Първата индийска станция за наблюдение на Слънцето – Aditya-L1, навлиза в най-важната година от своята работа. През 2026 г. обсерваторията за пръв път ще наблюдава Слънцето по време на слънчев максимум – фазата, в която звездата достига пика на своя 11-годишен цикъл на активност.
По данни на НАСА това явление се случва веднъж на около 11 години, когато магнитните полюси на Слънцето разменят местата си – еквивалентът на хипотетична размяна на Северния и Южния полюс на Земята. Тази смяна предизвиква период на изключителна нестабилност, в който спокойната звезда преминава в бурна фаза.
Една от най-ярките прояви на този преход е рязкото увеличаване на короналните изхвърляния на маса (СМЕ) – гигантски облаци от заредени частици, изстрелвани от външния слой на Слънцето, короната.
Какво представляват короналните изхвърляния на маса?
Короналните изхвърляния на маса могат да тежат до един трилион килограма и да се ускоряват до 3000 км/секунда.
При максимална скорост те изминават разстоянието от 150 милиона километра до Земята само за 15 часа.
„В години на ниска активност получаваме едва две-три СМЕ на ден“, казва проф. Р. Рамеш от Индийския институт по астрофизика. „През 2026 г. очакваме десет или повече дневно.“
Проф. Рамеш е главен изследовател на Velc – най-важния от седемте научни инструмента на борда. Една от ключовите задачи на станцията е да изучава слънчевите изригвания, защото те дават информация както за физиката на Слънцето, така и за рисковете, които крият за Земята.
Макар че СМЕ рядко застрашават човешкия живот, те могат да причинят геомагнитни бури, които да нарушат работата на близо 11 000 сателита, да повредят електроника в орбита, да сринат електрически мрежи и да нарушат комуникационни системи.
Полярните сияния са най-красивото доказателство за това взаимодействие.
Предимството на Aditya-L1
Макар в космоса да има и други мисии, които наблюдават Слънцето, Aditya-L1 има уникални предимства. Нейният коронаграф е проектиран така, че почти напълно имитира Луната, блокирайки ярката фотосфера и осигурявайки непрекъснат изглед към цялата корона – 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, дори по време на затъмнения.
Това прави обсерваторията единствената, която може да наблюдава изригвания във видима светлина и да измерва температурата и енергията им в момента на възникване. Именно тези параметри помагат да предвидят силата на СМЕ, насочени към Земята.
„Ако можем да видим изригването в реално време – температурата, посоката, скоростта му – ще можем да предупреждаваме отрано операторите на електропреносни мрежи и сателити. Това може да предотврати огромни щети“, обобщава проф. Рамеш, цитиран от Би Би Си.
Източник: Banker.bg
