С 13 гласа „За“, 4 гласа „Против“ и един „Въздържал се“ парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене удължителния закон за бюджета на ДОО, на НЗОК и на държавата.
Телефоните ни се счупиха – звъняха ни различни синдикални лидери на тези 470 000 души – повече от протестиращите по площадите, които с удължителния закон ще получат замразени заплати. Най-вероятно това ще важи за следващите шест месеца. Това призна президентът на КНСБ Пламен Димитров, който настоя да се върне за разглеждане втория вариант – редактираната план-сметка и тя да се разгледа в пленарната зала. По думите му така ще се види как ще гласуват отделните парламентарни групи, а това е важно за тях, предвид предизборната ситуация. Така близо половин милион души ще знаят на кого да благодарят и на кого – не, добави синдикалистът.
Димитров изброи кои групи ще останат със замразени заплати – учителите и непедагогическият персонал в средното образование; преподавателите в университетите; работещите в БАН и в Селскостопанската академия; лекарите, включително и младите – без специалност; медицинските специалисти по здравни грижи; работещите в културните институти; журналистите в националните медии – БНР, БНТ и БТА,; служителите в градския транспорт – в София, Пловдив и Варна; работещите в БДЖ-Пътнически преводи и в „Български пощи“, които няма да получат допълнителните 8 млн. евро, гарантиращи им, че няма 70%-80% от тях да работят на минимална работна заплата.“Димитров изброи кои групи ще останат със замразени заплати – учителите и непедагогическият персонал в средното образование; преподавателите в университетите; работещите в БАН и в Селскостопанската академия; лекарите, включително и младите – без специалност; медицинските специалисти по здравни грижи; работещите в културните институти; журналистите в националните медии – БНР, БНТ и БТА,; служителите в градския транспорт – в София, Пловдив и Варна; работещите в БДЖ-Пътнически преводи и в „Български пощи“, които няма да получат допълнителните 8 млн. евро, гарантиращи им, че няма 70%-80% от тях да работят на минимална работна заплата.
„Сега има един пинг понг – Бойко Борисов вика: „Асен Василев е виновен“, а Асен Василев вика: „Защо да съм виновен аз – нали те са управляавщите?“, представи Пламен Димитров ситуацията. Той добави и че вторият редактиран вариант е изработен след тежки дни и нощи – 7-8 – в които от бизнеса и синдикатите се били договорили.
Пламен Димитров предупреди, че съвсем скоро ще има социален протест – януари или февруари, когато дойдат сметките за ток и парно. Обърна внимание и че училищата, болниците и културните институти няма да получават компенсации – 180 лв. за мегаватчас, за да покриват разходите си за електрическа енергия.
„Аз не виждам как оттук нататък ще можем да обещаем социалния мир на когото и да било – на служебно правителство или на някое друго„, добави Димитров. След това той уточни, че след като се очаква служебният кабинет да е назначен от Румен Радев, то тогава не би трябвало да има съмнения за касички. Прогнозира и че през юни или юли ще има ново правителство и то ще актуализира бюджета.
Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ предупреди, че ситуацията е много критична и че сега трябва да се намерят решения, защото всичко, което оттук нататък ще се случва, ще е по-лошо и от него абсолютно никой няма да спечели.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов обяви, че предлаганият удължителен бюджет е по-добър от втория вариант на редовното правителство. Причината – вариант 2 предвиждал парите отново да се събират от реалния сектор и щедро да се раздават на бюджетния. Той добави, че говори от името на 42 000 членове на Палатата, в които работят общо 602 000 души.
Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), обяви, че неговата организация подкрепя удължителния закон за бюджета. Като положително от АИКБ оценяват лимитирането на заплатите в бюджетната сфера, включително и тези на членовете на Фискалния съвет. Като слабости Иванов отбеляза, че в удължителния закон за бюджета се предвиждат някои мерки да са в сила за цялата 2026 г., а дори и за 2028 година. Той обаче не влезе в подробности кои са тези мерки. Преди това Иванов заяви, че представлява над 2 млн. души, работещи основно в частния сектор.
Станислав Попдончев от Българската стопанска камара коментира, че колкото и проблеми да има в удължителния закон за бюджета, е по-добър от никакъв. Той добави, че от БСК не го харесват, но го подкрепят в този вид, защото трябва да има ясно, редовно правителство, което да се ангажира с конкретни политики.
„Ако нямаме разговор за политики, не можем да имаме редовен бюджет„, категоричен бе Попдончев.
Асен Василев от ПП-ДБ обяви, че от неговата парламентарна група ще подкрепят удължителния закон за бюджета, но ще настояват да се предвидят и компенсации за електрическата енергия.
По думите му няма проблем и в удължителния закон да бъдат адресирани част от проблемите на синдикатите.
Мартин Димитров от ПП-ДБ добави, че няма да подкрепят никакво повишение на данъци и такси, каквито подмятания бил чул, защото основната им цел е бързо развитие.
Димо Дренчев от „Възраждане“ обяви, че няма да подкрепят удължителния бюджет. Той коментира, че управляващите са постъпили изключително безотговорно, подавайки си оставката 12 работни дни преди 2026 година, независимо че в парламента е нямало достатъчно гласове, които да гласуват вота на недоверие срещу кабинета „Желязков“. Той изрази учудването си как синдикатите търсят на различни места в проектобюджета по 5 млн., по 50 млн., а нямат проблем с предвидените 1.3 млрд. за 49% от завод за барут.
Преди това финансовият министър в оставка Теменужка Петкова обясни, че със законопроекта за удължителен бюджет се предлага ред и начин за извършване на разходи и тяхното приоритизиране, в случай че размерът на разходите е по-голям от размера на постъпилите приходи, както и прилагане на принципа на съразмерност.
Достигнатите размери на основните месечни заплати в бюджетните организации към 31 декември 2025 г. няма да могат да бъдат намалявани или увеличавани. Изключение ще се прави само за заетите на минимална работна заплата, уточни министър Теменужка Петкова.
Тя добави и че с цел осигуряване на финансиране от държавния бюджет за БНР и БНТ в преходните и заключителните разпоредби се предлагат съответните изменения в Закона за радиото и телевизията.
Предлагат се и промени в Закона за социалните услуги, предвид факта, че имало положение, че домовете за медико-социални грижи за деца трябвало да бъдат закрити до 31 декември 2025 година. Тъй като закриването може да се осъществи само след извеждането на всички деца, то срокът на функциониране на домовете във Варна и Плевен ще бъде удължен до 31 декември 2027 година.
С предложените промени в Закона за местните данъци и такси се предвижда, когато до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план-сметка за 2026 г. или не са приели съответните актове, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда за 2025 година. Предвижда се до края на 2028 г. общините да предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемането на актове за размера на таксата за битови отпадъци.
Заложено е и до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. да се даде възможност на българските общини, които реализират проекти по Инвестиционната програма, да могат да ги финансират чрез Българската банка за развитие със сума до 900 000 млн. лева – така, както е предвидено и в сега действащата план-сметка за 2025 година.
Предлага се и предвидената промяна в Закона за данъка върху доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане – а именно освобождаването от данък върху капиталовите печалби за сделки на пазарите за растеж – да стане постоянна мярка. Целта е да се повиши интересът на инвеститорите.
Източник: Banker.bg
