Политическият ни живот рядко минава без парадокси, но яростната защитата на проектобюджета за 2026 г. от БСП се превърна в пример, който трудно може да бъде забравен. Партия, която в продължение на десетилетия претендира, че представлява интересите на работниците, пенсионерите и уязвимите групи, този път избра да застане зад финансов документ, предизвикал масово недоволство и сред тези хора.
Седмици наред представители на управляващата коалиция – ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“, уверяваха, че предложеният бюджет е „единствения възможен“. В този хор особено силни бяха гласовете на социалистите. Но този консенсус се разпадна в момента, в който във вторник хиляди протестиращи блокираха парламента.
Натискът на улицата принуди ГЕРБ рязко да смени позицията си, а лидерът Бойко Борисов разпореди на премиера Росен Желязков да оттегли проекта. Така „единственият възможен“ бюджет внезапно стана „неподходящ“, макар че само дни по-рано управляващите твърдяха точно обратното.
Така БСП се оказа почти сама в защитата на документа. Председателят й Атанас Зафиров настоя в сряда, че бюджетът е „най-социалния, правен досега“ и постави приемането му като червена линия за участието на левицата във властта.
Странната симетрия между тази категоричност и гнева на протестиращите е трудна за обяснение. Докато хората изразяваха недоволството си от повишаване на данъци, увеличаване на осигурителни вноски, риск за бизнеса от липса на реални реформи, БСП продължи да настоява, че бюджетът е щит срещу инфлацията и несигурността.
Социалистите обясняват позицията си с това, че оттеглянето му би зачеркнало договорените увеличения на заплати, пенсии, майчинства и средства за общините. Това обаче не е задължително. Повишаването на социалните плащания не означава автоматично социална политика, ако се случва за сметка на бизнеса, инвестициите и икономическата устойчивост.
Когато държавата удари работодателите, няма как да не пострадат работещите. Освен това, ако се стигне до фалити, БСП ли ще се погрижи за останалите без работа?
Когато работодателските организации масово и постоянно предупреждават за риск от забавяне на растежа, увеличаване на сивия сектор и нарастващи данъчни тежести, е трудно да се твърди, че бюджетът наистина защитава труда. Социална политика, която изтощава икономиката, в крайна сметка престава да бъде социална.
Докато БСП брани бюджета със зъби и нокти, партньорите ѝ във властта търсят начин да се разграничат от него. Дори ГЕРБ, партията излъчила финансовия министър Теменужка Петкова, признава, че с този бюджет е достигнато дъно.
Борисов не само нареди да бъде изтеглен, но и върна диалога между синдикати и работодатели, и то в централата на ГЕРБ, не в институциите. Според него страната спокойно може да работи със стария бюджет до края на годината, включително и при влизане в еврозоната, без това да създава фатални рискове.
„Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър и казах този бюджет да се изтегли или да се намери законова формула, тъй като е приет на първо четене. Докато не се разберем с тристранката, ще работим със стария бюджет“, каза водачът на ГЕРБ пред журналисти в кулоарите на парламента в сряда.
Премиерът Желязков пък заговори за нуждата от „златно сечение“ в политиката на доходите и допълни, че напрежението е резултат от нарушен социален диалог.
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски реагира остро, обвинявайки протестиращите в натиск върху държавата, макар че част от твърденията му за насилие не бяха подкрепени с факти. А опозицията определи оттеглянето на Бюджет 2026 като закъсняла, но неизбежна стъпка.
В този контекст БСП остава в странна политическа изолация. Твърденията, че бюджетът е бил „социален“, изглеждат все по-трудни за отстояване, особено след анализи, подчертаващи, че проектът прехвърля сметката за популизма върху бизнеса и работещите, увеличава дефицитите, създава предпоставки за нови данъчни тежести и удвояване на държавния дълг.
Това трудно може да бъде наречено лява политика. По-скоро изглежда като управленски механизъм за отлагане на непопулярни, но необходими структурни реформи.
Икономисти като Лъчезар Богданов обаче предупреждават, че без ясно съгласие в управляващото мнозинство няма как да бъде приет нов финансов план. Дори повече – без „ДПС – Ново начало“ мнозинство няма, което показва колко крехък е политическият баланс и колко неестествено изглежда упорството на БСП.
Проектобюджетът за следващата година ще бъде преработен, както заяви премиерът, без значение дали това се харесва на социалистите или не. Но шумът и пушилката, които вдигат, предизвикват и въпроса дали в името на участието във властта партията им не рискува окончателно да се раздели с и без това ерозиралата си идентичност на автентична лява сила?
Източник: Banker.bg
