Руснаците са се адаптирали към живота без международната система за финансови съобщения SWIFT и други традиционни инструменти за плащане почти четири години след началото на войната на Кремъл срещу Украйна и налагането на широкомащабни санкции от Запада. Потребителите, туристите и малките и средни предприятия сега използват редица методи – включително посредници, множество технологични инструменти, QR кодове и криптовалути – за прехвърляне на пари.
„В началото имаше шок, когато санкциите бяха въведени, но сега платежните вериги са утвърдени“, коментира по телефона Олег Виюгин, икономист и бивш висш служител на „Банк России“. „Хората използват различни схеми, включително криптовалути. Има и много агенти, които рекламират активно, че могат да обработват всякакъв обем транзакции.“
Последното препятствие възникна миналия месец, когато руснаци – включително тези, които живеят или работят в Европа – откриха, че сметките им в онлайн банката Revolut са замразени след последния пакет от санкции на Европейския съюз. Най-новите ограничения забраниха електронните плащания и паричните услуги за руснаци, които не са постоянно пребиваващи или нямат в блока или Швейцария, като засегнаха също и някои крипто платформи, допълнително усложнявайки транзакциите.
Големите банки в Русия, обслужващи население от над 140 милиона души, бяха откъснати от SWIFT като част от мащабните санкции, последвали пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., а Visa Inc. и Mastercard Inc. преустановиха операциите си в страната. Днес местната система „МИР“ доминира на вътрешния пазар.
Системата за по-бързи плащания (СБП), контролирана от „Банк России“, позволява трансгранични преводи към няколко държави, предимно бивши съветски републики, показа преглед на местните банкови приложения. Без нея, руснаците могат също да изпращат пари от множество местни банкови приложения, включително и от най-големия кредитор в страната „Сбербанк“, използвайки телефонен номер, карта или номер на сметка до десетки държави, включително Китай, Индия, Сърбия, Южна Африка и Турция.
Плащанията от карта към карта често преминават през финансовотехнологични посредници в страни като Казахстан или Армения, създавайки законна, но непряка алтернатива на SWIFT. Централните банки както на Армения, така и на Казахстан заявиха, че няма местни закони, ограничаващи паричните преводи между финансовите институции в техните страни и Русия.
В Узбекистан клиентите в някои хотели могат да плащат чрез сканиране на QR кодове, свързани със СБП, без да са необходими посредници. През март няколко руски банки стартираха услуги за плащане с QR код в Турция – популярна туристическа дестинация, въпреки че имаше съобщения за прекъсвания на услугите.
И все пак, дори с наличната нова технология, повечето руснаци все още предпочитат да пътуват с доларови или евро банкноти или основни кредитни карти, издадени в трети страни.
„Въпреки че санкциите създадоха значителни предизвикателства за директните преводи през международни системи, руските компании са изградили ефективни алтернативни канали за плащане“, твърди Анатолий Аксаков – ръководител на комисията по финансовите пазари в долната камара на руския парламент.
Малките и средните предприятия все още обработват операциите си предимно чрез посредници и агенти, изградили вериги от междинни участници, за да премахнат всяка руска следа. Таксите, които са достигнали пиковите 7% през 2024-а, когато Съединените щати заплашиха с вторични санкции срещу кредитори, работещи със страната, сега са паднали до около 1.5%, твърди пожелал анонимност бизнесмен. Той допълва, че това все още е много, но агентът е надежден и плащанията не се забавят, като преводите обикновено се извършват в рамките на пет дни.
Платежен агент в Сърбия, който помага на руснаци с трансгранични транзакции, пък посочва, че средствата често идват през Турция и други трети страни, а „значителна част“ преминава през криптовалута, „особено след като в Сърбия тя стана легален дигитален актив“.
По-едрите компании често използват директни транзакции, включително към Китай. „Внешторгбанк Шанхай“ – китайският клон на втория по големина кредитор в Русия, все още работи въпреки санкциите.
Въпреки че алтернативните канали улесняват транзакциите при санкциите, те не са създали дигитална утопия. „Това е адаптация към доста неудобна и силно нестабилна среда“, коментира Антон Табах – главен икономист в базираната в Москва кредитна агенция Expert RA. „Компаниите са принудени да поддържат клиентски взаимоотношения с множество доставчици, да бъдат подготвени за сътресения и промени в платежните системи, а условията и веригите за плащане също са се удължили.“
Крипто картите са друга налична опция. Една такава оферта – пластиката A7A5, е разработена от A7 – фирмата за трансгранични плащания, собственост на молдовския банкер беглец Илан Шор и санкционирания руски държавен кредитор „Промсвязьбанк“. През септември компанията заяви, че е обработила транзакции за 7.5 трилиона рубли (92.5 милиарда долара) през първото шестмесечие на 2025 година.
Дори вътрешните плащания вече се извършват без основните западни кредитни карти Apple Pay или Google Pay. Вместо това, руснаците могат да използват методи като платежни стикери или специални приложения.
„Руският бизнес следва глобалната тенденция“, отбелязва Аксаков. „Традиционните платежни системи постепенно, но стабилно, ще отстъпят място на дигиталните финанси.“
Източник: Banker.bg
