Недостигът на енергия в Германия може да набъбне до диапазона от 10 до 24 гигавата през 2030 г. по време на периоди на високо търсене, тъй като закриването на генериращи мощности изпреварва изграждането на заместители – разлика, която според анализаторите трябва да бъде преодоляна възможно най-бързо. Защото енергийната система рискува да остане в по-дълга зависимост от въглищата.
Прогнозира се ръст на потреблението с електрификацията на транспорта, отоплението и промишлеността, но ядрените централи са затворени, работещите на въглища източници се извеждат от експлоатация и Германия все още няма пазарен капацитет, който да замести резервните доставки. В последно време страната не е изградила кой знае колко централи, захранвани от невъзобновяеми източници на енергия, оставяйки недостатъчно генериращи мощности в сезоните на колебания на вятърната и слънчевата енергия.
В резултат на този вакуум, Сабрина Кернбихлер – водещ енергиен анализатор в Energy Aspects, изчислява недостига на доставки до 10 гигавата в „много редки случаи“ на високо потребление и слаба вятърна и слънчева енергия. А нейната колежка от Лондонската фондова борса LSEG Натали Герл вижда възможен дефицит до 24 гигавата в студените зимни дни, когато търсенето достига около 78 гигавата и все още няма пуснати нови газови агрегати.
Цените на електроенергията отразяват напрежението. Германия се превърна в един от най-скъпите пазари на електроенергия в Европа – резултат, за който анализаторите предупреждават от няколко години, което води до по-високи разходи за домакинствата и индустрията. Германският енергиен регулатор тръби, че „спешно са необходими“ нови закони за разширяване на енергийния капацитет, а канцлерът Фридрих Мерц вече намеква, че ще даде приоритет на енергийната сигурност пред климатичните съображения.
Новите газови централи трябваше да помогнат, но все още се очаква ключово одобрение за субсидия от Европейския съюз. Германският министър на икономиката очаква провеждането на търгове през март 2026-а, а мощностите ще влязат в експлоатация едва през 2031 година.
Дори тези одобрения да бъдат получени, се очертават други препятствия. Инвестиционната банка Macquarie Group предупреждава за глобален недостиг на газови турбини заради нарастващото търсене на електроенергия в Съединените щати за захранване на центровете за данни за изкуствен интелект. Този свит пазар на доставки означава, че по-голямата част от планираните 10 гигавата капацитет на Германия е малко вероятно да заработят това десетилетие, посочва в анализ за клиентите Серафино Капофери – заместник-директор и въглероден стратег във финансовата институция.
Използването на въглища е другият проблем. Крайният срок за поетапното му спиране в най-голямото европейско стопанство е 2038 г., въпреки че отделно споразумение с енергийната компания RWE е заложило като цел да затвори лигнитни централи в Северен Рейн-Вестфалия – индустриалният център на страната – осем години по-рано. Този срок сега е под въпрос, защото, за да избегне недостиг на електроенергия, може да се наложи Берлин да удължи живота на някои лигнитни блокове – решение, което ще вземе през следващия август.
Ако поетапното спиране се провали, най-вероятният заместващ вариант би бил преместването на тези централи в лигнитен резерв, подобен на този в енергийната мрежа, който вече се използва за блокове с твърди въглища, според Кернбихлер. Германия може да реши през 2026-а дали да постави централите на RWE Нойрат и Нидераусем – две от най-големите лигнитни мощности и замърсители в Западна Германия, в такъв резерв до 2033 г., като гарантира, че те ще останат на разположение за поддръжка на мрежата в регион с голямо индустриално енергопотребление.
„Правителството обаче ще трябва да се справи с няколко проблема, включително дългото време, необходимо за пускане в експлоатация на лигнитни блокове, когато са напълно студени“, отбелязва Кернбихлер.
Според Герл, ако през 2030 г. няма наличен нов капацитет, блоковете на антрацитни въглища, които вече са в резерва на мрежата, може отново да бъдат пуснати, подобно на случилото се по време на енергийната криза, когато Русия рязко намали доставките на газ след нахлуването си в Украйна.
Начинът, по който правителството прогнозира търсенето – в момента 600–700 тераватчаса до края на десетилетието – също ще повлияе на решенията дали да се отложи извеждането от експлоатация на въглищни блокове, планирано за следващата година, уточнява Кернбихлер.
Източник: Banker.bg
