„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
През годините леката атлетика е носила на България десетки поводи за радост. „Царицата на спорта“ е един от най-успешните олимпийски спортове на страната ни в края на миналия век. Родните атлети са завоювали общо 19 медала от най-големия форум, като два от тях са собственост на една състезателка, която в продължение на четвърт век преминаваше всяко едно препятствие с лекота… буквално.
„Българската стрела“, която не се спираше пред нито едно препятствие
Йорданка Донкова е родом от Горни Богров, където за първи път се докосва до магията на „царицата на спорта“. Като малка Данчето прекарва дните си на улицата, където играе заедно с другите деца. Един ден в селото идва младият треньор Георги Димитров, който събира група от 40 деца и започва да ги посвещава в тайните на леката атлетика. Още от самото начало той вижда потенциала в това слабо високо момиченце. Така започва дългият път към победите и славата на тандема Йорданка Донкова – Георги Димитров.
Към този момент Димитров е специалист основно в две дисциплини – хвърляне на копие и многобой. Данчето се отличава от останалите деца, но има един проблем. Когато е само на 5 години, тя претърпява ужасен инцидент навръх рождения си ден. Тя отива да почерпи с бонбони колегите на баща си и от любопитство бърка във водна помпа, която по това време била включена. Така тя губи три пръста на едната си ръка. Това елиминира възможността Донкова да се отдаде изцяло на копието, но все пак го тренира, тъй като то е една от дисциплините в седмобоя. Тя така и не успява да постигне добри резултати в хвърлянето и затова дисциплината се променя на 60 и 100 метра с препятствия.
След 4-5 години усърдна работа идват първите успехи на Данчето над хърделите като девойка. Двамата с Димитров, когото тя приема като баща, наблягат предимно на техниката и психиката. Това не остава незабелязано впоследствие, като българката няма нито един фалстарт в кариерата си и винаги е респектирала конкурентките си с хладнокръвие. Не след дълго Донкова вече е водеща хърделистка в страната и започва да участва по най-големите международни форуми. Тя успява да се класира и на Олимпийските игри през 1980 година в Москва, където на крехката възраст от 19 години стига до 1/2-финалите и завършва на 11-о място. В сериите в руската столица пък си поставя нов личен рекорд – 13.24 секунди. Година по-късно тя за първи път слиза под 13 секунди, а през 1982-а вече е с половин секунда по-бърза.
Донкова започва да се налага като голямо име на Стария континент
Така на 21-годишна възраст идва първото ѝ отличие от голямо състезание. През зимата на 1982 година Донкова печели бронз от Европейското първенство на закрито в Милано. През лятото на същата година става втора на шампионата на Стария континент в Атина. Две години по-късно тя отново е на почетната стълбичка на Европейското в зала. Донкова става трета в Гьотеборг на 60 метра препятствия с резултат 8.09 секунди. Тогава обаче идва един от трудните моменти в кариерата ѝ – тя къса бедрен мускул и пропуска редица състезания в периода на възстановяването си.
4 световни рекорда за една година
Тя обаче не се спира и за секунда и се завръща на голямата сцена по-добра от всякога. През 1986 година Донкова отново е под светлините на прожекторите, но сезонът ѝ не започва съвсем по план. На Европейския шампионат на закрито в Мадрид тя завършва 6-а на 60 метра препятствия. Това сякаш още повече я мотивира и това си проличава през лятото. Донкова изравнява световния рекорд – 12.36 секунди в София. Само четири дни след София следва Кьолн, където Данчето сътворява нещо велико, което никой друг атлет в света не е правил, освен легендарния Джеси Оуенс. В рамките на 44 минути тя на два пъти подобрява световния рекорд – съответно 12.35 секунди в 1/2-финалите и 12.29 секунди на финала. Десетина дни по-късно Йорданка Донкова най-накрая се качва на най-високото стъпало в Европа и попълва комплекта си от медали от континентални шампионати. Тя бяга 12.38 секунди за титлата в Щутгарт и рекорд на европейските шампионати.
Тя обаче не спира до тук. Месец и половина по-късно идва следващата поправка – 12.26 секунди в Любляна. Освен официалните рекорди през това лято рекордьорката има още силни постижения. През същата година става единствената българка, която печели първо място в генералното класиране за „Мобил Гран при“ и е избрана за „Спортист №1 на България“ заедно с Асен Златев. А на международната сцена вече я познават като „българската стрела“. Зимата на 1987 г. е наситена със състезания и успехи. Първо на Европейското в зала в Лиевен Донкова е безапелационна със страхотното 7.79 секунди за първото място. Няколко седмици по-късно се провежда първото световно първенство в зала. Домакин на събитието е Индианаполис, САЩ. Под аплодисментите на ентусиазираната американска публика в „Хужиър доум“ Данчето печели сребро със 7.85 секунди.
