Парламентът прие скоростно проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. на стойност над 10 млрд. лв. Предложенията бяха одобрени от 121 народни представители, докато 81 се обявиха „против“ В гласуването нямаше „въздържали се“.
План-сметката за Касата през 2026 г. бе представена от ресорния министър Силви Кирилов. Той подчерта, че ведомството подкрепя текстовете, в които са предвидени 260 млн. евро трансфери от централния бюджет за плащане на дейности на лечебни заведения съгласно Закона за лечебните заведения.
Заложените приходи, разходи и трансфери създават стабилна финансова основа за здравноосигурителни плащания в полза на българските граждани“, смята Кирилов.
По думите му, ръстът на разходите с 15% спрямо 2025 г. ще позволи нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Това е копи-пейст на бюджетите от последните години – няма нито нови политики, нито приоритети“, коментира депутатът от „Алианса за права и свободи“ (АПД) Хасан Адемов.
Според него, проектът не решава нито един от „болезнените проблеми“ на здравеопазването, включително достъпа в ограничените региони и доплащането. Отделно, отново не са променени пропорциите между болнична и извънболнична помощ, въпреки че средствата за първата група се увеличават с 230 млн. евро.
Само за 2 години парите за крадене през болничната помощ са се увеличили с 1 млрд. лв.“, смята Петър Петров от „Възраждане“.
Той обясни, че ако през 2023 г. те са били 3.5 млрд. лв., то сега са вече 4.5 млрд. лв. Той добави, че с тези пари не са се подобрили услугите в сферата, а 230-те млн. евро „няма да бъдат усетени от пациентите“.
Те ще бъдат откраднати през клиничните пътеки, оборудване, медикаменти и през раздаване на бонуси в системата – така се крадат парите за болнична помощ“, смята Петров.
Напомняме, че в България практиката е 75% от разходите да са за болнична помощ и лекарства, докато средното равнище в Европа е 45-55%.
Васил Пандов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) също акцентира върху липсата на реформи и контролни механизми, но и върху възнагражденията на медицинските специалисти.
НС реши да остави въпроса на уреждане (бел. ред. – на заплатите) по един нетраен начин – в един първи вариант на проекта се посочваше, че трансферът от държавния бюджет се разходва целево за възнаграждения, в настоящия е посочено, че се разходва за болнична и медицинска дейност, т.е. в цените на клиничните пътеки“, уточни Пандов.
Източник: Economic.bg
