Министерството на иновациите и растежа има амбициозен план за подкрепа на българската наука и бизнес. Близо 115 млн. евро ще бъдат инвестирани през следващата година в осем нови процедури, които целят да свържат академичните среди с реалната икономика и да изведат страната в ерата на сигурните сателитни комуникации.
Новината бе обявена след вчерашното заседание на Комитета за наблюдение на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), който одобри индикативната годишна работна програма.
Тех трансфер – от лабораторията до пазара
Една от ключовите инициативи е доразвиването на националния модел за технологичен трансфер. Процесът всъщност вече започва – още в края на тази година ще се отпуснат средства за създаване на централен хъб в София Тех Парк, който ще помага на учените да превърнат своите изследвания в търговски продукти и услуги.
През 2026 г. мрежата ще се разшири с регионални офиси в цялата страна. Идеята е местните компании да получат по-лесен достъп до научни капацитети и иновационни услуги, независимо дали са в столицата или в по-малките градове.
Малки грантове за големи идеи
Микро-, малките и средните предприятия ще имат възможност да кандидатстват за финансиране с малки грантове. Парите ще могат да се използват за иновативни услуги от специалния каталог в Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса.
Системата работи на принципа на marketplace модела, като фирмите могат свободно да търсят подходящи специалисти, високотехнологични съоръжения за изследвания или специализирани услуги. Мярката не е нова – тази година от подобна подкрепа се възползваха над 100 компании, а сега програмата ще продължи и разшири обхвата си.
Предстои и мащабна модернизация на изследователската среда в академичните институции. Инвестициите ще се случат по подхода на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), което означава координиран подход за развитие на целите региони.
България влиза в космическата ера
Може би най-впечатляващата част от плана е изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята. С този център България официално ще се включи в три големи европейски космически програми – GOVSATCOM, публичната регулирана услуга на „Галилео“ и предстоящата инициатива IRIS2.
Какво означава това на практика? Страната ще може да управлява кризи по-ефективно, да защитава критична инфраструктура като електропреносната мрежа, транспортната система и комуникационните канали. Ще се осигури и по-бърз и защитен обмен на данни между българските и европейските институции, както и надеждна синхронизация на телекомуникационните и финансовите системи.
В епоха, в която киберсигурността и технологичната независимост стават все по-важни, тази инвестиция поставя България на картата на европейските страни със собствени възможности в сферата на защитените космически комуникации.
Източник: Economic.bg