Донкова остава само и единствено без световна титла
През лятото тя е една от фаворитките на Световното първенство в Рим, но малко преди шампионата получава травма. Тя все пак участва в италианската столица, но не е достатъчно убедителна и остава четвърта. В този период една от най-големите съпернички на Донкова е друга наша велика атлетка – Гинка Загорчева. През лятото на 1986-а Донкова я побеждава, но година по-късно Загорчева взема своя реванш и на свой ред поставя нов световен рекорд на 100 метра препятствия – 12.25. Загорчева става и световна шампионка в Рим.
Олимпийският връх на Йорданка Донкова и върховното постижение, устояло 28 години
Така всичко се свежда до олимпийската 1988 година. Месец преди Игрите в Сеул Донкова за пореден път доказва, че е най-добрата. Месец преди да замине за корейската столица, тя е на състезание в Стара Загора, където поставя нов световен рекорд – 12.21 секунди! Рекорд, който устоя цели 27 години, преди да бъде подобрен от американката Кендра Харисън на Диамантената лига в Лондон (12.20). Това и дава допълнителна увереност и тя пристига в Сеул като основна фаворитка за олимпийската титла. Донкова преминава без проблеми през сериите и 1/2-финалите, а на финала е безпогрешна – 12.38 секунди за златото с нов олимпийски рекорд. Това постижение пък бива подобрено чак на Игрите в Лондон 2012, когато Сали Пиърсън пробягва препятствията за 12.35 секунди.
Сребърните Игри в Барселона
През февруари 1989 г. на Европейския шампиона в Хага българката отново е шампионка с отличен резултат – 7.87 секунди. През следващите години Донкова за кратко липсва от голямата сцена, тъй като се бори с редица травми, а през 1991 година ражда своя син Живко. На 30-годишна възраст тя не е приключила със спорта и се завръща ударно за предстоящата 1992 година, която е олимпийска. Тя започва годината обещаващо, печелейки бронз на европейското за закрито с резултат от 8.03 секунди. Въпреки отсъствието и травмите, Донкова отново е сред фаворитките за отличията в Барселона. Тя се класира за финал, където основна претендентка ѝ е Гейл Дивърс. Американката води убедително до последното препятствие, но точно на него се спъва и пада. Така олимпийска шампионка става гъркинята Вула Патулиду, а Донкова финишира трета с 12.70 сек, като само една стотна не ѝ достига за среброто.
Две години по-късно тя завоюва последната си европейска титла в зала – в Париж със 7.85 секунди. През лятото пък тя остава на крачка от златото на 100 метра препятствия в Хелзинки по много интересна причина. Полуфиналното бягане Донкова смята за най-комичното в своята кариера. Трибуните са препълнени, а шумът е неописуем и тя не успява да чуе сигнала за фалстарт и пробягва почти цялата дистанция. Тя все пак се класира за финала, който е само 40 минути по-късно. Но с едно бягане повече от съперничките си, Донкова се добира само до бронза.
И без препятствия Донкова нямаше спирка
Макар че Донкова властва предимно над препятствията, е интересно да се отбележи, че през 1983 година тя участва на Европейската купа по многобой, която се провежда в София. Тя успява да събере 6187 точки, което към момента е втори най-добър резултат в историята на българската атлетика. След този момент Донкова така и не се връща към многобоя. През 1995 г. идва последното състезание за Йорданка Донкова – достоен финал на една забележителна кариера. Тя участва в турнира за Купа Европа в Турку и помага на българския отбор. Тогава тя се състезава с травма, но това не я спира да даде всичко от себе си. През същата година ражда за втори път – близначките Даниела и Десислава.
Изправена пред избора кариера или семейство, Донкова решава да се отдаде изцяло на близките си. След като окача шпайковете, тя предпочита да стои далеч от пистата. Не вижда перспектива да бъде треньор и не иска да заема никакви ръководни постове в спорта. Така с два олимпийски медала, девет европейски титли, три балкански златни отличия и седем световни рекорда на името си (пет на 100 м. пр. и два на 60 м. пр.), Йорданка Донкова за винаги остава в историята на българската лека атлетика.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Синът на полския джазмен, който донесе най-големия трофей в историята на Дания
Източник: Актуално
