Често се твърди, че Европа, с нейните фрагментирани пазари, действа в сянката на САЩ и Китай, когато става въпрос за мащабното разгръщане на изкуствения интелект. Но именно факторите, които представляват предизвикателство за нейния растеж като основен играч, могат да й дадат предимство, когато става въпрос за осигуряване на бъдещето на критичната инфраструктура, захранваща бума на изкуствения интелект.
Светът се готви да удвои, дори утрои целия капацитет на центровете за данни, изграден през последните 40 години – инвестиция, оценена на до 7 трлн. долара до 2030 г. според McKinsey. Европа планира да удвои съществуващия си капацитет, но за да успее, трябва да преодолее сериозни пречки в достъпа до електроенергия и регулациите.
Победители и губещи
Определящият фактор за Европа е достъпът до електроенергия, като енергийните разходи и наличността определят потока на инвестиции в региона. Скандинавските страни и Испания отбелязват повишен интерес към изграждането на центрове за данни, благодарение на излишъка си от енергия от водноелектрически централи и възобновяеми източници, докато Германия и Обединеното кралство може да са по-малко привлекателни поради ограниченията в енергоснабдяването.
По отношение на претоварването на електропреносната мрежа, Италия е една от страните на печелившата страна. Времето за свързване там е до три години, в сравнение с европейската средна стойност от четири години, според енергийния мозъчен тръст Ember.
На губещата страна отново са Германия, Обединеното кралство, Ирландия и Нидерландия, „където в момента или просто нямаме капацитет на електропреносната мрежа, или имаме такъв недостиг в системата, че на практика има мораториум за предвидимото бъдеще“, каза пред CNBC Джагс Уалиа, ръководител на глобалната инфраструктура на Van Lanschot Kempen.
Контрастът със САЩ е драстичен – повечето европейски страни имат около 200-300 центъра за данни, докато американците разполагат с 5400. Енергопотреблението на центровете за данни може да се удвои до 1000 тераватчаса през 2026 г., главно заради AI – особено труден проблем за Европа след енергийната криза от войната в Украйна.
Европейската ниша: изводи вместо обучение
Експертите смятат, че Европа няма да поеме водеща роля в изграждането на хипермащабни AI центрове за обучение на модели – или т.нар. AI гигафабрики. Вместо това, континентът може да се отличи в:
- По-малки, облачно-фокусирани съоръжения, изискващи оптични кабели.
- Съоръжения, предназначени за изводи на AI (AI inference) – процесът на използване на вече обучен модел за генериране на резултати.
- McKinsey оценява, че 70% от цялото търсене на AI идва от въпросните операции за анализ и заключения .
- А изводите вероятно ще се случват в рамките на европейските граници поради нуждите на суверенния AI (държавен или регионален контрол върху данните).
Бавното темпо като предимство
Парадоксът е интересен: докато Европа изглежда изостанала в AI надпреварата, именно по-бавното й темпо на развитие може да й спести скъпи грешки, които сега се правят другаде.
1. Време за адаптация към променящите се нужди
От една страна са технологичните изисквания на AI, които се променят изключително бързо. Центровете за данни, построени прибързано преди две години, може вече да не отговарят на днешните нужди – различна мощност на охлаждане, различна плътност на енергията, различна инфраструктура.
А Европа има лукса да наблюдава какво (не) работи в САЩ и да строи директно съоръженията от „следващо поколение“, вместо да преустройва едва завършени сгради.
2. Защита от спекулативния балон
В САЩ има масивна вълна от строителство на огромни AI центрове, много от които са изградени спекулативно – без осигурени клиенти, с надежда че „някой ще се появи“. Ако AI балонът се спука или нуждите се променят драстично, тези милиарди долари стават „блокирани активи“ – безполезни сгради, които никой не иска.
Обратно, европейските регулации и енергийни ограничения принуждават разработчиците да осигурят клиенти преди строителство. Това звучи като пречка, но всъщност означава, че всяко изградено съоръжение има реална нужда и реален бизнес модел зад себе си.
3. Проектиране на гъвкавост
Когато знаеш, че строителството ще отнеме време, инвестираш в гъвкав дизайн. Европейските центрове се проектират да могат лесно да преминават между традиционен облак и AI изводи, да адаптират охлаждането, да променят енергийната конфигурация.
Бързо построените американски центрове често са оптимизирани за конкретна задача „тук и сега“, което ги прави уязвими при промяна на технологията.
4. По-малко рискови клиенти
Европейската предпазливост филтрира несигурните клиенти. Младите „нео-облачни“ стартъпи с недоказани бизнес модели и 5-7 годишни договори са рисковани – ако фалират, остава празно съоръжение.
Европейската система естествено насочва инвестициите към установени играчи с дългосрочни договори, което намалява риска от празни центрове.
Крайният извод
Европа не печели надпреварата за скорост, но печели надпреварата за устойчивост. Докато другите може да се окажат с купища ненужни или остарели центрове след 5-10 години, Старият континент ще има по-малко, но по-умно проектирани съоръжения, които реално се използват и генерират стабилна възвръщаемост.
Източник: Economic.bg
