Едва ли има друг момент в новата политическа история, в който оставка да е дошла така внезапно и в толкова наелектризирана среда, както тази на кабинета „Желязков“. Въпросът дали Румен Радев е причината за това ускорение изглежда логичен, но отговорът е по-сложен, защото обединява натрупаното обществено напрежение, страха на управляващите от политически разпад и усещането, че предстои появата на нов играч, който може да пренареди целия политически терен.
Оставката не е просто опит да се потуши гнева в обществото, а осъзнаването на управляващите, че са загубили контрол над процесите.
Този път недоволството си имаше лице, което не беше партийно. Това бяха активните хора, които отхвърлят компромисната логика на „сглобките“ и последствията от тях. Именно по тази причина, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който е показал през годините, че има доста добра интуиция за настроенията в страната, си даде сметка, че ако кабинетът не подаде оставка, партията му ще загуби твърде много. Той бързо смени тона, че оставката преди приемането на еврото на 1 януари ще е е пагубна, и запя нова песен, че обстоятелствата работят за него.
„Царя и Първанов ни вкараха в ЕС и НАТО. Историята след това заличи партиите им. ГЕРБ вкара държавата в Шенген и еврозоната. И за да не ни заличат, настоях за тази оставка. Защото аз, когато имам проблем с децата или с младите около мен, знам, че най-лесно е да го набиеш и да му кажеш, че нищо не разбира, но тогава оставаш неразбран. Когато седнеш и внимателно обясниш, те те разбират“, заключи Борисов.
В същото време над политическия хоризонт се очерта силуетът на президента Румен Радев, като най-силен вариант в разединеното общество. Макар да не е обявил официално политически проект, всяка негова реплика се чете като кодирано послание.
На журналистически въпрос тази седмица дали ще направи партия, той отговори: „Ще го направя, когато най-малко го очаквате“. Дали това бе опит да избяга от въпроса или предупреждение към всички партии, че времето вече не е на тяхна страна, остана загадка.
Ако Радев действително влезе в политиката, най-вероятно балансът на силите в политическото пространство ще се промени. Анализатори коментират, че ако Радев се включи при бъдещи избори, БСП вероятно ще загуби голяма част от електоралното си ядро, ИТН ще изпадне от парламента, а ПП–ДБ ще бъдат принудени да преосмислят претенцията си за водеща алтернатива.
Засега президентът играе внимателно, като се въздържа от категорични позиции. Той коментира оставката на кабинета крайно семпло: „Днес думата е на парламента.“
Някои прозират в това мълчание стратегически ход да държи всички в напрежение и да увеличи политическия си капитал. Изборът на служебен премиер, който предстои при провал на мандатите, може да бъде използван като още един политически сигнал, който да подскаже посоката на бъдещия проект.
Възможният избор измежду председателя на Народното събрание, ръководството на БНБ, омбудсмана и ръководството на Сметната палата дава достатъчно пространство за интерпретации и политически сметки.
Реакциите на политическите сили разкриха, че се очакват тежки изборни битки. „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ побързаха да обявят оставката за „победа на гражданите“ и шанс за рестарт на демокрацията. Те обаче не са лидер на общественото недоволство, въпреки активната си роля. Вече не са и онзи нов проект от 2020 година, от който се очакваше коренна промяна в управленския модел, но по една или друга причина това не се случи.
Партията „Има такъв народ“, която някога претендираше да е символ на промяната, сега изглежда напълно компрометирана. Участието й в непопулярното управление, коалирането с ГЕРБ и БСП и последвалото разочарование я поставя в реалната опасност да не преминат бариерата за следващия парламент. БСП е в сходно положение, но с още по-тежък исторически товар. Последните социологически проучвания я показват на ръба, а евентуалната поява на партия на Радев би сринала и без това крехката ѝ подкрепа.
За сметка на това лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски демонстрира завидна увереност. Той представя своята формация като социална сила, защитник на бюджета и противник на „олигархията“. Всички обаче прекрасно знаят, че именно неговият образ се превърна в символ на задкулисието, което изкара хората на улицата.
Ако трите опита за съставяне на кабинет се провалят, президентът ще назначи служебно правителство и ще насрочи избори. Въпросът е дали предсрочните избори ще доведат до изход от кризата или ще отворят полета за нови битки? Мрачната обстановка в международната политика, икономическите рискове около въвеждането на еврото и социалната умора могат да превърнат следващите месеци в кошмар, който ще предизвика още по-мащабни протести.
В крайна сметка оставката изглежда като опит за политическо пренареждане, а не като отговор на конкретна грешка. Борисов почувства, че повече няма какво да спечели от оставането си в управлението, а Румен Радев си остава ключовия фактор, чието решение може да промени правилата на играта. Улицата пък показа, че може отново да бъде двигател на промяната. Но ще дойде ли тази промяна?
Източник: Banker.bg
