Злополучният бюджет за 2026 г. още преди да е приет, се превърна в жертва на предизборната игра. Вместо да бъде инструмент за финансова стабилност и развитие, той се използва като политическа бухалка – и от управляващите в оставка, и от опозицията.
Резултатът е добре познат – хаос, взаимни обвинения, протести по улиците и все по-реалната перспектива финансовата рамка на държавата да се използва като маша от партиите да мобилизират електоратите си, вместо да е в интерес на гражданите.
Формално погледнато най-разумният сценарий е редовно правителство да изготви и приеме бюджета, който след това ще изпълнява. На практика обаче Бюджет 2026 се оказа заложник на изборния календар. Така от икономически инструмент той се превърна в предизборна платформа с обещания за увеличения, с внушения за „кражби“ и с откровени опити за мобилизиране на електорална подкрепа. Нищо чудно скоро да чуем и старите призиви за минимална пенсия от 1000 евро.
Напрежението ескалира, след като в програмата на Народното събрание изненадващо бяха включени редовните бюджети за 2026 г. – този на държавата и на НЗОК. Това се случи въпреки предварителните уверения, че те са оттеглени и че на 17 декември ще се гледа единствено удължителния. Решението, взето на председателски съвет и прокарано с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН, предизвика основателни съмнения, че управляващите в оставка всъщност не са се отказали от намерението си да прокарат спорния бюджет.
От обединението „Продължаваме промяната“–„Демократична България“ реагираха остро. Асен Василев определи случващото се като „най-наглото гласуване“ в този парламент и обяви нов протест срещу „крадливия бюджет“ в четвъртък, 18 декември.
„Уредникът на музея на социалистическите бюджет току-що реши България да приеме този крадлив бюджет. Става дума за милиарди, които трябва да бъдат харчени по време на предизборната кампания, за да могат да бъдат купени гласове. Това е целта да мине този бюджет, защото иначе нямат откъде да харчат милиарди. Подчинили са ГЕРБ и уредникът на музея на социалистическите бюджети е казал на Борисов ГЕРБ да подкрепя и ГЕРБ го подкрепи“, коментира Ивайло Мирчев.
ГЕРБ и ИТН отвърнаха светкавично с контраатака. На специален брифинг те обвиниха ПП–ДБ, че саботират увеличението на доходите на стотици хиляди хора, сред които държавни служители, полицаи, военни, учители и всички на бюджетна издръжка.
Деница Сачева увери, че ГЕРБ всъщност подкрепя удължителния бюджет, но призна, че включването на редовния бюджет в дневния ред е своеобразен „експеримент“, целящ да разкрие „лицемерието“ на опозицията.
Тук обаче фактите са по-сложни от политическите лозунги. В коригирания вариант на бюджета за 2026 г. 10% увеличение е предвидено само за около 400 хиляди души. Останалите разходи, включително новият дълг, пораждат сериозни въпроси за устойчивостта на публичните финанси. Именно това превръща бюджета в толкова удобен инструмент за предизборна реторика. В крайна сметка едните обещават повече пари сега, а другите плашат с кражби и фалит утре.
Ситуацията в парламента допълнително подчерта деградацията на политическия процес. Физическият сблъсък между Радостин Василев от партия МЕЧ и Гюнай Далоолу от ДПС – Ново начало по време на гласуването на програмата не беше просто скандал, а симптом за институционален разпад. За пореден път при обсъждане на важна точка в дневния ред вместо аргументи и числа се разменят ругатни и удари, а бюджетът се приема като трофей, а не като отговорност.
На този фон удължителният бюджет изглежда като техническо, но необходимо зло. Той предвижда замразяване на заплатите (с изключение на минималната), но осигурява базова предвидимост. Законът за публичните финанси ясно регламентира какво се случва, ако няма приет бюджет. Разходите не могат да надхвърлят тези от предходната година, което не е особено добро решение, но е по-малкото зло в условия на политическа парализа.
Икономисти и финансисти предупреждават, че прекомерната политизация на бюджета е опасна. Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията напомни в интервю за „Блумбърг“, че дори дефицит от 3% означава нов дълг – и то в страна, която има болезнен исторически опит с дългови кризи.
Левон Хампарцумян пък подчерта пред Би Ти Ви, че истинската опасност не е в самото преработване на бюджета, а в това той да се използва като изборен инструмент, вместо като инструмент за обществено развитие. В крайна сметка бюджет 2026 г. се оказа в капана на изборите.
Вместо дебат за приоритети, реформи и дългосрочна стабилност, обществото получи поредния политически спектакъл. А сметката, както обикновено, ще бъде платена от гражданите, независимо кой ще спечели следващия вот.
Източник: Banker.bg
