След като разбрахме, че злополучният Бюджет 2026 не е оттеглен, а замразен, ни удариха и с коментар, че не може без него заради „репутацията ни пред еврозоната“. Тоест проектосметката на държавата може да е слаба, недообмислена и политически крива, но на управляващите им е по-важно да не се изложим. Или пък отново се опитват да се скрият зад гърба на ЕС, когато нещата не им се получават, сякаш лично шефът на Еврогрупата ги е накарал да изготвят бюджет, срещу който скочиха работодатели и работещи.
Финансовата министърка Теменужка Петкова заяви в телевизионно интервю в неделя, 30 ноември, че правителството ще направи всичко възможно, така че до края на годината България да има бюджет за 2026 година.
„Това е в интерес на българските граждани, на българския бизнес и за страната ни чисто репутационно е изключително важно да влезем в еврозоната с приет закон за държавния бюджет. Призовавам всички да проявим разум и да бъдем малко по-смирени“, посочи Петкова. По думите й проектът на Бюджет 2026 няма да бъде изтеглен, а рамката ще бъде преработена след планираната среща във вторник между правителството, бизнеса и синдикатите.
Според финансовата министърка политическото напрежение около бюджета цели да доведе до предсрочни избори и да опорочи процеса на въвеждането на еврото.
Изказването й означава, че този бюджет ще бъде приет, дори ако трябва да се пренапише на крак по време на преговорите с тристранката. Каквото и да се получи след ремонта, той ще бъде представен като „стабилен“, дори да има раздути разходи и да липсва дългосрочна структура.
Парадоксът е, че докато властта настоява за „смирение“, политическият тон се втвърдява с всеки изминал ден. Петкова обвинява предшествениците си в порочна финансова политика и посочва бившия финансов министър Асен Василев от „Продължаваме промяната“ като основен виновник за част от натрупаните разходи. Василев й отговори със същата категоричност. Според него бюджетът трябва да бъде изтеглен, защото „не подлежи на корекции между първо и второ четене“. Той смята, че новата рамка въвежда по-високи данъци, раздува преразпределението до 45% от БВП и крие риск от хронични дисбаланси.
Премиерът Росен Желязков пък се опита да обясни, че всичко е под контрол. Дефицитът щял да остане 3%, а съгласуването с бизнеса и синдикатите било въпрос само на няколко разговори. Или поне така звучи в официалните му изявления. В действителност позициите са толкова раздалечени, че да се постигне консенсус за дни изглежда почти невъзможно.
Общо взето институциите се опитват да говорят помирително, но политиците по върховете нямат подобни задръжки. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, както обикновено, направи апокалиптични прогнози. Той твърди, че ако кабинетът падне, ще настъпи мигновен хаос, цените ще скочат, а срамът пред еврозоната, която е мечтата на всички, ще е огромен. Бившият премиер е убеден, че „ПП-ДБ, „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ, черепи, кости и Илияна Йотова“ са се обединили и са показали „новата управленска коалиция“.
Тези предупреждения са част от добре познатата му стратегия – първо се внушава страх, а след това се предлага единственото „разумно“ решение, което в случая е приемане на бюджета, без да има особено значение какъв е той.
От ПП подложиха на съмнение самата логика на управляващите. Според тях бюджетът не просто е зле балансиран, а противоречи на принципи, които страната следва от години, включително плоския данък и относителната данъчна стабилност. Асен Василев отбеляза, че прогресивното облагане, което се въвежда под формата на по-високи ставки за хора с по-големи доходи и по-големи корпорации, е фундаментална промяна, която не може да бъде прокарана между две четения. Той критикува и рязкото увеличение на разходите в сектор „Сигурност“, където служителите на средно ниво, както отбеляза той, вече изпреварват по заплати дори министрите.
Синдикатите и работодателите, за разнообразие, този път имат необичайно единна позиция. Според тях автоматичното увеличение на заплатите в обществения сектор трябва да спре, защото генерира неконтролируеми разходи. Това единство обаче само подчертава колко проблематична е логиката на бюджета, щом двете най-често противопоставени групи говорят в един глас.
Властта отговаря с познатия аргумент – всичко може да бъде преработено. Правителството увери, че до вторник ще има готови разчети, до сряда – консенсус, а до края на декември – приет бюджет. Тази хронология обаче изглежда повече като политическо пожелание, отколкото като работещ план. Вече стана ясно, че „козметични промени“ няма да бъдат достатъчни, а сериозна преработка би означавала преизчисляване на макрорамката. Тази задача обикновено отнема месеци, а не седмици, особено, ако целта е да се случи качествено разпределение на общите пари.
Най-тъжното е, че докато хора от различни отрасли на икономиката се подготвят за нов протест, управляващите продължават да използват като щит еврозоната и да ни обясняват колко е важна „репутацията“ на държавата в европейските очи, които „непрекъснато“ ни наблюдават. Но защо на никого от тях не му хрумна да обясни как бюджет, писан под напрежение, преработван набързо и защитаван със заплахи за хаос, би могъл да бъде от полза на хората? За българските граждани ли е правен той или за да се представяме с него в чужбина?
След като шумът от взаимните обвинения утихне, ще остане един прост въпрос – може ли България да влезе в еврозоната с бюджет, който предизвиква съмнения още от първия ден? Може би, но на висока цена.
Източник: Banker.bg
