България ускорява енергийната си трансформация и се очертава като един от водещите пазари за системи за съхранение на енергия в Европа. Около това се обединиха участниците на кръглата маса „Енергийната трансформация на България – ускоряване към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и икономика“, организирана от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Центъра за изследване на демокрацията.
В началото на дискусията бе подчертано, че енергийният преход не е само климатична, а и икономическа тема. Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, представи анализ, според който държавите в ЕС с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и значително по-ниски цени на електроенергията.
Това потвърждава икономическата логика на декарбонизацията и необходимостта България да ускори своя преход, за да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални инвестиции“, подчерта той.
Енергийната трансформация на страната се случва на фона на силно активен регионален пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция вече инвестират масирано във ВЕИ и съхранение, за да осигурят евтин ток за потребителите и бизнеса. България започва да наваксва изоставането – както по линия на възобновяемите мощности, така и в съхранението.
Ангелин Цачев, изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), обяви, че са сключени договори за батерийни мощности, надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh, но и уточни, че част от тези проекти няма да бъдат реализирани веднага
Но инвеститорският интерес показва, че България ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона.“
Цачев призова да продължат усилията на ЕСО за модернизация на мрежата, увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ и засилване на междусистемната свързаност.
Председателят на АПСТЕ, Никола Газдов, постави акцент върху регионалния контекст и необходимостта България да продължи ускорено развитието на ВЕИ сектора.
България не е остров – ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и вече започваме да наваксваме“, каза той.
И изнесе данни, според които през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лева частни инвестиции, основно в соларни централи, увеличавайки капацитета им от 1 до 5 GW.
Благодарение на евтиния ток от слънце цените на енергийната борса са рекордно ниски, което помага на бизнеса да е по-конкурентоспособен.“
Газдов обаче предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е „антирекорд в ЕС“, въпреки че страната разполага с над 3 GW подготвени проекти:
Вятърната енергия гарантира ниски цени и през зимата, когато соларните централи работят с намален товар. Индустрията има нужда от този евтин ток, но заради хибридна пропаганда и недовършени реформи, проектите се бавят.“
Той също подчерта водещата роля на България в съхранението на енергия. „България се превърна в регионален лидер в съхранението – над 1500 MWh вече работят, а догодина очакваме над 10 000 MWh.“
Според Председателя на КЕВР Пламен Младеновски развитието на системите за съхранение поставя нови изисквания към пазара и изисква активен мониторинг:
България е първата страна в ЕС, в която системите за съхранение достигат толкова значим дял спрямо размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме „лабораторията за батерии“ на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, за да може институциите да се движат със скоростта на пазара и така да гарантираме сигурност и стабилно управление.“
Той информира, че КЕВР предвижда да въведе механизъм, който позволява присъединяване на различни технологии – вятър, слънце, батерии (BESS) – към една и съща точка на присъединяване (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови капацитет ще се използва по-ефективно и ще се ускори реализацията на нови инвестиционни проекти.
Младеновски обяви и идея за въвеждане на „регулаторен експеримент“. „Идеята е регулаторът да плати на представителна извадка от български семейства да се включат в експеримент, който ще тества модели за участие на свободния пазар. Така ще съберем реални данни да оценим ползите и рисковете от либерализацията за домакинствата.“
Източник: Economic.bg
