Бисер Манолов – Снимка Красимир Свраков
Знаете ли какво е разликата между теорията и практиката? Ами – практиката. В този ред на мисли, допускате ли каква е разлика между най-голямата любов на Тръмп – тарифите, и реалността? Познахте – реалността.
След първия месец на арогантност, непредсказуемост, атаки, претенции и тройна доза нарцисизъм от страна на новия властелин във Вашингтон, някак си започва да се вижда в мъглата силуета на „пороя на девалвираните закани“. Знам, че звучи малко сложно и претенциозно, но ще разясня за какво става въпрос малко по-надолу. Бих желал да започна със следното – виждам много рационален позитивизъм в хаоса, който Тръмп ни стовари, защото е време за голямото събуждане за Старата Европа. И това е въпрос на оцеляване без алтернативи.
Но, да се върнем на любовта на Тръмп към тарифите. Той вярва, че митата могат да бъда огромен източник на приходи за хазната в момент, когато Америка страда от липса на приходи, въпреки че като дял от приходната част на американския бюджет те са пренебрежително малки. Тръмп вярва, че тарифите ще помогнат за ренесанса на американското производство, въпреки че повишението им ще доведе до увеличаване на цените и стимулиране на неефективните производства. Той твърди, че тарифите са
„универсалното хапче“ за преговори
с останалия свят, забравяйки, че всяко предозиране с хапчета има ефекта на отрова.
Да се върнем към реалността. Повишените мита могат да нанесат изключително сериозни поражения на американската индустрия, по-специално на автомобилното производство. Търговското споразумение между САЩ, Мексико и Канада направи американските производители на коли твърде зависими от безмитния внос от двете съседни държави. При 25% увеличение на митническите ставки за държави, ще станем свидетели на заличаване на печалбата на General Motors, Ford и Stellantis – „голямата тройка“ от Детройт, според Barclays Bank. И сега – голямата изненада, Тръмп е провел телефонни разговори с Клаудия Шайнбаум, президент на Мексико, и с Джъстин Трюдо, премиер на Канада, в които са се разбрали засега да няма повишение на митата. Представяте ли си каква изненада?
А спомняте ли заканите на Тръмп да наложи 60% по-нвисоки тарифи върху китайския внос? Това обещание-закана беще въртяно по всички медии с гръмкото заглавие „Начало на новата търговска война между Китай и САЩ“. Да, но в момента увеличението е само с 10 на сто. На годишна база оскъпяваното на китайският внос ще бъде с 20 млрд. долара при тези тарифи, а не както Тръмп си правеше сметката за допълнителни приходи в размер на 450 млрд. долара. И знаете ли защо стана така? Защото реалността е най-ефективният коректор на всяка идея. В случая тя идва под формата на завърналата се инфлация.
Разумните икономисти алармираха Царя на Капитолия, че при тези нива на митата спрямо Китай инфлацията ще експлоадира.
И тук ще припомня мърморенето на Тръмп по отношение на високите лихви в САЩ. Да, няма как да караш автомобила на пълна газ с дръпната ръчна спирачка. Няма как да имаш и ниски лихви, и високи мита. Чували ли сте за предложението „Мар-А-Лаго“? За самото предложение – може би не, но знаете, че това е имотът на Тръмп в Палм Бийч, където той живее. За какво става въпрос? Според Джим Бианко, един от най-приближените хора до новия президент, е проведена среща в имението му, на която е дискутирана възможността да бъдат притиснати чуждестранните инвеститори в краткосрочни американски държавни облигации да ги заменят с дългосрочни. Говори се за матуритети между 50 и 100 години. Идеята е за
драматично реструктуриране на американския дълг
което ще доведе до значително подобряване на фискалното салдо, ще отслаби долара и ще намали цената, на която се финансира американското правителство. Както можете да допуснете и в този случай влиза в употреба тактиката „тарифи срещу дълг“. Друга съществена част от плана е създаването на „Суверенен държавен фонд“, в който отново чуждестранните инвеститори ще бъдат притиснати да инвестират. Трябва да се отбележи, че за въпросния „суап“ (замяна) най-активно се е коментирала идеята да бъдат емитирани 100-годишни облигации с нулева лихва и с голям дискаунт в цената. Казано по-ясно – това означава, че всеки инвеститор няма да получава никаква лихва за 100-годишен период, за което ще бъде компенсиран с голямо намаление в цената от номинала, а на падежа ще получи целия номинал. С други думи, ако това стане, няма как да бъде измислена по-голяма финансова щуротия!
Не трябва да имате никакво съмнение, че цялата тази идея най-вече цели притискането на Китай. Лично аз считам, че вероятността такъв план да бъде реализиран клони към нула. Даже да допуснем чисто хипотетично, че това стане възможно, ще последва незабавно намаляване на кредитния рейтинг да американския държавен дълг, което в прав текст означава финансов Армагедон.
Да, в момента никой не може да застане на пътя на голяма уста на Тръмп, освен реалността. Явно всички ще трябва да се заредим с „китайско“ търпение и просто да си свършим работата мълчаливо и без никакви компромиси, този път.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
