Финансовият министър Теменужка Петкова прави твърде скромен опит за оптимизиране на държавната администрация на фона на огромните критики, които има към работата на чиновниците. В новия проект на държавен бюджет за 2026 г. и актуализираната средносрочна програма се вижда, че Министерството на финансите предлага само две мерки в тази посока.
Едната е свързана с цялостен преглед на държавната администрация и закриване на незаетите щатни бройки – идея, която за пръв път бе спомената и представена, макар и лаконично, след срещи на Петкова с работодателските и синдикалните организации, посветена на изготвянето на новия бюджет. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е записано:
За периода 2026 – 2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода“.
Идеята за свиването на държавната администрация посредством поне съкращаване на незаетите щатни бройки не е нова, а се подхвърля в последните поне 10 години в експертните среди като начин да се свият разходите при изготвянето на нов държавен бюджет.
Избраното от МФ число за съкращаване изглежда има за цел да удовлетвори исканията на бизнеса. В рамките на дебата около скандалния първи вариант на Бюджет 2026 г., то бе лансирано от Българската стопанска камара (БСК) като възможност за спестяване на 140 млн. евро. Но общият брой на тези „кухи“ позиции, които се използват основно за раздуване на бюджетите на ведомствата, а след това парите се раздават като бонуси, е над 10 000. Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев изрази мнение, че всички тези позиции могат спокойно да се съкратят и да се спестят общо 500 млн. евро.
Колко са хората на държавна издръжка?
Economic.bg направи проверка в данните за състоянието на държавната администрация, които показаха плавно нарастване на откритите щатни бройки. Последните данни за 2024 г. сочат, че общо щатните бройки към 31 декември същата година са 145 802. От тях, 108 527 броя са в централната администрация, докато други 37 275 броя са в териториалната.
Трябва да се има предвид обаче, че в това число са само структурите, които подпомагат органите на изпълнителната власт при осъществяването на техните правомощия. Тоест: министерства, агенции, комисии, областни и общински администрации и други органи с административни функции.
Отделно от тях са служителите в системата на МВР – полиция, пожарна и т.н. – които по данни към 2024 г. доближават 50 хил. души. Военните също не са включени, тяхната бройка е по-трудна за установяване, но в Плана за развитие на Въоръжените сили на България до 2026 г. е заложено да се поддържа обща численост не по-малка от 43 000 души. Но не един военен министър е признавал, че липсват поне 20% за доокомплектоване.
Ако се включат и работещите в държавните фирми, като болници, училища, университети и др., броят на работещите за държавата вероятно надхвърля 500 000 души.
Без автоматизми
Втората мярка за оптимизация, която МФ предлага, е свързана с определянето на заплатите на органите на изпълнителната власт. По-конкретно е записано:
През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници, се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.
Тук прави впечатление, че реално автоматичният механизъм не се премахва, а действието му се спира само за 2026 г. От 2027 г. той отново ще действа, ако не се дръпне отново „ръчната спирачка“. Благодарение на тези обвързвания заплатите в МВР, МО и службите нараснаха с до 70% през 2025 г. и бяха заложени огромни увеличения и за догодина. Т.е. ако догодина няма протести, които да уплашат Бойко Борисов, заплатите в силовите ведомства отново може да скочат с 50 – 70% при продължаваща неефективност.
Напомняме, че една от постигнатите договорки между МФ, бизнеса и синдикатите е премахването на автоматизма при изчислението на увеличението на заплатите в бюджетния сектор.
Източник: Economic.bg
