съвпада с рязкото увеличение на разходите за научноизследователска и развойна дейност в отбраната. Според Европейската агенция по отбрана бюджетите са скочили от 9 млрд. евро през 2020 г. до рекордните 17 млрд. евро през 2025 година. Този резултат трудно може да бъде обяснен без войната в Украйна.
На този фон в законопроекта за бюджета на България за 2026 г. е разчетено увеличение на разходите за отбрана. Те са планирани на 2.25% от БВП. Прогнозата е увеличаването им на 2.30% от БВП за 2027-ма и 2.35% от БВП за 2028 година. Предвидените разходи в бюджета на военното министерство са 2.7 млрд. евро.
Ключовият проект за транспортна свързаност, по който нашата страна работи, е Коридор №8. Става дума за мултимодална транспортна система, която пресича Балканите по оста Изток-Запад и включва морски и речни пристанища, летища, автомобилни пътища и жп линии, като общата му дължина е 1270 км жп линии и 960 км шосета.
В началото на месеца България и Северна Македония подписаха споразумение за изграждането на трансграничен железопътен тунел. Неговата реализация ще осигури липсващата железопътна свързаност между двете държави и ще подобри транспортния достъп между Черно море и Адриатика. Тунелът ще е дълъг около 2.4 км. и половината от него ще се намира на територията на България.
Тези усилия не са напразни, защото според западни анализатори Русия може да възстанови пълния си военен капацитет към края на десетилетието. Това означава, че ЕС трябва да поработи, за да има единна инфраструктура и система за реагиране. До неотдавна фабриките за боеприпаси, цивилните бомбоубежища или здравите мостове не се разглеждаха като част от отбраната. Само че ситуацията се променя.
Въпреки всички усилия НАТО още дълго ще остане гарант на военната сигурност на Стария континент. Далече сме от създаването на европейска армия, но има призиви да се мисли и в тази посока. Първата стъпка вече е направена – по-високи разходи за отбрана и планове за добра транспортна свързаност.
Източник: Banker.bg
