Средно 1.50 евро от всеки 100, които домакинствата в ЕС харчат за стоки и услуги, отиват за алкохолни напитки. Това показват данните на Евростат за разходите на домакинствата в различните европейски държави.
Индексът на ценовите равнища – който сравнява цената на една и съща кошница от алкохолни напитки в Европа – е добър инструмент за измерване на разликите в цената, пише Euronews. Средното ниво в ЕС е зададено като 100. Ако тази кошница струва 100 евро на ниво ЕС, индексът показва колко би струвала във всяка отделна държава.
Стойност над 100 означава, че в дадена държава алкохолът е по-скъп от средното в ЕС. Стойност под 100 означава по-ниска цена.
Най-скъп алкохол – в скандинавските държави, Турция и Ирландия
Към 2024 г. най-скъпата държава за алкохол сред 36 европейски страни (държави членки на ЕС, кандидатки и страни от ЕАСТ) е Исландия. Там хората плащат 285 евро за напитки, които струват средно 100 евро в ЕС – или със 185% повече от средното.
В класацията следват Норвегия с 226 евро, Финландия с 210 евро и Турция с 203 евро за същата кошница. Това означава, че в тези страни алкохолът струва повече от два пъти над средното за ЕС. Ирландия, със своите 198 евро, е съвсем близо до този диапазон.
Трите най-скъпи държави за алкохол са в Северна Европа. Останалите две скандинавски страни също са над средното равнище: Швеция (146 евро) и Дания (125 евро).
Най-евтин алкохол – в Италия, Германия и Австрия
Най-ниските цени на алкохола се наблюдават в Италия, Германия и Австрия. Кошница, която струва 100 евро в ЕС, излиза само 84 евро в Италия – или 16% под средната цена.
В Германия цената е 87 евро, а в Австрия – 90 евро. В Испания същите напитки се купуват за 91 евро. Това означава, че в големите четири икономики на ЕС алкохолът е по-евтин от средното за Съюза. Единствено Франция е над това ниво – 102 евро, т.е. едва 2% по-високо.
Доходите не са включени
Доходите или заплатите не присъстват в сравненията, което означава, че класацията не отчита покупателната способност.
Важно е да се разграничат цената на алкохола и неговата достъпност“, казва пред Euronews проф. Колин Ангъс от Университета в Шефийлд.
Държава с ниски цени на алкохола, но и с ниски разполагаеми доходи може да има ниска достъпност, а обратната ситуация също е възможна.
Данъците са ключов фактор за ценовите разлики… По-високите акцизи върху алкохола са една от най-важните причини за високите цени в някои европейски страни, особено в Северна Европа“, допълва Ангъс.
Той отбелязва, че в Северна Европа – като Скандинавия, Ирландия и Обединеното кралство – по-високите данъчни ставки обикновено са в отговор на високи нива на консумация и свързаните с нея вреди.
През 2020 г., последната година, в която Обединеното кралство беше включено в сравнението, неговият индекс беше 139 при средно 100 за ЕС.
Повечето средиземноморски държави имат значително по-ниски нива на консумация и вреди от алкохола днес и съответно по-малка необходимост от високи данъчни ставки, които да обезкуражават прекомерното пиене“, добавя той.
Д-р Якоб Мантей от Университета в Хамбург също подчертава, че по-високите ставки на акцизите върху определени видове алкохол са основният двигател на ценовите разлики.
Например през 2020 г. петте държави от Европейския регион на СЗО с най-висок дял на акциза в крайната цена на бирата са били Финландия, Турция, Норвегия, Естония и Исландия. Делът на данъците е варирал между 28 и 39%, като при спиртните напитки може да надхвърли 50%. В държавите с ниско данъчно облагане делът е 10% или по-малко.
Данъчните увеличения носят повече приходи
Тези данни показват, че голяма част от крайната цена се определя от акцизните данъци“, казва Мантей.
Той посочва, че когато данъците се повишават, това не води само до намаляване на консумацията. „Повишаването на данъците увеличава и приходите в бюджета“, добавя той.
Колин Ангъс обяснява още, че друг ключов фактор при определянето на акцизните ставки, поне за виното, е местното производство. В Европа страните, които произвеждат вино в значителни количества, почти винаги имат нулев или много нисък акциз върху него. От друга страна, държави, които не произвеждат вино, обикновено налагат по-високи данъци.
Източник: Economic.bg
