Ето че имаме нов проект за бюджет. „Нов” е силно казано при същия ръст на БВП от 2.7% и същата инфлация от 3.5%, точно колкото и в предходната „единствено възможна“ версия. То и “проект” е силно казано, това са (за русофилите) „наброски”, а за нормалните – полуобвързани „отметки” за вероятните приходи и „задължителни” разходи.
Министерството на финансите все пак са се усетили, че ножицата разко се разтваря и са намалили приходите от ДДС с около 500 млн. евро. В предната версия ръстът на приходи от ДДС спрямо изпълнението 2025 беше 35.5%, сега са го свалили на 30.1 процента. Налага се да обясним какво значи това.
Профански пресметнато примерно за приноса на пенсионерите в ДДС приходите, ако те досега са яли по един кренвирш дневно, след като им вдигнат пенсиите със 7-8 на сто от 1 юли, ще трябва да започнат да ядат по 4 кренвирша. Е, ако извадим инфлацията, която ще им помага да изпълнят плана за ДДС, хайде по три на ден.
Дори и този груб пример е достатъчен, за да покаже, че такъв скок в приходите е невъзможен, освен ако инфлацията не подскочи решително. Усилия, за което волно или неволно управляващите правят.
Според бившият зам. министър на финансите Георги Кадиев неизпълнението на ДДС вероятно ще е около 2 млрд. евро, т.е. около 1.8 % от БВП. Ако не се намери откъде да се режат разходи, дефицитът ще изгърми, предупрежава той.
Отново в обсега на полезрението, а и на подозрението, са капиталовите разходи, буфер, който се троши за некапиталови, разбирай потребителски популистки цели. И така се лишава България от бъдещо развитие.
Депутататът от ПП-ДБ Мартин Димитров набляга на това, че общите разходи през 2026 г. са 45% от БВП, което е негативен рекорд за последните 25 години. Толкова високо ниво на разходите означава бъдещо повишаване на данъците. Първоначално се взимат огромни заеми за финансиране на тези разходи, но следващата стъпка е промяна в цялата данъчна система.
Това е и причината управляващите да започват да говорят за отмяна на плоския данък върху личните доходи.
Трикът тук е в това, че увеличаването на данъците и осигуровките е отложено за периода 2027- 2028 година. В този смисъл има само отлагане на предварително обявените увеличения на данъчно осигурителната тежест.
Няма съществени реформи и мерки за ефективност на разходната част. Реалният дефицит е над 5%, защото е вероятно неизпълнение на приходите и повтаряне на лошата практика от 2025 г. на разходване на огромни суми през публични компании.
Едновременно с това, през тази година се очертава сериозен спад на индустрията в България в сравнителен план със средния показател за ЕС. Сривът продължава вече над 2 години. Непрекъснато, година по година – все по-надолу. И в „новия” проект не виждаме адекватни мерки за подпомагане на производството и конкурентоспособността.
Министерството на финансите дори прогнозира спад в икономическия растеж през 2026 г., което и е самопризнание, че средата за бизнеса се влошава въпреки комбинирания положителен ефект от Шенген и Еврозоната. Влошаващата се среда се дължи на недалновидните действия на правителството и тормоза над малкия бизнес.
Правителството планира да вземе около 10 млрд. евро заеми през 2026 г., голяма част от
които ще се налеят в икономиката и това ще доведе да засилено потребление и нарастване на инфлацията, тоест на цените. Средно на ден ще взимат 53,5 милиона лева заеми през 2026 година.
Това е и най-тревожният проблем според икономиста Красен Станчев – дълговата политика. По думите му дори без максимално допустимия нов дълг, всеки млад човек в България вече носи бъдещо задължение от около 1400 евро, разпределено през следващите десет години. Иначе казано, всяка година ще вадим от джоба си средно по 140 евро за изпапкани дългове Което застрашава позицията на България като една от държавите в ЕС с най-ниска задлъжнялост.
Докато правителството обещава съкращаване на 5500 незаети щатни бройки в
администрацията, Станчев казва: Тези щатове се използват като „бартер за свобода на
министрите“: чрез тях могат да раздават бонуси и вътрешни стимули. Реално съкращения не се очакват, отбелязва експертът.
Станчев припомни още, че разходите за администрация са на едни от най-високите нива в ЕС – около 10 млрд. евро годишно само за заплати и до 13 млрд. с издръжката.
Без нови инвестиции и технологична трансформация частният сектор ще започне да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността. Което ще влошава всички позитивни показатели, с които все още се гордеем.
Абе, какъв е този Черен петък, който продължава да ни предлага някаква съмнително евтина политическа игра?
Източник: Banker.bg
