Има множество доказателства, че повече упражнения помагат за намаляване на риска от рак – но защо двете неща са свързани?
Според ново проучване върху мишки причината може да се крие в метаболитна промяна, която сякаш дава на мускулните клетки повече „гориво“ за изгаряне, докато „лишaва“ раковите клетки от енергия за растеж.
Ръководени от екип от Йейлския университет, учените анализирали метаболитните реакции на мишки с тумори на гърдата или меланом, разделени в групи според хранителния им режим и нивата на физическа активност.
Екипът използвал молекулярни трасери, за да установи къде се метаболизира глюкозата в мишките, и открил, че активните животни ефективно пренасочват енергия и гориво от раковите клетки към мускулите.
След четири седмици мишките на висококалорична, мазна диета, които тренирали редовно, имали значително по-малки тумори в сравнение с животни на същата диета, които не били активни.
„Затлъстелите мишки, които преминаха през четири седмици доброволно тичане на колело след инжектиране на тумор, показаха почти 60-процентно намаление на размера на тумора“, съобщават лекарят и учен Брукс Лайтнър от Йейл и неговите колеги в публикуваната статия.
Екипът също така идентифицирал 417 различни гена, свързани с метаболизма, които се изразявали по различен начин при активните мишки в сравнение със заседналите, но слаби мишки.
Взети заедно, тези молекулярни промени показвали, че туморите са навлезли в режим на силен стрес и оцеляване.
Физическите упражнения особено понижили активността на протеин, наречен mTOR в туморите, което може да е ключово за ограничаването на техния растеж – откритие, което може да помогне в търсенето на нови лечения.
Според изследователите резултатите подсказват, че глюкозата е „ключов метаболитен посредник в тумор-потискащите ефекти на упражненията“.
Въпреки това те отбелязват, че „тази метаболитна връзка и способността на физическата активност да забавя растежа на туморите може да зависят от продължителността на упражнението“.
Ракът във всичките му форми е сложна болест с множество механизми, участващи в растежа и установяването на тумори. Пациентите няма да предотвратят рак само с редовни посещения във фитнеса.
Но физическата активност може да бъде значим фактор за увеличаване на шансовете за предотвратяване на заболяването. Изследователите установили още, че затлъстелите мишки, които тренирали две седмици преди имплантирането на тумори, имали по-малки тумори от заседналите мишки.
„Тези данни подчертават значението на нюансиран, системен поглед върху метаболитните ефекти на упражненията при рак“, пишат Лайтнър и колегите му.
Обнадеждаващо е, че едни и същи механизми се наблюдават при два вида тумори; това предполага, че ползите от упражненията не са ограничени до един вид рак.
Въпреки това учените все още трябва да установят дали същите процеси се случват и при хората, за да знаем дали резултатите важат и за нас.
В тази посока изследователите са нетърпеливи да продължат проучването си с човешки ракови тумори и с повече структура относно видовете и продължителността на упражненията. Това би трябвало да ни даде по-пълна картина как поддържането на активност помага за защита срещу рак.
„Изследването на ролята на физическата подготовка върху молекулярните пътища, които се променят от упражненията, може да разкрие нови терапевтични цели в прецизната онкология, особено при пациенти, които не могат да понасят физическо натоварване“, заключават учените.
Проучването е публикувано в PNAS.
Източник: Banker.bg
